Решение № 1103 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2020 г.

Решение № 1103 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж" (НОИР) 2014-2020 г. срещу Решение № 108 от 01.06.2020 г. по адм. д. № 16/2020 г. на Административен съд – Смолян в частта, с която е отменено негово Решение № 1103-159/13.12.2019 г. в частта на отказ за верификация на разходи в размер на 8 142, 40 лева по подадено от Сдружение "Младежко образование за гражданска активност" искане за плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект № BG05 M20 P001-3-002-0268. Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за незаконосъобразност на отказа за верификация на процесните разходи. Относно отказа за верификация на сумата от 7 913, 70 лв. за извършени разходи за заплащане на възнаграждение на С. Николова излага аргументи, че лицето не притежава професионален опит и квалификация, които са необходими за позицията "Експерт - театър и приложни услуги", както и че са налице несъответствия в сключения с нея трудов договор. Относно отказа за верификация на сумата от 228, 70 лв. за извършени разходи за възнаграждение на А. Манолевски, касационният жалбоподател твърди, че не са представени изискуемите документи за отчитане на проведеното обучение. Иска решението да бъде отменено в оспорваната му част и жалбата да бъде отхвърлена срещу отказа за верификация на процесните разходи. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът – Сдружение "Младежко образование за гражданска активност", чрез своя председател в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Сдружение "Младежко образование за гражданска активност" срещу Решение за верификация № 1103-159 от 13.12.2019 г. на ръководителя на УО на ОП "Наука и образование за интелектуален растеж" в частта, с която се отказва верификация на разходи в размер на 24 538, 84 лв. Съдът е приел, че жалбата е частично основателна и е отменил отказа за сумата от 8 142, 40 лв., като в тази част е изпратил преписката на административния орган. В частта, с която е отменен частично административният акт и е изпратена преписката за ново произнасяне, съдебното решение се обжалва в настоящото производство от ръководителя на УО на ОП "Наука и образование за интелектуален растеж". В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Относимите факти към обжалваната част на съдебното решение са следните: Сдружение "Младежко образование за гражданска активност" в качеството му на бенефициер по проект BG05 М20 Р001-3-002-0268 "Училището – работилница за мечти" е подало искане за верификация на следните суми: 228, 70 лв. за дейност 3 "Спортни дейности" по бюджетен ред I. 1. 1. "Разходи за възнаграждения на учители/възпитатели от училищата, вкл. осигурителните и здравно осигурителните вноски по сметка на осигурителя съгласно националното законодателство, чиято дейност е пряко свързана с целевата група"; 7 913, 70 лв. за дейност 2 "Творчески работилници" по бюджетен ред I. 1. 2. "Разходи за възнаграждения на експерти и/или външни консултанти, вкл. осигурителните и здравно осигурителните вноски по сметка на осигурителя съгласно националното законодателство, чиято дейност е пряко свързана с целевата група". За първата сума отказът е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Мотивиран е, че не са представени присъствени списъци и отчети на заетите лица за извършена дейност от А. Манолевски – ръководител на клуб по тенис на маса за м. февруари 2018 г. по Дейност 3 "Спортни дейности", поради което не се признават 16 часа дейност на А. Манолевски и не се верифицират разходи за същата дейност в размер на 228, 70 лв. За втората сума отказът е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 ЗУСЕСИФ. Отказът касае сумата от 7 913, 70 лв., съставляваща трудово възнаграждение на С. Николова за позиция "Експерт – театър и приложни услуги" по дейност 2 "Творчески работилници". Отказът е мотивиран, че лицето не притежава необходимия специфичен опит за позицията и допустимата часова ставка следва да се отнесе към т. 6 "Експерт образователни дейности", позиция "сътрудник" – до 11 лв. на астрономически час. Допълнително се посочва, че в представения в производството по верификация трудов договор са вписани ЕГН на друго лице и проект, който е различен от процесния. Сумата от 7 913, 70 лв. е изчислена като сбор от възнагражденията за периода от 01.01.2018 г. до 23.03.2019 г. по 527, 58 лв. на месец. Съдът е приел, че отказът за верификация на двете суми е незаконосъобразен, тъй като бенефициерът е представил необходимите документи във връзка с първата сума - присъствен списък и отчет на заетите лица за м. февруари 2018 г. за извършената дейност от А. Манолевски, а относно втората сума административният орган не е обсъдил представените документи за специфичен опит на С. Николова. Във връзка с втората сума съдът е отбелязал, че за същото лице е представен втори трудов договор, от който се установява реалната трудова заетост на С. Николова (16 часа месечно, а не 32 часа месечно, както неправилно е отчетено), поради което незаконосъобразно административният орган е отказал верификация на разходите за цялото й възнаграждение за процесния период. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Относно незаконосъобразността на отказа по първата сума от 228, 70 лв. решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. Видно от съдържанието на акта, в тази част отказът е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект. За да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, необходимо е органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В случая това не е изпълнено, тъй като фактическото основание, въз основа на което органът обосновава недопустимост на разходите, е, че за Манолевски не са представени отчети и присъствени листи за м. февруари. Актът е материално незаконосъобразен поради пълно несъответствие на фактическото и правното основание за издаването му, а не поради неизпълнение на задължението на органа да обсъди посочените от съда документи. Органът би бил длъжен да ги обсъди, ако тези документи са представени в административното производство. Съдът не е извършил проверка относно своевременно им представяне, а само е посочил на коя страница от делото се намират. Такива документи наистина са представени по делото, но с жалбата срещу административния акт, поради което съдът необосновано ги е кредитирал. Предвид твърдението на ответника, че такива доказателства не са представени в административното производство, съдът е следвало да даде указания на жалбоподателя относно разпределението на доказателствената тежест и да му предостави възможност да ангажира доказателства, че документите относно извършените дейности от Манолевски са представени своевременно пред административния орган. Видно от приложената разпечатка от ИСУН, в нея действително се съдържат данни, че бенефициерът е представил документи във връзка с дейност 3 "Спортни дейности", но от тази разпечатка не става ясно какви точно документи са приложени към искането за плащане. Предвид обаче констатираното по-горе несъответствие между правното и фактическото основание за издаване на отказа, което е достатъчно да се обоснове основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 АПК поради противоречие с материалноправните разпоредби, съдебното решение в тази част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Основателна е обаче касационната жалба за втората сума от 7 913, 70 лв. Отказът за нейната верификация е постановен на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, за да е допустим, разходът трябва да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, а съгласно т. 6 – за разхода трябва да е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Относно основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ органът не е изложил мотиви коя точно норма от приложимото право е нарушена при извършване на разхода, поради което е възпрепятствана съдебната проверка относно спазването на материалния закон. Налице е обаче основанието по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ – липса на одитна следа, тъй като разходите са отчетени за възнаграждение на експерт, за който бенефициерът не доказва твърдението си, че е бил нает по трудов договор за изпълнение на дейност по проекта. В производството по верификация от бенефициера е представен трудов договор, регистриран в НАП, видно от който на експерта С. Николова е възложено изпълнение на дейност по друг проект – проект BG05 М20 Р001-3-002-0042 "Училището на моите мечти" вместо по процесния проект BG05 М20 Р001-3-002-0268 "Училището – работилница за мечти". Освен предмета на договора, несъответствията засягат и идентификацията на експерта – в договора е посочен ЕГН, който е на друго лице. Съдът неправилно е кредитирал представения за първи път в съдебното производство трудов договор с коригирани данни в частта относно констатираните по-горе несъответствия, който въпреки че носи същия номер и дата като първия, не притежава достоверна дата. При сравнение между двата договора се установява още една разлика. В представения в административното производство договор е предвидена натовареност от 32 часа на месец, какъвто брой часове са отчетени във връзка с изпълнението на проекта. А в представения в съдебното производство договор е предвидена натовареност от 16 часа на месец. Несъответствията относно проекта, по който е възложена дейността, и относно натовареността на експерта засягат съществени елементи от договора, които са определящи за съдържанието на трудовото правоотношение. Предвид липсата на безспорни доказателства, че с конкретния експерт е сключен трудов договор да осъществява дейност по проекта, се потвърждава констатираното от органа основание за недопустимост на разхода - липса на одитна следа. Тъй като установената липса на одитна следа е основание за отказ на цялата сума за трудово възнаграждение за процесния период, пропускът на органа да обсъди подробно документите за професионален опит и квалификация на експерта, съответно да обоснове по-ниска ставка за изчисление на възнаграждението му, не представлява достатъчно основание за отмяна на акта, тъй като не би довело до друг резултат от административното производство. В тази част отказът за верификация е законосъобразен, поради което като го е отменил, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата на бенефициера срещу административния акт в частта му на отказа за верификация на сумата от 7 913, 70 лв. по бюджетен ред I. 1. 2. "Разходи за възнаграждения на експерти и/или външни консултанти, вкл. осигурителните и здравно осигурителните вноски по сметка на осигурителя съгласно националното законодателство, чиято дейност е пряко свързана с целевата група". В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната основателност на касационната жалба в полза на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в общ размер на 163, 31 лв., от които 63, 31 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение