Решение № 1225 от 6.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") София при ЦУ на НАП срещу решение 5511 от 30.09.2021 г., постановено по адм. дело 4623 по описа за 2020г. на Административен съд София-град, с която е отменено решение 548/06.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта с която е изменен и потвърден Ревизионен акт Р-22221018003050-091-001/08.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Релевират се оплаквания за недопустимост на решението касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, както възражения за неправилност на решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба О. Тодорова, чрез пълномощника адв.Ц. Иванова с писмена защита и в с.з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. При извършената при условията на чл.218, ал.2 АПК служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо и като такова при условията на чл.221, ал.3 АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от Глава деветнадесета на ДОПК, озаглавена Съдебно обжалване на ревизионния акт: ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Тълкуването на този нормативен текст недвусмислено налага извод, че предмет на делото пред първоинстанционния съд е ревизионният акт, в частта която не е отменена с решението по чл. 155 на решаващия орган. Провеждането на процедура по обжалване на акта пред горестоящия орган в системата на данъчната администрация представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу ревизионния акт пред съда арг. от чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Независимо, че решаващият орган може да постанови решение за изменение или да потвърди частично обжалвания РА, предмет на съдебен контрол е самият административен акт по чл. 118 от ДОПК, в неблагоприятната за лицето част по установяването на данъчни задължения (чл. 108, ал. 1 от ДОПК). Видно от решението на Административен съд София - град, съдът е разгледал като предмет на спора Решение 548/06.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта с която е изменен и потвърден Ревизионен акт Р-22221018003050-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта на определените публични задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2012г., 2013г., 2016г. и 2017г., в размер на 68 581,79 лв. При условията на чл. 221, ал. 3 от АПК постановеното съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да събере и обсъди, поотделно и в съвкупност, всички доказателства по делото, както и да изложи собствени мотиви по спорните за делото въпроси - съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК с оглед относимата нормативна уредба. Въпросът за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция следва да се разреши при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,