Решение № 6079 от 21.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез гл. юриск. М. Йорданова срещу решение 81/06.07.2021 г., постановено по адм. дело 135/2021 г. по описа на Административен съд Търговище /АС Търговище/, с което по жалба на СИБОПРО - 1 ЕООД, гр. Търговище е отменена негова заповед 120 - ФК от 13.05.2021 г. за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ - "запечатване на търговски обект пицария Вивере, находяща се в гр. Търговище, ул. Сливница 16, стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. б и чл. 187, ал.1 ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи, че решението на АС Търговище е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът намира за безспорно установен и доказан по делото факта на извършеното нарушение по чл.185, ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Счита, че неправилното посочване на правното основание в акта не е съществено и не представлява основание за неговата отмяна. Твърди, че от приложения по делото Протокол за извършена проверка /ПИП/ 0015157/25.05.2021 г. са установени данни за няколко административни нарушения липса на реквизити по касовите бележки, липса на касов апарат, или такъв, които няма дистанционна връзка с НАП, който не съответства на изискванията и не е от одобрен тип. Счита, че доколкото е налице основание за налагане на мярката, било то и непрецизно посочено, при констатирани, установени и доказани нарушения по ЗДДС, налагането на ПАМ се явява правилно и законосъобразно, както и необходимо. Касаторът намира за необоснован извода на съда за липса на основание за налагане на мярката, поради отстраняване на нарушението след проверката. В тази връзка твърди, че настъпилите обстоятелства след проверката се вземат предвид, но не заличават противоправното поведение на задълженото лице, като същите не следва да се преценяват и относно законосъобразността на заповедта. Според касатора отстраняването на нарушението след проверката е относимо към производството по ЗАНН при определяне на размера на наказанието, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Счита за необоснован приетото от съда, че определеният срок от 14 дни на наложената ПАМ е несъразмерно дълъг спрямо извършеното нарушение. В тази връзка излага доводи, че така определения срок е в рамките на законоустановения такъв с оглед високата степен на обществена опасност за този вид нарушения и предприемането на действия по чл. 186 ЗДДС е обосновано и необходимо. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - СИБОПРО - 1 ЕООД, гр. Търговище, в писмен отговор по делото оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Търговище е била заповед 120 - ФК от 13.05.2021 г. на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на СИБОПРО - 1 ЕООД, гр. Търговище е наложена принудителна административна мярка - "запечатване на търговски обект пицария Вивере, находяща се в гр. Търговище, ул. Сливница 16, стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. б и чл. 187, ал.1 ЗДДС. За да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ, първостепенният съд е приел, че същата не е съобразена с материалния закон и с целта на закона, както и с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът е приел за установено в хода на проверката на 06.05.2021 г., че е използвано фискално устройство, което на 08.02.2021 г. е престанало да отговаря на изискванията за одобрен тип предвид изтичане на срока на свидетелството му за валидност, с което е осъществен съставът на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС, а не по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС. Направен е извод, че неправилната правна квалификация е предпоставила и излагането на мотиви и съображения от издателя на акта относно определянето на срока на мярката, които биха били относими евентуално към нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. б ЗДДС, но не и към констатираното нарушение. Съдът е акцентирал, че в обекта е функционирало фискално устройство, което е било свързано с НАП и издадените от него касови бележки са съдържали всички необходими реквизити с изключение на двумерен бар код, като за контролната покупка е издадена такава касова бележка. Отбелязано е още, че при проверката не са били открити каквито и да е други нарушения в организацията на работа в обекта или отчитане на продажбите на търговеца. Предвид тези данни първоинстанционният съд е възприел за необоснован извода на административния орган, че поведението на търговеца сочи на трайно неспазване на установения правен ред и отклонение от данъчното облагане. Съдът е посочил, че нарушението е било отстранено в първия работен ден след проверката на 07.05.2021 г., с оглед което е прието, че към момента на налагане на мярката 13.05.2021 г. същата не е имала легитимна цел. По аргумент от чл. 186 ЗДДС е направен извод, че мерките по посочената разпоредба се налагат само за постигане на целите по чл. 22 ЗАНН. В тази връзка е формиран извод, че налагането на ПАМ след преустановяване на нарушението излиза от очертаните от закона цели на мерките и има санкционен характер, което е функция само на административните нарушения. Отделно от приетото, съдът е обосновал извод, че дори и да са били налице основания за налагане на ПАМ към 13.05.2021 г., то определеният срок на действие на мярката от 14 дни не е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка е прието, че нарушението е констатирано за първи път, същото е отстранено непосредствено след проверката и от него не са произтекли вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи. В заключение е направен извод, че срокът на мярката от 14 дни е несъразмерен и с него се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като се игнорира целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е извършил правилен и обоснован анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е изложил аргументирани съображения, които са в съответствие с приложимия материален закон. Не се установява неправилност и необоснованост на съдебния акт, каквито твърдения са изложени в касационната жалба. От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка на 06.05.2021 г. служители на НАП са поръчали 2 бр. пици на обща стойност 19,20 лв. с доставка на адрес по телефон от пицария Вивере, гр. Търговище, стопанисвана от СИБОПРО 1 ЕООД. Доставката на поръчката в 16:45 часа е извършена от служител на дружеството при плащане на място, за което на купувача е предаден издадения в пицарията, непосредствено преди изпращане на стоката, касов бон. При оглед на фискалната бележка било установено, че същата не съдържа двумерен баркод. Непосредствено след това е извършена проверка в търговския обект, при която е установено, че в същия функционира фискално устройство /ФУ/, което е Tremol ZM KL, с регистрационен в НАП 3555657 от 04.08.2014 г., с идентификационен ZK097342 и фискална памет 50115623 със свидетелство 536/08.02.2011 г. за одобрен тип на валидност до 08.02.2021 г., като ФУ е свързано и се управлява от софтуер за управление на продажбите Тис детелина. Установено е, че за ФУ търговецът е сключил договор за сервизно обслужване с Пламитех ЕООД за периода до 31.07.2021 г. Във връзка с констатираното нарушение на дружеството е издаден АУАН за нарушение по чл. 7 във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и чл.186, ал.1, т. 1, б. б ЗДДС. Други нарушения в хода на проверката не са установени. По делото е констатирано също, че на 07.05.2021 г. денят след приключилата проверка, от името на дружеството е регистрирано в приходната администрация ново фискално устройство с договор за сервизно обслужване, сключен с Елитех 18 ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че при тази фактическа установеност и с оглед посочените в оспорената заповед материалноправни разпоредби, заповедта е издадена на погрешно материалноправно основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б б. ЗДДС, като от доказателствата по делото става ясно, че в случая констатираното от проверяващите нарушение изпълнява хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС използване на фискално устройство от неодобрен тип. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при издаването й не е спазен принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. В обжалвания съдебен акт при преценката за съответствие на издадената заповед с целта на закона, съдът правилно е съобразил представените доказателства за своевременното преустановяване на нарушението, в резултат на което от 07.05.2021 г., денят след проверката, продажбите в търговския обект са се отчитали с ФУ от одобрен тип. Обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ 13.05.2021 г. нарушението е било преустановено, е следвало да бъде съобразено от издателя на акта, което не е сторено в случая. Обратните твърдения на касатора в тази връзка са неоснователни. Налагането на ПАМ спрямо търговеца не би могло да доведе до промяна в начина на извършване на дейността в проверявания обект чрез правилното отчитане на приходите, както и не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение и вредните последици от него, доколкото нарушението е отстранено към момента на издаването на заповедта за налагане на ПАМ. Правилно е прието от административния съд, че при липсата на данни, че в резултат на допуснатото нарушение от търговеца са укрити приходи и са настъпили вреди за фиска, определеният срок на действие на мярката от 14 дни се явява несъразмерен и е в противоречие с принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК. В този смисъл, при издаване на заповед за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципа на съразмерност, заложен в разпоредбите на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Процесният административен акт е издаден при липса на извършена преценка от издателя на акта за наличието на баланс между личните и обществените интереси, а само и единствено за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на мярката. Съразмерността на процесната ПАМ, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока от 14 дни за налагането на ПАМ не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване тяхната стопанска дейност, но както многократно в практиката си Върховният административен съд се е произнасял по сходни случаи, когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в настоящия случай, тя има характер на санкция, а ПАМ не следва да изпълнява такава функция. В този смисъл са решения по адм. дело 7059/2021 г., адм. дело 9492/2020 г., адм. дело 5056/2020 г., адм. дело 5363/2018 г. и др. на Върховен административен съд, първо отделение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че като е отменил процесната заповед за налагане на ПАМ като незаконосъобразна, решаващият състав на АС - Търговище е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат на касатора поради липса на заявено искане и на доказателства за направени такива и на ответника по касация поради отхвърляне на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение