Решение № 9646 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2018 г.

Решение № 9646 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 4244 от 21.06.2018 г. на Административен съд София град по адм. д. № 11789/2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, а анализираните такива е тълкувал неправилно. Счита за неправилен извода на съда, че щом "Олинеза премиум" ООД е запазена търговска марка, то търговецът има право да я използва. Твърди, че извършеният от органа контрол е изцяло в неговите правомощия, тъй като чрез поставеният от търговеца етикет, обозначаващ, че предлагания продукт е "домашен" средният потребител бива заблуден. Счита за необосновани мотивите на административния съд, че КЗП не прави разлика между продукта и марката поставена на етикета като предмет на жалбите. Търговецът чрез етикет и цялостно представяне на опаковката, заблуждава потребителите относно неговите качества, което представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Олинеза Премиум" ООД срещу заповед № 720/30.08.2017 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът, "Олинеза Премиум" ООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е заповед № 720 от 30.08.2017 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, пр. 2 от ЗЗП, на "Олинеза Премиум" ООД е наложена ПАМ, с която на търговеца се забранява при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя заблуждаваща информация за естеството и качеството на продукта, като придава специфични предимства и характеристики на предлагания за продажба продукт "Олинеза Майонеза Домашна", чрез текст и картинно изображение, които определят продукта като домашен, поставени върху опаковката (етикет) на продукта, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 2 (чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средни потребител) във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68в от ЗЗП. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните и която се споделя и от касационната инстанция. Спорът между страните касае правилното приложение на материалния закон: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния съобразно нормата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП орган, а именно - председателя на КЗП, и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възражението на касатора за допуснати от АС София град процесуални нарушения е неоснователно. Доказателствата по делото се анализирани от съда, като въз основа на тях е установена съответстваща им фактическа обстановка. Дали при така установената фактическа обстановка, съдът е направил правилни изводи от правна страна, касае спора по същество и се свързва с правилното приложение на материалния закон. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и във валидна форма, при спазване процедурата по издаването му, но е приложил неправилно материалния закон. Решението е правилно: По делото не е спорно, че на етикета на процесната стока е изобразена регистрирана в ПВ на РБ комбинирана търговска марка № 78410 от 09.12.11 г с наименование "Олинеза Майонеза домашна, без стабилизатори, модифицирано нишесте оцветители", със срок на закрила на марката до 17.11.19 година. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ не се регистрира марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите. В процесния случай преценката за законосъобразност на марката е извършена в производството пред Патентното ведомство. Същата се използва законосъобразно от "Олинеза Премиум" ООД и не е заличена по реда на чл. 26 ЗМГО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че доколкото марката е надлежно регистрирана по законоустановения ред, същата не може да бъде предмет на забрана за използване по реда на ЗЗП. С процесната заповед се забранява да се поставя текст и картинно изображение, които са елементи от регистрираната комбинирана търговска марка. Изложеното обосновава неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания, че извършеният от органа контрол е изцяло в неговите правомощия. Правилни са изводите на административния съд, че с постановяване на процесната заповед, председателят на Комисията за защита на потребителите по същество забранява използването на надлежно регистрирана марка. Преценката за това дали същата въвежда в заблуждение средния потребител се извършва при нейната регистрация или при упражняване на последващ контрол, но единствено от органа извършил регистрацията. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП изисква да има предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. В конкретния случай, органът е констатирал нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл. 68д, ал. 1, пр. 2 ЗЗП. Съгласно визираната в акта хипотеза, търговската практика е заблуждаваща, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали е налице първата предпоставка, за да се установи наличието на визираната нелоялна заблуждаваща търговска практика е дали по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител е извършена в производството по регистрация на марка по реда на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО от административния орган. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на етикета описващ съдържанието на продукта правилно са отразени неговите съставки, като преценката дали същите отговарят на изискванията за домашен хранителен продукт не може да бъде извършена в настоящото производство. Гореизложеното обосновава като неправилен извода на органа досежно наличието на заблуждаваща нелоялна търговска практика, която да е осъществена от "Олинеза Премиум" ООД, тъй като не е налице първата предпоставка, която да изпълни фактическия състав на посочената от органа законова хипотеза. В тази насока, решението на Административен съд София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция от адвоката на ответната страна не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд