Решение № 8417 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2018 г.

Решение № 8417 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А., гражданин на Ислямска република Афганистан против решение № 940 от 9.01.2018 г. по адм. дело № 1055/2017 г. на Административен съд - Х. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 16219 от 5.09.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдебното решение е постановено след подробно обсъждане на бежанската история, изложена от жалбоподателя. От представените писмени доказателства не се установяват основания за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Х. А. против решение № 16912 от 5.09.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне, както на единия, така и на другия статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба, подадена от Х. А. се твърди, като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан от повече от един източник и анализирането й в количествено и качествено отношение. Възражението е неоснователно. По административното производство са взети предвид обстоятелствата и отразените наблюдения за вътрешнополитическата обстановка в Афганистан към 8.06.2017 г. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба, както и в първоинстанционното производство силно се акцентира на представените от процесуалния представител на кандидата за бежанец Насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждите от международна закрила на търсещите убежище от Афганистан. Специално се позовава на целенасочени кампании против силите за сигурнаст и полицията. Насоките и твърденията на кандидата за статут, базирани върху тях са обект на изследване от административния съд. При това са направени два основни изводи: първият е, че те разкриват положението на действащи полицаи, докато жалбоподателят сам и по собствено желание е напуснал полицията. Вторият е, че в документа е залегнало обществено-политическото състояние на страната към 19.04.2016 г. Той я е напуснал през лятото на 2015 г., а административното производство е проведено две години по-късно - през лятото на 2017 г. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Напротив - съдът изключително подробно е анализирал твърденията на кандидата, направени по време на проведеното интервю, като едновременно с това ги е съпоставил с данните, отразени от самия него при попълване на регистрационния лист през август на 2016 г. и допълнително представените доказателства на 26.06.2017 г. Наред с тях е анализирал и конкретното поведение на жалбоподателя след влиизането му в страната. Подробният анализ в съкупността на твърденията на кандидата за предоставяне на статут, поведението му и документите е дал основание на съда да не приеме изложената бежанска история и в същото време изцяло да възприеме мотивите в оспорения административен акт да наличие на икономически причини за напускане на страната по произход. Жалбоподателят при провеждане на свободното интервю обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. Имал е платена работа. Сам е напуснал полицията и е работил в друга сфера. Не е осъждан и не е имал проблеми с властите в родната си страна. Твърденията му, че поради напускането от една страна е подлежал на разследване от прокуратурата и заплащане на глоба и от друга страна е бил обект на заплахи от муджехидините са анализирани от административния орган и впоследствие от съда и напълно обосновано са приети за недостоверни и съчинени за целите на конкретното производство. Всички изложени от него елементи от личната му бежанска история, показват категорична липса на условията но чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът намира за необосновани доводите в касационната жалба за съществуваща връзка между жалбоподателя и Пакистан, което е налагало изследване на сигурността в тази страна, като трета сигурна държава. Всички данни по преписката сочат, че жалбоподателят се е родил и живял в Афганистан, провинция Нингархар. Връзката му с Пакистан е само за незначителния период от време, през който той е пребивавал в тази страна след напускането на Афганистан. В касационната жалба, подадена от процесуалния представител на търсещия зарила, се акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 5.04.2018 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването през октомври на тази година на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социлна група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение