Решение № 14434 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2008 г.

Решение № 14434 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11959/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Петя Найденова Димитриева срещу решение № 87/2.07.08 г. по адм. д. № 27/2007 г. по описа на Административен съд-Ловеч с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Иванка Маркова Ралчева, Любен Иванов Лазаров, Цанка Иванова Лазарова, Мария Найденова Ралчева, Божидара Стоянова Кутевска, Иван Калинов Кутевски и Антон Калинов Кутевски не са взели становище по касационната жалба. В писмено становище кметът на община Ябланица поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима. Като извърши по повод допустимата касационна жалба проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд констатира: С обжалваното решение състав на Административен съд - Ловеч е обявил за нищожна Заповед № 136/24.01.07 г. на кмета на община Ябланица, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено попълване на кадастъра в част от кв. 7 по плана на с. Златна Панега, общ. Ябланица относно имоти кад. №№ 539 и 540. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, след като с влязло в сила решение по адм. д. № 86/05 г. на Ловешкия окръжен съд е отменена идентична Заповед № 370/5.04.05 г. на кмета на община Ябланица. От приложеното адм. д. № 86/05 г. по описа на Ловешкия окръжен съд действително се установява идентичност на двете заповеди - с всяка една от тях се одобрява попълване на кадастъра на част от кв. 7 по плана на с. Златна Панега, засягащо имот с кад. № 539 с площ 0, 768 кв. м., собственост на наследници на Найден Филев Ралчев съгласно Решение № 265/21.11.93 г. на ОСЗГ - Ябланица и имот с кад. № 540 с площ 1, 5 дка, собственост на наследници на Иван Вълев Кутевски съгласно Решение № 285/16.10.92 г. на ОбПК - Ябланица. Оспорената в настоящето производство Заповед № 136/24.01.07 г. е издадена при висящност на съдебното производство по оспорване на Заповед № 370/5.04.05 г., решението по което е влязло в сила на 9.05.07 г., датата на обявяване на окончателното решение № 4617 постановено по адм. д. № 231/07 г. на Върховния административен съд. Това безспорно установяване налага извода, че предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК не са налице и Заповед № 136/24.01.07 г. не е нищожна. Същата е незаконосъобразна като постановена в нарушение на императивната разпоредба по чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК съгласно която административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, а именно - липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. Процесната заповед е издадена по инициатива на административния орган, но и в тази процедура последният е длъжен да следи за допустимостта на производството. С оглед изложеното решаващият правен извод досежно нищожността на Заповед № 136/24.01.07 г. е незаконосъобразен. По отношение мотивираното с този извод решение се установява наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и същото подлежи на отмяна. Тъй като делото е напълно изяснено и не се налагат нови установявания относно правнорелевантни факти в условието на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново решение, с което заповедта се отмени като незаконосъобразна. Касационните доводи за липса на пълна идентичност на двете заповеди са неоснователни. Видно от съдържанието им, всяка една от тях одобрява попълване на кадастъра на кв. 7 по отношение абсолютно идентични поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, създава права и задължения и регулира на правоотношенията между едни и същи физически лица. Различните правни основания за издаването на двете заповеди не обосновава извод обратен на възприетия по-горе, тъй като фактическите основания за издаването им са идентични. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение