Решение № 12482 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. Брайкова. Жалбата е против решение 608 от 08.06.2023г. постановено по адм. дело 215/2022г. на Административен съд - Бургас. С него по жалба на В. Денков е отменено решение 02/04/1/0/92912/3/01/03/01 на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С последното решение е отказано частично изплащане на финансова помощ по договор 02/04/1/0/92912 от 26.10.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., в размер на 402 997,38 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъде потвърдено решение 02/04/1/0/92912/3/01/03/01 на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Иска се присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът В. Денков, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Костов, с представен по делото писмен отговор и в откритото съдебно заседание, иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Административен съд - Бургас следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е било решение 02/04/1/0.9.2912/3/01/03/01 на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.47, ал.1, т.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /Наредба 9 от 21.03.2015г./ на В. Денков е отказано частично изплащането на финансовата помощ в размер на 402 997,38 лв. Административният съд подробно е посочил, приетите от административния орган за недопустими за финансиране разходи. А именно: 1. Телескопичен товарач (без кабина) Weidemann на стойност 44 621, 73 лева; Кабина за челен товарач Weidemann 18 400 лева; К-кт шишове за бали Weidemann на стойност 3 000 лева; Кофа с хидравлична граба Weidemann на стойност 6 600 лева; Ливаден мулчер Weidemann на стойност 23 700 лева или общо 96 321, 73 лева; 2.разходи на стойност 70 808, 40 лева за актив Подобект 1. Фотоволтаична централа , тъй като при проверка на място било установено, че Фотоволтаични поликристални панели 250Wp, 24V са с различна от одобрената за подпомагане мощност; 3.разходи на обща стойност 31 331, 16 лева от актив Подобект 2. Селскостопанска сграда (доилна) , тъй като при проверка на място са установени разминавания, дадени в табличен вид; 4.разходи на стойност 152 734, 30 лева за актив Подобект 3. Селскостопанска сграда (сграда за животни) , доколкото при проверка на място са установени разминавания, описани детайлно в табличен вид; 5. разходи на стойност 3 442, 26 лева за актив Оборудване на животновъден обект 1 с оглед установеното при проверката на място на Метална триредова ограда за хранителна пътека SEZER , която съгласно договора с доставчика е 300 м., а на място е открита такава с дължина 260м. Първоинстанционният съд е посочил също, че в решението е записано, че общата стойност на намалението на одобрените за финансиране разходи възлиза в размер на 335 831 лева. За да постанови обжалваното решение Административен съд - Бургас е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства както възможността за ефективно упражняване на правото на защита, така и извършване на проверка за материална законосъобразност на акта, което е и самостоятелно основание за отмяната му. На първо място според съда са били нарушени изискванията за форма на административния акт, тъй като от процесното решение не става ясно на какво правно основание се отказва изплащането на финансовата помощ за посочените видове разходи. Мотивирал е извод, че в случая административният орган е изложил определени фактически констатации, но не е подвел фактите под определена хипотеза, обосноваваща тяхната недопустимост от гледна точка на правилата за изплащане на безвъзмездната финансова помощ. На второ място според съда не е ясно и нито как е определен размерът на намалението на помощта, нито какъв конкретно е този размер, в която връзка е направил изчисления, като е допуснал, че част от сумите са с начислен ДДС, но без това да е изрично посочено от органа. На последно място административният съд е приел, че с административния акт е посочено и наложена административна санкция на субсидията в размер на 201 498, 69 лева. Ако тази административна ако е наложена с друг акт, предхождащ издаването на оспореното решение, не е ясно как този размер на санкция се отнася към отказа за изплащане на помощта. А ако санкцията се налага с това решение, то за нея не са изложени никакви мотиви - за какво нарушение се налага и как е формиран нейния размер. По тези съображения Административен съд Бургас е приел, че решението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Бургас е извел правилни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно незаконосъобразността на решението за отказано частично изплащането на финансовата помощ се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Неоснователни са доводите в касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за надлежно мотивиране на административния акт. Според касатора видно от съдържанието на административния акт, в случая е налице позоваване на неизпълнение на задължения на ползвателя по чл.16, т.1 от договор 02/04/1/0/92912 от 26.10.2017г. и същото представлява неизпълнение на договорна норма, дала основание да се откаже изплащане на финансовата помощ. Противно на твърдяното от касатора решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт не са налице относимите констатации по отношение на основанията за отказ. Административният съд правилно е посочил, че основанията за отказ се съдържат в Наредба 9 от 21.03.2015г. и по конкретно в разпоредбата на чл.49, където са изчерпателно изброени. Видно от съдържанието на оспореното решение органът не се е позовал на нито едно от основанията, на които Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Не се съдържа каквото и да било позоваване на цитираната разпоредба, а позоваването на неизпълнение на договорно задължение (чл.16, т.1 от договор 02/04/1/0/92912 от 26.10.2017г.) не освобождава органа от задължението да посочи законово правното основание, на което отказва изплащане на финансовата помощ. Липсата на правни основания, на които органът е основал частичния си отказ за изплащане на заявената сума, не може да бъде преодоляна с позоваване на неизпълнение на задължения на ползвателя по чл.16, т.1 от договор 02/04/1/0/92912 от 26.10.2017г., каквито доводи се правят от касатора. Правилно съдът, след анализ на съдържанието на оспорения административен акт, е приел също, че не става ясно как е определен размерът на намалението на помощта, както и не става ясно и какъв е този размер. Изчисленията на съда направени в тази връзка се споделят и не следва да се преповтарят, като следва да се отбележи, че касационният жалбоподател не навежда конкретни възражение в тази насока. Обосновани са изводите на административният съд и относно посоченото с административния акт наложена административна санкция на субсидията в размер на 201 498,69 лева. За нея е налице пълна липса на фактически и правни основания за нейното налагане. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно административният съд е приел оспореното решение на изпълнителния директор на ДФЗ за незаконосъобразно, като издадено в нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - при липса на посочване от издателя на акта на конкретното правно основание за постановяване на обжалвания частичен отказ за окончателно плащане. Един от най-съществените реквизити на всеки административен акт са неговите фактически и правни основания - чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Тези реквизити позволяват на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган, респ. да организира защитата си срещу административния акт. Те позволяват и извършване на административен и съдебен контрол за законосъобразност на акта при неговото оспорване, а в случая безспорно е установена липсата на посочени от органа правни основания. Поради липсата на наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, решението на първоинстанционния съд е правилно и затова то следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспореното решение, не е упражнил правомощието си да изпрати преписка на административния орган за произнасяне по заявката за плащане 02/04/1/0/92912/3/01 от 04.03.2021г. на В. Денков. Задължението на административния съд да направи това следва от разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество /какъвто е случаят/, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. В противен случай процедурата би останала недовършена и би липсвало произнасяне по заявката за плащане на В. Денков. Това допуснато от административния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. В този смисъл преписката следва да се върне на административният орган от настоящия съд. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на касатора не се дължат разноски. Такива на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да бъдат присъдени на ответника във връзка със своевременно предявеното от процесуалния му представител искане и представените договор за правна защита и съдействие от 09.11.2023г., удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно, тъй като спорът е с определен материален интерес отказаното частично плащане. Заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер според чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори да се приеме, че спорът е без определен материален интерес, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, както и обема на осъщественото процесуално представителство, претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Затова възражението за прекомерност е неоснователно, поради което Държавен фонд Земеделие следва да бъде осъден да заплати на В. Денков разноски в размер на 2000 лв. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,