Решение № 8979 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2017 г.

Решение № 8979 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6513/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Военно окръжие - Б., представлявано от началника подп. М. против Решение № 575/12.04.2017 г. по адм. д. № 452/2016 г. по описа на Административен съд-Б. с искане за отмяната му поради неправилност. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Развива съображения, че изводите на съда не кореспондират с приложените доказателства по делото, както и че категорично е установено, че Военно окръжие- Б. е в състава на Централно военно окръжие, но не е отдел или сектор в неговата структура, а има самостоятелна локация, собствен личен състав и сектори, което е видно от длъжностните разписания. О. Г. С. М., не се явява, но в писмена защита, чрез адв. Г. Ю., оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения, като твърди, че компетентен да издаде процесната заповед е началникът на ЦВО. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост на съдебното решение, в което липсват пороци, водещи до отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение е обявена за нищожна Заповед № ЛС-01/11.07.2016 г. на началника на Военно окръжие II степен- Б., с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162 от ЗОВСРБ, по взаимно съгласие на страните, чл. 72, т. 3 от ППЗОВСРБ и т. 8.1. от Заповед № ОХ-771/05.11.2013 г. на министъра на отбраната на РБългария, е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба, и е зачислен в запаса ефрейтор I-ви клас Г. С. М.. От фактическа страна съдът е установил, че с рапорт, вх. № 2406/20.06.2016 г., подаден до началника на Военно окръжие II степен- Б., жалбоподателят М. е заявил искане да бъде прекратено правоотношението му по изпълнение на военната служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1, вр. чл. 163 от ЗОВСРБ и да бъде зачислен в резерва. Рапортът е разгледан от началника и със Заповед № ЛС-01/11.07.2016 г. договорът за кадрова военна служба на жалбоподателя е прекратен, като същият е зачислен в запаса. Със заповедта е определен 3-дневен срок за сдаване на длъжността, който да започне да тече от деня, следващ деня на запознаване със заповедта и му бъде изплатено полагащото му се парично обезщетение при освобождаване от военна служба. Заповедта е предоставена за запознаване срещу подпис на М. на 11.07.2016 г., като екземпляр от нея му е връчен на 14.07.2016 г. С последваща Заповед № ЛС-2/14.07.2016 г., на основание чл. 73, ал. 8 от ППЗОВСРБ, жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военното формирование и е разпоредено да му бъдат изплатени 12 брутни месечни възнаграждения в размер на 10 191,48 лв. на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от закона остатъчен лимит за 2016 г., пропорционално на прослуженото време, в размер на 183,16 лв. и 440,00 лв. еднократно парично доволствие по чл. 227, ал. 5 ЗОВСРБ. Заповедта е връчена на адресата на 14.07.2016 г. срещу подпис, като по делото няма спор, че дължимите обезщетения са правилно установени по размер и са реално изплатени на 01.11.2016 г. Недоволен от заповедта, която счел за издадена от некомпетентен орган, Г. М. я е оспорил пред Административен съд- Б.. За да е законосъобразен и да породи своите последици в правния мир, административният акт трябва, на първо място, да е издаден от компетентен орган. Той трябва да е компетентен и по материя, и по място, и по степен. Съответно на това, некомпетентността може да бъде материална/предметна/, териториална и по степен. В правната доктрина никога не е било спорно, че материалната и териториалната некомпетентност винаги водят до нищожност. В конкретния случай първоинстанционният съд се е позовал на некомпетентност по степен. Тази некомпетентност може да се прояви в две форми: когато по-долустоящ орган изземе въпрос от компетентността на по-горестоящ и, обратно-когато по-горестоящ орган измести по-долустоящ, изземе и реши въпрос от неговата компетентност. Константната съдебна практика по този въпрос е, че и в двете посочени проявни форми на некомпетентност по степен води до нищожност. Съгласно чл. 156 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ, редакция ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.), условията и редът за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите се определят с правилника за прилагане на закона. В Раздел VIII на Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) са регламентирани различни процедури за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба в зависимост от основанието, което е приложимо във всеки конкретен случай. Не е предвиден специален ред за оспорване на заповедите, които се издават в тези процедури, поради което приложим е общият ред по АПК. В този смисъл, обжалваната заповед е издадена в писмена форма, при спазване изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, а материалноправното основание за издаването й е подаден от М. рапорт за прекратяване на правоотношението му, който е уважен и това е фактическото основание за издаване на акта, намиращ своето правно осъществяване в хипотезата на чл. 162, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба на войниците /какъвто е и жалбоподателят/ се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. Видно от процесната заповед, същата не е подписана от министъра на отбраната. От приложената по делото Заповед № ОХ-771 от 05.11.2013 г. на министъра на отбраната, в т. 8 и т. 8.2., е налице следният запис: "Командирите на бригади/бази/, полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири/началници/ на самостоятелни военни формирования, на длъжности, изискващи военно звание "полковник" /капитан I ранг/ или "подполковник" /капитан II ранг/........ освобождават от военна служба и прекратяват договора за военна служба на......войниците в подчинените им военни формирования". Заповедта на министъра е действаща към момента на издаване на оспорваната заповед, въпреки че в нея са налице изменения, но те не се отнасят към приложимите за случая разпоредби. Настоящият състав счита, че с представената заповед е извършено валидно делегиране на правомощия, съгласно реда на чл. 161, ал. 3 от ЗОВСРБ на административния орган за постановяване на оспорвания акт - Заповед № ЛС-01 от 11.07.2016 г. Това е така и поради факта, че съгласно Заповед № ОХ-341/25.05.2015 г. на министъра на отбраната, свързана с организационно- щатни промени в МО и структурите на пряко подчинение на министъра /в това число и военните окръжия/, областен военен отдел - Б. се обособява като самостоятелно военно окръжие, със самостоятелно длъжностно разписание, военнопощенски номер, бюджет и седалище в гр. Б., обстоятелство, което изпълнява и хипотезата на т. 8.2 от Заповед № ОХ-771/05.11.2013 г. досежно самостоятелността на военно формирование, и определението, дадено в § 1, т. 10 от ДР на ЗОВСРБ в относимата редакция/ ДВ, бр. 50 от 01.07.2016 г./: "друга структура от въоръжените сили, която е организационно и икономически обособена". Доказателство за валидно делегиране на правомощия е и Заповед № РД-254/29.06.2015 г., която в т. III определя началниците на военни окръжия, считано от 01.07.2015 г. да "подписват договори, повишават в звание и освобождават от военна служба подчинените им военнослужещи в рамките на техните правомощия съгл. Заповед № ОХ-771/05.11.2013г..." В Заповедта на министъра на отбраната от 25.05.2015 г. е посочено, че правоотношенията с военнослужещите от реорганизираните организационни структури и административни звена на МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, следва да се уредят в съответствие с разпоредбите на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ. Именно поради това и в изпълнение на чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ, началникът на Централно военно окръжие е издал Заповед № РД-274/05.07.2016 г., с която е оправомощил началниците на военните окръжия/, какъвто безспорно е подполковник П. М., да подписват договори, повишават в звание и освобождават от военна служба подчинените им военнослужещи от сержантския и войнишкия състав в рамките на своите правомощия/ т. 2.8/ С оглед на това и съобразно събраните писмени доказателства пред първата инстанция, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и не е нищожна. Изводът на решаващия съд за нищожност на административния акт, поради некомпетентност по степен на административния орган, е неправилен. Административният акт е издаден при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, ще следва да бъде постановено друго, с отхвърляне на подадената от Г. С. М. неоснователна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,