Решение № 2558 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2019 г.

Решение № 2558 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7360/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалните му представители, против решение № 5719/16.04.2019 г. по адм. дело № 7006/2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – Й. Йорданов, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Петчленен състав, Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил като незаконосъобразна заповед № ЧР-03-40/2.05.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на Й. Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С цитираната заповед на жалбоподателя е вменено извършването на дисциплинарни нарушения в три пункта както следва: В първи пункт от заповедта е посочено, че жалбоподателят не е удостоверил по надлежния ред доказателствата, установяващи статута на дарителите на юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на обществено полезна дейност, както и не е изискал пълния набор документи, доказващи правото на собственост върху вещите от страна на дарителите, както и документация, свързана с тяхната експлоатация и поддържка, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, чл. 9 и чл. 10, ал. 2 от Вътрешните правила за реда и условията за сключване на договори за дарения, получаване и управление на даренията в ГДИН, утвърдени със заповед № ЛС-04-1491/01.09.2016 г. на министъра на правосъдието. Така описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като съставомерни по чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР - неизпълнение на заповеди, за което законът предвижда наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. Във втори пункт от заповедта е посочено, че при провеждане на празнична среща на лишени от свобода с техни семейства на територията на затвора на 11.04.2017 г. Йорданов не е предприел необходимите действия по сключване на договори за дарения и приемо-предавателни протоколи на внесените подаръци и помощи от първа необходимост на присъстващите лишени от свобода, съобразно условията и реда на Вътрешните правила. Прието е, че това нарушение представлява неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР, за което отново се предвижда наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. В трети пункт от заповедта е посочено, че в периода от 1.03.2017 г. (завръщане на служителя след отпуск) до 12.04.2017 г. комисар Йорданов не е предприел необходимите действия по извършване на рутинен и по конкретния случай (медийните публикации за ремонтните дейности от 7.04.2017 г.) нарочен контрол на заместник началника и на началниците на сектори в затвора, ангажирани с ремонтните дейнности за времето, през което е бил в законоустановен отпуск. Със своето бездействие по осъществяване на контрола над подчинените му служители е допуснал в затвора да се реализират ремонтни дейности на единични спални помещения, а именно в килия № 18 в 12-та група, рязко констратиращ по обем и качество с останалите ремонтирани спални помещения (№ 17 и № 2 на 5-та група). Неизпълнението на тези задължения представлява неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика на Йорданов. Посочените нарушения са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР, за което е предвидено наказанието "порицание" за срок от шест месеца до една година. Във връзка с последните нарушения дисциплинарно наказващият орган е изброил заглавията на медийни публикации, в които се коментира неоправданият лукс на помещение, предназначено за някои от лишените от свобода в сравнение с други отремонтирани помещения и е прието, че Йорданов е нарушил разпоредбите на Етичния кодекс, а именно т. 13 (служителят пази доброто име на институцията) и т. 31 (при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата). В заключение в заповедта е посочено, че в хода на проведеното дисциплинарно производство е установено, че извършените от комисар Йорданов деяния представляват дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 6 и 11 ЗМВР, имат системен характер, несъвместими са с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се предвижда налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". За да отмени наложеното дисциплинарно наказание, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Съдът е изложил, че с нито едно от изброените в заповедта нарушения Йорданов не е извършил деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По отношение на нарушението, посочено в пункт трети от заповедта, съдът е приел, че дори и извършеният ремонт в затвора да е станал обект на коментари в медиите заради различаващото се (луксозно) изпълнение на едно затворническо помещение, то този публичен отзвук не е провокиран от поведението на жалбоподателя, който дори и да не е упражнил контрол върху ремонтните дейности, е нарушил задължения по длъжностна характеристика, а не етични правила. Съдът е подчертал, че още по категорично този извод се отнася към първите две групи нарушения. По отношение на твърденията за системност на вменените във вина на Йорданов нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР, съдът е приел, че за това е предвидено наказанието по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", а не уволнение. Установил е също така, че, двете предходни наказания на жалбоподателя, послужили за индивидуализация на уволнението му, са отменени по съдебен ред, поради което дисциплинарно наказващият орган не е имал фактическо и правно основание да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗМВР - "уволнение". Нарушенията, за които законодателят предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", са изброени в разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗМВР, като в конкретния случай административният орган се е позовавал на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба "тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Относно констатираните в заповедта нарушения, административният орган е приел, че те представляват неизпълнение на служебни задължения на жалбоподателя, вменени с длъжностната характеристика за длъжността "началник на затвор III-I категория", по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. От своя страна разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо ЗМВР, предвижда, че "дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на служебни задължения... ". По аргумент за противното, за неизпълнение на служебни задължения не се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Дисциплинарното наказание "уволнение" е предвидено в конкретни, изчерпателно изброени в текста на чл. 203, ал. 1, т. 1 – т. 15 ЗМВР хипотези, съставляващи "тежки нарушения на служебната дисциплина", сред които не попада дисциплинарното нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР – "неизпълнение на служебни задължения". За да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на основанието, посочено в процесната заповед - чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, е необходимо да бъде установено по категоричен начин, че описаното в акта поведение на жалбоподателя едновременно е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В оспорения административен акт, по отношение на нарушенията, описани в пункт 1 и пункт 2 на заповедта е посочено, че същите представляват дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. По отношение на нарушението, посочено в пункт 3 от заповедта, освен квалифицирането му като такова по последно цитираните текстове, административният орган е приел, че с поведението си /неупражнявайки контрол върху конкретни ремонтни дейности/, жалбоподателят е нарушил и разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители /Кодекса/ в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ и Главна дирекция "Охрана" /ГД0/, конкретно разпоредбата на чл. 13 от Кодекса: "Служителят пази доброто име на институцията" и чл. 31 "При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата". Прието е, че констатираните нарушения са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО и предсталяват "тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС, нито едно от посочените в заповедта нарушения, не попада в приложното поле на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и не представлява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Действията или бездействията на жалбоподателя, дори и да представляват неизпълнение на служебни задължения, вменени с длъжностната му характеристика, не представляват нарушения на етични правила. Касае се за различни видове дисциплинарни нарушения, засягащи различни категории правила за поведение – етични и такива, свързани с изпълнение на служебните задължения. По отношение на нарушението, посочено в пункт трети от заповедта, тричленният състав на ВАС правилно е приел, че дори и извършеният ремонт в затвора да е станал обществено достояние и обект на коментари в медиите заради различаващото се (луксозно) изпълнение на едно затворническо помещение, то този публичен отзвук не е провокиран от поведението на жалбоподателя, който дори и да не е упражнил контрол върху ремонтните дейности, извършени в затвора, е нарушил задълженията си по длъжностна характеристика, а не етични правила, които да са довели до уронване престижа на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява. В конкретния случай тази хипотеза не е налице, защото независимо, че обстоятелствата, свързани с извършения в затвора ремонт, са станали публично достояние, то това обстоятелство не се дължи и не е провокирано от поведение на жалбоподателя. Неспазването на служебните му задължения, конкретно неупражняването на контрол върху ремонтните дейности, не представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Като е достигнал до този извод и е отменил обжалвания административен акт, тричленният състав е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна и доказана/ представен е договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. / се явява претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед на което същата следва да бъде уважена и на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 600 лева - платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо т АПК, Върховният административен съд, петчленен състав