Решение № 692 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г.

Решение № 692 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6386/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е образувано по молбата на Д. Г. Д. от гр. А. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение от 16.04.2009 г. С него касационният съд е оставил в сила въззивното решение от 15.08.2007 г. по гр. д. № 93/2007 г. на Бургаския апелативен съд, с което ответникът Г. Г. Д. е осъден да заплати на настоящия молител и ищец в производството сумата 3 493.08 лв., представляваща стойността на дела му от реализираната продукция от пшеница и ечемик от реколта 2002 г., със законната лихва от 17.04.2006 г. до окончателното изплащане и разноските по делото, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер искът е отхвърлен. В подадената молба ищецът поддържа, че касационният съд правилно е приел, че иск за заплащане на половината от разходите не е предявен в настоящето производство, поради което и развитите в жалбата му съображения в тази насока са неотносими. Затова и счита, че не е следвало да бъдат приспаднати направените разходи, които възлизат на 5 690.64 лв., а да се определят равните дялове на страните от общия получен доход в размер на 12 676.80 лв. Като обсъди доводите в молбата, настоящият състав на II г. о. на ВКС намира същата за неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, по смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК. В случая се касае до оплакване относно извода на съда за приспадане от стойността на реализираната продукция за 2002 г. на извършените разходи, което не може да бъде обсъждано поради изчерпване на инстанционния контрол. По този въпрос ищецът не е поддържал и довод пред инстанциите по същество на спора. Развитите в тази насока оплаквания в касационната му жалба са приети за неотносими именно поради това, че иск за заплащане на половината от разходите не е предявен. Ако ищецът счита, че такъв е бил предявен и съдът не се е произнесъл по него, то редът за допълване на непълно решение е друг, а не този за поправка на очевидна фактическа грешка. Такава е налице, когато се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението, което в случая липсва. Съдът е формирал волята си за приспадане на разходите от реализирания доход, видно от мотивите му и така е изразил същата в диспозитива на решението си, с което е потвърдил въззивното решение относно приетата в него сума. Искането на молителя за поправяне в тази част - относно размера на сумата, представляваща половината от реализираната продукция, без да се приспадат разходите, означава да се измени формираната в решението на касационния съд воля, което е недопустимо с оглед забраната на чл. 246 ГПК. Затова и молбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 247 ГПК, настоящият състав на Върховният касационен съд, II гражданско отделение