Решение № 14624 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2014 г.

Решение № 14624 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново срещу Решение № 666 от 07.01.2014 г., постановено по адм. дело № 1003/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА)№ 121200748/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 453/21.08.2012 г. на началника на Отдел "ДОП" при Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, като изпълняващ длъжността "Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не е съобразена със събраните доказателства, както и с дадените указания в отменително решение на ВАС - по адм. д. № 3485 от 2013 г., в резултат на което е формиран погрешния извод, че проведеното ревизионно производство е трето по ред. Моли касационната инстанция да отмени решението на АС - Велико Търново, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ивкос" ООД, чрез управителя Мария Найденова, моли да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Настоящото производство е повторно, тъй като с решение № 14970 от 13.11.2013 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 3485/2013 г. е отменено решение № 557/15.1.2013 г. по адм. дело № 913/2012 г. на Административен съд Велико Търново, а делото е върнато на административния съд за разглеждане от друг състав, съобразно с указанията дадени от ВАС в мотивите на решението. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е прогласил за нищожен Ревизионен акт № 121200748/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 453/21.08.2012 г. на началника на Отдел "ДОП" при Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният РА е издаден в нарушение на чл. 155, ал. 5 от ДОПК, противоречи на основния принцип на правото за reformatio in peius, и в нарушение на чл. 119, ал. 3, т. 2 от ДОПК, в редакцията му отпреди 01.01.2013 г. Според съда действително производството по ангажирането отговорността на ДЗЛ на основание чл. 177 от ДОПК, е започнало с издаването на ЗВР № 1101167/01.04.2011 г. /във входа на втората ревизия/ за изменение на ЗВР № 1001787/23.06.2010 г., с която заповед е включена и проверка за отговорност на задълженото лице по чл. 177 от ЗДДС, за данъчен период м. 06.2009 г. Решаващият съд счита, че органът, възложил ревизията по чл. 177 от ДОПК е следвало да стори това с отделна заповед, въпреки, че законът не въвежда пречка то да бъде извършено и по реда на чл. 113, ал. 3 от ДОПК, но такова разширение на обхвата на ревизията, чрез изменение на ЗВР е допустимо само при първоначална такава. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че в противоречие с установеното от ВАС и при неспазване на указанието му да разгледа спора по същество, административният съд отново е изследвал валидността на РА. Настоящият състав намира, че административният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като в случая същият е прогласил РА за нищожен на друго основание, различно от прието при първоначалното разглеждане на делото пред Административен съд - Велико Търново. В случая няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Съдът подробно в мотивите на решението е проследил хода на ревизиите на "Ивкос" ООД. Правилно е приел, че е недопустимо повторно връщане от страна на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново за нова ревизия след като има издадени вече два ревизионни акта, които са отменени от горестоящия административен орган и два пъти е връщана преписката за нова ревизия. Оспореният в настоящото производство ревизионен акт се явява трети по ред, което е недопустимо и правилно акта е прогласен за нищожен. В тази връзка следва да се отбележи, че правомощията на решаващия орган при обжалване на РА по административен ред са регламентирани в чл. 155 от ДОПК, съобразно ал. 5 от който не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. По аргумент от ал. 4, това е еднократно допустимо в случаите на непълнота на доказателствата, които не могат да се съберат в хода на производството по обжалването или пък в неговите рамки не могат да се отстранят допуснатите при извършването на ревизията съществени нарушения на процесуалните правила. Така посочените основания за отмяна систематично предхождат разпоредбата на ал. 5, която установява обща забрана за повторно връщане, без да разграничава формите на незаконосъобразност на РА. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК е императивна и съобразена със спецификата на данъчните правоотношения, като от една страна цели да гарантира правна сигурност на ревизираните субекти чрез препятстване на перманентни данъчни ревизии, а от друга - да обезпечи своевременното приключване на ревизионното производство при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Именно поради това правомощието на решаващия орган за връщане на преписката е лимитирано и се изчерпва с еднократното му упражняване независимо от формата на незаконосъобразност на първоначално издадения РА. Неоснователно е възраженията на касатора, че по отношение на отговорността на РЛ по чл. 177 ЗДДС за д. п. м. 06.2009 г. настоящата ревизия се явява втора по ред. В тази връзка касационната инстанция споделя изцяло съображенията административния съд, че в хода на втората ревизия, която е с предмет задължение по ДДС за д. п. м. 07.2009 г. със ЗВР № 1101167/01.04.2011 г. за изменение на ЗВР № 1001787/23.06.2010 г., е разширен обхвата на ревизията, като е включена и проверка за отговорност на задълженото лице по чл. 177 от ЗДДС, за данъчен период м. 06.2009 г. Органът, възложил ревизията по чл. 177 от ДОПК е следвало да стори това с отделна заповед, тъй като разширяването на обхвата на ревизията чрез изменение на ЗВР е допустимо само при първоначална такава. Ако бъде прието обратното би се достигнало до заобикаляне на горепосочената норма за ограничаване на броя ревизиите в рамките на едно ревизионно производство, тъй като при всяка следваща отмяна, органът по приходите може да разширява нейния предмет и това автоматично да означава безкрайно ревизионно производство. Даденото от приходната администрация тълкуване на разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК е в противоречие и с целта на закона, която е да се гарантира сигурност на данъчните субекти, че няма неправомерно в рамките на едно обжалване, предприето от страната предмета на ревизията да бъде разширяван, което би довело до влошаване на нейното положение. С оглед изложеното, решението на административния съд не страда от пороците релевирани в касационната жалба и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,