Решение № 6762 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2013 г.

Решение № 6762 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13224/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нео Билд" ЕООД - гр. Пазарджик чрез пълномощника адв. Николай Бангеев срещу решение № 1915/14.08.2013 г., постановено по адм. дело № 4003/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 131201131/27.08.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1486/30.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 18 000 лв., ведно със законната лихва от 11 603 лв. за данъчен период на месец април 2007 г. и за допълнително определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 9 000 лв. и лихва от 4 649 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че съдът е игнорирал представените по делото и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, както и че не се е съобразил със съдебно-счетоводната експертиза. Според касатора спазването на трудовото и осигурително законодателство като задължение на изпълнителя по доставките не е въведено като предпоставка за признаване на данъчен кредит и в този смисъл е развил оплаквания, че неправилно съдът е приел, че законосъобразно данъчният кредит е отказан поради липсата на доказателства, че доставчикът притежава кадрова обезпеченост за да ги извърши. Позовава се на съдебна практика на СЕС и ВАС. В частта по ЗКПО касаторът твърди, че съдът се е задоволил да повтори констатациите на приходните органи относно частта по ЗДДС, но в случая не се касае за документална необоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски за двете касационни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В частта по ЗДДС за да отхвърли жалбата на "Нео Билд" ЕООД - гр. Пазарджик първоинстанционният съд е приел, че приходните органи са извели законосъобразни изводи от събраните доказателства за непризнаване правото на данъчен кредит в размер на 18 000 лв. по 4 бр. фактури, издадени от "Булмет-МР" ЕООД за данъчен период на месец април 2007 г. Според съда при наличие само на издадени фактури и договори не може да се установи изпълнение на договореностите за доставка и монтаж на кабели НН., СН., ГЕТ и преоборудване на ТП. Изложени са мотиви, че "Булмет-МР" ЕООД няма кадрова обезпеченост за извършване на доставките, както и не е обявил ГФО за 2007 г. в Търговския регистър. Липсата на протоколи за приемане на фактурираните СМР, за вложените материали, сертификати, спесификации и др. са обусловили съда да приеме, че е налице основанието за отказ от данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В частта по ЗКПО съдът е приел, че правилно с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството с данъчните основи по фактурите, по които е отказан данъчен кредит - 4 бр., издадени от "Булмет-МР" ЕООД. Съдът е възприел за правилно и правното основание за това увеличение от ревизиращите органи - чл. 26, т. 2 ЗКПО - липса на документална обоснованост, тъй като няма доказателства за реалното осъществяване на доставките. Според съда само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС. Правото на данъчен кредит по смисъл на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС се предпоставя от реалното изпълнение на доставката на стока или извършването на услуга. Това се извежда и от съдържащите се дефиниции в чл. 6, ал. 1 ЗДДС за доставка на стока, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС за доставка на услуга. Не е достатъчно само да е налице фактуриране на доставката, тъй като то само означава, че страните по доставката са постигнали съгласие за осъществяване на отразените във фактурите стопански операции. За установяването обаче на реалното осъществяване на доставките е необходимо получателят на стоките и/или услугите да докаже по несъмнен начин, че те са реално осъществени и че резултатът от тях му е предаден . В процесния случай твърденията на касатора и пред ревизиращите лица и пред първоинстанционния съд са били, че спорните доставки са свързани с обект "Дианабад" - гр. София, в който е построена жилищна сграда, както и че са налице договорености за присъединяването й към електроразпределителната мрежа. Наистина по делото са представени констативен протокол от 19.06.2006 г., акт за приемане на конструкцията, обр. 14 и опис към него от 24.10.2006 г. Установено е по делото, че с договор № 760/30.12.2004 г. "Нео Билд" ЕООД и "Електроразпределение Столично" ЕАД са договорили присъединяване на жилищната сграда в ж. к. "Дианабад", гр. София, собственост на дружеството към електроразпределителната мрежа чрез изграждане на трифазен електромер и ново ел. табло (ТП, разпределителна мрежа НН и СН). Установено е, че с договори от 28.03.2007 г., 02.04.2007 г., 04.04.2007 г. и от 19.04.2007 г. за строителство между касатора и издателя на процесните фактури "Булмет-МР" ЕООД е договорен монтаж на кабели НН и СН, монтаж на ГЕТ и преоборудване на ТП. Налице е по делото и споразумение № 2/18.01.2005 г. за продажба на ел. енергия. Първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, че за касатора като получател по фактурите, издадени от "Булмет-МР" ЕООД не е възникнало право на приспадане на платения на доставчика ДДС като данъчен кредит, тъй като не са представени никакви доказателства, установяващи изпълнението на стопанските операции по доставките. Наличието на доказателства за построяване на жилищна сграда, собственост на дружеството-касатор и сключените договори с "Електроразпределение Столично" ЕАД не установява изпълнението на фактурираните от "Булмет-МР ЕОД на "Нео Билд" ЕООД доставки. Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на решаващия съд, че правото на данъчен кредит не е възникнало поради липсата на доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика. Обстоятелството, че последният не е намерен на декларирания от него данъчен адрес и не е представил доказателства с каква кадрова обезпеченост разполага, за да извърши процесните доставки, не води автоматично до невъзникване за получателя по доставките на правото по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Получателят не може да отговаря за действията и/или бездействията на доставчика си и този извод е залегнал, както в практиката на СЕС - решения по дела С-324/11, С-8-/11 и С-142/11, С-285/11, цитирана от касатора, така и в практиката на ВАС. В същото време обаче следва получателят като лице, претендиращо материалното право на приспадане на данъчен кредит по несъмнен начин да докаже, че резултатът от доставката, която му е фактурирана му е предаден - предаване на стоки и/или извършване на услуги. Няма пречка доказателствата за това да се притежават и от получателя, след като той от фактурираните му доставки претендира правото на данъчен кредит. Наличието на фактури и договори, както е в настоящия случай не са достатъчни, за да възникне правото на данъчен кредит, тъй като с тях не се установява извършване на доставките, а само постигнатите договорености те да бъдат осъществени. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е игнорирал събраните и неоспорени по делото доказателства. Както вече се посочи по-горе доказателства за изпълнение на фактурираните доставки не са представени по делото, а само от установеното от съдебно-счетоводната фактура осчетоводяване на фактурите от касатора, не може да се приеме, че е доказано реалното изпълнение на доставките. При непредставяне на доказателства за реалното изпълнение на доставките и за предаване на резултата от тях на получателя, за него правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че не е възникнало правото на данъчен кредит по процесните доставки и затова такъв не е признат на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В ревизионния акт и в съдебното решение няма изложени мотиви за осъществена данъчна измама, а отказът на данъчен кредит е формиран от непредставяне от касатора на доказателства, че фактурираните доставки действително са извършени от издателя на фактурите. В частта по ЗКПО. При неустановяване реалността на доставките, правилно и приходните органи и съда са приели, че процесните доставки не са документално обосновани. При наличието на фактури, от които не е установено по несъмнен начин, че отразяват действително осъществени доставки, е налице основанието по чл. 26, т. 2 ЗКПО и затова е законосъобразно и увеличението на финансовия резултат за 2007 г. и определянето на допълнителен корпоративен данък. Увеличението на финансовия резултат е с данъчните основи по процесните 4 бр. фактури, издадени от "Булмет-МР" ЕООД в общ размер от 90 000 лв. и правилно е определен корпоративен данък върху тази сума в размер на 9 000 лв. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е преповторил констатациите в ревизионния акт в частта по ЗДДС. Възприемането на констатациите на приходните органи, не означава че те само са повторени от съда, тъй като са изложени и собствени мотиви в обжалваното решение. При неустановяване реалността на доставките по фактурите, издадени от "Бумет-МР" ЕООД и по които е отказано право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, законосъобразно е и увеличението на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО Тази разпоредба има предвид липса на документалната обоснованост на доставките, като по смисъла на чл. 10 от същия закон тази обоснованост ще е налице винаги, когато съставения документ отразява вярно отразената в него стопанска операция, а в случай, че не е доказана реалността на доставката, съставянето само на фактура, означава че не е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10 ЗКПО, а основание за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителен корпоративен данък. Относно доказателствената тежест, тя е върху касатора, тъй като той е длъжен да докаже всички положителни за него факти, а не върху приходните органи, които в процесния случай твърдят отрицателни факти и затова по общите правила на доказването не са длъжни да ги доказват. В същото време констатациите на ревизионния акт са обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства, а те, както правилно е приел и първоинстанционния съд не установяват реалното изпълнение на фактурираните от "Булмет-МР" ЕООД доставки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка не се установи да са допуснати от съда нарушенията, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е посочено адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,