Решение № 12168 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Димитрова срещу Решение 1107/21.02.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 8748/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. Димитрова срещу Заповед ІІ-33/02.09.2022 г., издадена от председателя на Патентното ведомство на Република България и О. Димитрова е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за осигуряване на равенството на страните и правото на защита на жалбоподателя, като не е допуснал събирането на доказателства от съществено значение за изграждане на фактическата обстановка по делото. В тази връзка твърди, че съдът неправилно не е допуснал поисканата с изрична молба съдебно-счетоводна експертиза, чрез която да докаже твърдението си, че преводът на сумата, представляваща обезщетението по чл. 107а, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), не е наредена своевременно по причини, зависещи от ответната страна. Твърди, че в обжалваното решение липсват конкретни и ясни мотиви по редица направени оплаквания срещу индивидуалния административен акт, като съдът не е взел предвид и не е обсъдил представени по делото доказателства, от съществено значение за правилното решаване на спора. В тази връзка твърди, че съдът не е изложил конкретни и ясни мотиви за отхвърляне на доводите на жалбоподателя относно липсата на валидно изразено съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 107а ЗДСл., поради опорочаване на волята ѝ, вследствие на определен психологически натиск за вземане на конкретното решение и предоставяне на съгласие. Твърди, че липсват конкретни и ясни мотиви на съда относно оплакването на жалбоподателя за липса на постигнато съгласие между страните за конкретния размер на обезщетението и че изплатената сума не съответства на сумата, равняваща се на шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата от Димитрова, която е тази за месец август 2022 г. Счита, че в противоречие с материалния закон, съдът неправилно не е взел предвид, че отсъстват и трите законови предпоставки за законосъобразност на административния акт, което било вследствие на допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което Заповед ІІ-33/02.09.2022 г. на председателя на председателя на Патентното ведомство на Република България да се отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Иванов и адв. Станев. Ответникът по касация Председателят на Патентното ведомство на Република България (ПВ) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Митова и адв. Вуковска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед ІІ-33/02.09.2022 г. на председателя на ПВ, с която на основание чл. 107а, ал. 1 и 2 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с О. Димитрова, с място на работа: дирекция Експертиза и защита на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни, на длъжност Директор, считано от 05.09.2022 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено: По инициатива на органа по назначаване срещу уговорено обезщетение, което е равно на шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата. Разпоредено е и на служителя да се изплати уговореното обезщетение на основание чл. 107а, ал. 2 ЗДСл., равно на шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата. По делото от фактическа страна е установено следното: Към момента на издаване на оспорената заповед, О. Димитрова е изпълнявала длъжността Директор, в дирекция Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни, считано от 27.07.2021 г. На 29.08.2022г. органът по назначаването, на основание чл.107а, ал.1 ЗДСл, е отправил на Димитрова писмено предложение за прекратяване на служебното ѝ правоотношение, считано от датата на съгласието ѝ, срещу обезщетение в размер, равен на шесткратния размер на последната получена от нея месечна основна заплата. В предложението е посочено, че в случай, че предложението бъде прието от нейна страна, уговореното обезщетение ще бъде наредено за изплащане по банковата ѝ сметка, в деня на връчване на заповедта за прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Уточнено е, че при непредставяне на отговор в 7-мо дневен срок от получаване на предложението, органът по назначаването ще счете, че същото не е прието. На 02.09.2022 г. О. Димитрова е изразила писмено съгласието си с отправеното ѝ предложение за прекратяване на служебното ѝ правоотношение при условията на чл. 107а от ЗДСл, без забележки. На 02.09.2021 г. е издадена процесната заповед. С платежно нареждане от 05.09.2022 г. в 15ч и 41 мин., ответникът нарежда изплащането на г-жа Димитрова, по банков път, на сумата 15 033,60лв. с посочено основание обезщетение. На 08.09.2022 г. по разплащателната сметка на О. Димитрова, в Първа инвестиционна банка, е получен превод в лева, с наредител Патентно ведомство, с основание - обезщетение чл. 107а, ал. 2 ЗДСл. Получената сума е в размер на 15 033,60 лв. Съдът е установил това обстоятелство от представения по делото отчет по сметки и е посочил, че това обстоятелство не се оспорва. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства показанията на свидетелите М. Влаховска, И. Борисова и М. Стоянов, чийто показания е изложил в решението. По делото е прието като доказателство Указания на БНБ и МФ за обслужване на сметки на бюджетни организации и бюджетни плащания. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 108, ал. 1, изр. първо ЗДСл., както и че са спазени административнопроизводствените правила по издаване на оспорената заповед. Посочил е, че заповедта е издадена след отправено от органа по назначаването до г-жа Димитрова писмено предложение за прекратяване на служебното правоотношение, достигнало до нейното знание и след като е получил писменото ѝ съгласие за това. Приел е, че са спазени материалноправните разпоредби за издаване на заповедта. В тази връзка е посочил, че за да е изпълнен фактическият състав на чл. 107а ЗДСл., респ. да бъде налице възможност да бъде прекратено служебно правоотношение по реда на тази норма, е необходимо, от органа по назначаването до съответен държавен служител от повереното му ведомство, да е отправено предложение за прекратяване на служебното му правоотношение и това предложение да бъде прието от служителя в седем дневен срок от получаването му, т.е. в посочения срок да е налице съгласуване на волите на двете насрещни страни. В конкретния случай е приел, че това е сторено. Председателят на ПВ, с писмо IV-40/29.08.2022 г., е отправил до О. Димитрова, директор на дирекция Експертиза и защита на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни предложение, служебното ѝ правоотношение да бъде прекратено, считано от датата на получаване на нейното съгласие, при уговорено обезщетение в размер, равен на шесткратния размер на последната получена от нея основна месечна заплата. Това писмо е било връчено лично на адресата, което обстоятелство не е спорно по делото. О. Георгиева е дала съгласието си, видно от собственоръчното изписване на същото, датата - 02.09.2022г. и положения от нея подпис. Видно от съдържанието на Заповед II-33/02.09.2022г. на председателя на ПВ, разпоредителното ѝ съдържание съвпада с параметрите, посочени в предложението, обективирано в писмо IV-40/29.08.2022 г. Съдът е приел за спорен въпроса свързан с твърдението на жалбоподателя за оказан психологически натиск върху нея при изразяване на съгласието, т.е. за опорочаване на същото. Посочил е, че жалбоподателят не е успял да докаже благоприятстващия за нея и положителен по своя характер факт за порок във волята ѝ, продиктуван от психологически натиск. В тази връзка е посочил, че не се доказа от разпитаните свидетели, да е оказано психологическо въздействие и натиск при изразяването му. За спорен е приел и въпросът относно изплащането на уговореното възнаграждение едновременно с връчване на заповедта. Посочил е, че при условията на чл. 107, ал. 1 и 2 ЗДСл. прекратяването на служебното правоотношение настъпва по силата на постигнатото съгласие между страните относно факта на прекратяване и относно размера на обезщетението, като в чл. 107а, ал. 2 ЗДСл е вменено задължение за органа по назначаването да определи и разпореди заплащане на обезщетението едновременно с изявлението му за прекратяване на служебното правоотношение. Посочил е, че в конкретния случая е спазено изискването на чл. 107а, ал. 2 ЗДСл., като се отчете постигнатото съгласие между страните плащането да бъде направено по банковата сметка на жалбоподателя в деня на връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Плащането е наредено на 05.09.2022 г., когато е връчена заповедта. Решаващият съд е изложил подробни съображения, защо постъпването на сумата по банковата сметка на г-жа Димитрова на 08.09.2022 г., не води до незаконосъобразност на заповедта въз основа на заповедта е следвало да се извършат счетоводни действия от ответника, който е бюджетен разпоредител, 06.09.2022 г. е официален празник за Република България. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че липсва постигнато съгласие относно конкретния размер на обезщетението. В тази връзка и след анализ на предложението отправено от органа по назначаването и изразеното съгласие на г-жа Георгиева е приел, че съгласие относно размера на дължимото обезщетение е постигнато и то се извежда от разменените между страните писмени документи. Изложил е съображения, че е вярно, че нито в предложението, нито в отговора, е посочена конкретната сума, която следва да бъде изплатена като обезщетение, но това не е и задължително, доколкото сумата на обезщетението е определяема и няма спор относно размера на получената последна основна заплата. Размерът на последното получено от държавния служител трудово възнаграждение е известен както на самия служител, така и на органа по назначаването, поради което определянето на шесткратния му размер е единствено въпрос на аритметично изчисление. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Правилни са изводите на съда, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и към тях настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По отношение спазването на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 107а ЗДСл. От доказателствата по делото ясно и недвусмислено се установява, че органът по назначаването е отправил предложение до служителя за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение в размер равен на шест кратния размер на последната получена месечна основна заплата и че това предложение е прието от служителя. Изводите на решаващия съд са правилни и обосновани, като почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят (сега касатор) не е доказал опорочаване на волята му при приемане на предложението на органа по назначаването. В тази връзка съдът правилно е възприел и анализирал свидетелските показания и правилно е приел, че от същите не се установява върху г-жа Георгиева да е оказван психологически натиск за приемане на отправеното ѝ предложение. Наличието на неофициално предложение за заемането на друга длъжност, което не е връчено на г-жа Георгиева, но същата се е снабдила с него неофициално, чрез заснемането му с телефон, след като вече е приела предложението по чл. 107а ЗДСл., не доказва, че с отправянето на това предложение ѝ е оказан натиск и че същата именно поради това се е съгласила служебното ѝ правоотношение да се прекрати при условията на чл. 107а ЗДСл. Това друго предложение е свързано с продължаване на служебното ѝ правоотношение, поради което няма житейска логика същата да приеме предложение за прекратяване на служебното ѝ правоотношение, поради отправено друго предложение за запазване на правоотношението ѝ, макар и на друга длъжност. Противно на изложеното в касационната жалба, мотивите на съда по този довод на жалбоподателя са ясни и конкретни. Доказателствата, чрез които жалбоподателя се е опитал да докаже твърдението си за опорочена воля, не установяват такава. Правилни и законосъобразни са изводите на съда и относно плащането на уговореното обезщетение. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя във връзка с получаването на обезщетението по банковата му сметка на 08.09.2022 г. и правилно е приел, че това не води до незаконосъобразност на заповедта. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал за допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси, относно извършения паричен превод, настъпилото забавяне в превода и причините за това, вкл. дали тези причини не са по вина на ответника. По делото е безспорно установено, че органът по назначаването е наредил изплащането по банков път на уговореното обезщетение на 05.09.2022 г., когато е връчена и оспорваната заповед. С отказа си да допусне исканата експертиза, съдът не е ограничил правото на защита на жалбоподателя, при безспорно установена дата, на която е наредено изплащането на обезщетението по банков път и датата на получаването на същото от жалбоподателя. Основателно в касационната жалба се сочи, че по делото не е изяснено, че изплатената сума съответства на сумата, равняваща се на шесткратния размер на последната получена месечна основна заплата от Димитрова (тази за месец август 2022 г.). В тази връзка неправилно решаващият съд е посочил, че няма спор относно размера на последната получена основна заплата от г-жа Димитрова, тъй като този размер е останал неустановен по делото. В жалбата, с която е сезиран съдът, са наведени такива доводи, вкл. е поискано допускането на съдебно-счетоводна експертиза, по което искане липсва произнасяне на съда. По делото не са ангажирани доказателства какъв е размерът на последно получената от служителя основна заплата. Липсват и фактически установявания на съда в тази връзка. По делото от жалбоподателя са представени Заповед ІІІ-39/22.02.2021 г. и Заповед ІІІ-147/27.07.2021 г., в които е посочен размер на индивидуалната основна заплата 2 784 лв. Дали в такъв размер е последната получена от служителя основна месечна заплата е останало неизяснено. Неизяснено е останало и дали от обезщетението, ако то е изчислено на база основна заплата от 2784 лв., са направени удръжки за д асе изплати сумата от 15 033,60 лв. Съдът е следвало да изиска доказателства, вкл. да допусне служебно съдебно-счетоводна експертиза, чрез които да установи какъв е размерът на последната получена от г-жа Димитрова месечна основна заплата, съответно какъв следва да е размерът на обезщетението по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл. и дали от определената сума са правени удръжки и ако да - за какво. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията дадени в настоящото решение. С оглед изхода на спора по искането за разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение