Решение № 228 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 129/2009 г.

Решение № 228 от 15.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 129/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по обща жалба от защитника на подсъдимите Г. И. И. и И. П. П., както и по жалба от защитника на подсъдимия Р. О. Д., против решение № 156 от 8.01.2009 г. по в.н.о.х.д. № 128/2008 г. на Военно- апелативния съд на Република България. В касационната жалба на подсъдимите Г. И. и И. П. като касационни основания за проверка на въззивното решение са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона, поради неправилното му приложение. Доводите за това са, че въззивният съд не е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК - при потвърждаване на първоинстанционната присъда да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Посочените процесуални нарушения са довели до фактическа необоснованост, като в резултат на това материалният закон е приложен неправилно. Прави се искане, поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, обжалваното решение да бъде отменено, а подсъдимите бъдат оправдани за престъплението, по което са признати за виновни и осъдени. В жалбата на подсъдимия Р. Д. е посочено касационното основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Материалният закон е приложен неправилно, тъй като от страна на подсъдимия не е налице умисъл за противозаконно отнемане на вещта, с цел нейното присвояване чрез принуда, а става въпрос за залог, обезпечаващ парично вземане на Г. И. от пострадалия Д. С., по неиздължен паричен заем. На следващо място се излага и доводът, че отнемането на предмета на престъплението и установяването на фактическа власт върху него от подсъдимите е станало без необходимостта от сломяване на каквато и да било съпротива върху владелците на вещта. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което е осъден. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите на доверениците си. Гражданските ищци и повереникът им, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че двете касационни жалби са основателни, тъй като законът е нарушен, което налага отменяване на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 7/3.09.2008 г. по н.о.х.д. № 7/2008 г. Пловдивският военен съд е признал подсъдимите кадр. редн. Г. И. И., ст.серж. И. П. П. и серж. Р. О. Д. за виновни в това, че на 14.12.2005 г., около 01.00 часа в гр. П., на ул."Капитан Райчо" № 88, в съучастие като съизвършители - за П. и Д., чрез употреба на сила, а Иванов - като помагач, противозаконно отнели чужда движима вещ-телевизор м."Нео" на стойност сто лева от владението на Д. И. С. и И. Й. С., с намерение противозаконно да го присвоят, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 НК - за П. и Д. и чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 55, ал. 1 НК - за И., са осъдени на по шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимите П. и Д. са осъдени да заплатят солидарно сумата от петстотин лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди на И. Й. С., ведно със законните последици, считано от 14.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като по отношение на подсъдимия С до първоначално предявения размер от шест хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предявеният от Д. И. С. граждански иск в размер на пет хиляди лева срещу подсъдимия Р, представляващ обезщетение за причинени му неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 301, ал. 1, т. т. 11 и 12 НПК, съдът се е произнесъл по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, като последните присъдил съразмерно в тежест на подсъдимите. С обжалваното решение Военно-апелативният съд е потвърдил присъдата. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Доводът от защитника на подсъдимите Г. И. и И. П. за допуснато от предишните две инстанции съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на обжалваното решение е неоснователен. Първоинстанционната присъда и обжалваното решение не са изградени върху несъществуваща доказателствена основа, а при тълкуването на съществуващата по делото доказателствена съвкупност, при спазване правилата на формалната логика и съобразно действителното съдържание на отделните доказателствени източници, събрани и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Извършена е била внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 5 НПК и в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при потвърждаване на присъдата, апелативният съд е изложил съображения, защо не възприема доводите на подсъдимите в подкрепа на въззивните им жалби. Анализът на гласните и писмените доказателства е довел двете решаващи по фактите съдилища до изводите за доказаност на престъплението предмет на обвинението. Изводите за виновността на тримата подсъдими, възприети и от въззивната инстанция, не се разминават с данните от кредитираните доказателствени средства. Изложени са убедителни съображения, защо обясненията на всеки от подсъдимите за невинност (като част от доказателствените материали) са отхвърлени и възприети от съда, като осъществено право на защита, оборено от останалите доказателства, относими към предмета по чл. 102 НПК. Решението на въззивния съд в частта за наказателната отговорност на подсъдимите Г. И., И. П. и Р. Д. в съучастническата им дейност в престъплението и правната квалификация на деянието е законосъобразно. Изпълнителното деяние на грабежа започва с началото на принудата, упражнена с цел за отнемане на вещта и завършване с факта на това отнемане. Общността на умисъла у тримата подсъдими в извършването на грабежа съдът е обсъдил, като същевременно е и разграничил формите на съучастие за всеки от тях. Качеството на първите двама-съизвършители, първоинстанционният съд е извел от ролята, която фактически са изпълнявали, а именно-участието в самото изпълнение на престъплението чрез употребата на физическо насилие над Д. И. С. и И. Й. С. за сломяване съпротивата им с последващо отнемане на инкриминираната с обвинителния акт вещ от владението на пострадалите и с установяване от подсъдимите на свое трайно владение върху същата вещ. Доводът, че липсва употребено насилие спрямо пострадалите, съгласно изискването на закона е несъстоятелен. Това твърдение на защитата не кореспондира, както с показанията на свидетелите С, установяващи конкретните автори на употребеното върху тях физическо насилие, така и с установените обективни данни за получените от пострадалите телесни увреждания, притежаващи характера на леки телесни повреди, предмет на заключението на назначената и изслушана от съда съдебно-медицинска експертиза. От приетите от първоинстанционния съд факти може да се направи заключение, че подсъдимите И. П. и Р. Д. са участвали в самото изпълнение на престъплението, поради което те имат качеството на съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Общност на умисъла е налице и за подсъдимия Г с останалите съучастници, в качеството му на помагач, така както са приели двете съдилища при безспорно установените обстоятелства, че той не само е посочил къде живеят пострадалите С. и С., като преди това споменал, че С. му дължи пари, но и улеснил извършването на престъплението с осигуряване на моторно превозно средство, с което подсъдимите се придвижили до жилището на пострадалите и същото послужило за пренасяне на движимата вещ след извършване на деянието и бързото отдалечаване на подсъдимите от местопрестъплението. Доводът на защитата, че от страна на подсъдимите не е налице умисъл за противозаконно отнемане на вещта, с цел нейното присвояване чрез принуда, а става въпрос за залог, обезпечаващ парично вземане на Г. И. от пострадалия Д. С. е надлежно мотивиран и отхвърлен като несъстоятелен със съображенията, че когато чрез насилие се отнема чужда движима вещ под предлог, че по този начин се осъществява едно предполагаемо право, извършеното ще съставлява грабеж, а не самоуправство. Тези изводи се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо те да се преповтарят. От субективна страна е налице общ умисъл на подсъдимите, тъй като всеки от тях, при осъществяване на действията си, е имал съзнанието за личното си участие в осъществяване на престъплението и заедно с останалите двама подсъдими е искал, в резултат на тази обща дейност, да настъпят желаните и настъпили, в случая, обществено опасни последици. Ето защо, не са налице визираните в касационните жалби на подсъдимите основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н.о.