Решение № 2475 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2009 г.

Решение № 2475 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на община гр. Несебър, срещу решение № 569/22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 1547/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се прекрати производството по делото поради недопустимост на жалбата срещу административния акт или се отхвърли жалбата срещу него, като неоснователна. Ответникът "Булгаргаз" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас /липсва решение на съответния съд за вписване промяна в наименованието на дружеството/, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на "Булгаргаз" ЕАД, Решение № 47/02.10.2008 г. на комисия, назначена със Заповед № 125/10.03.2008 г. на кмета на община гр. Несебър, с което на основание чл. 210, ал. 1 ЗУТ е определена цена за право на прокарване на обект: "газификация на гр. Несебър", подобект "разпределителни газопроводи и отклонения до консуматори по опис с технологичен кабел", ж. к. "Черно море" гр. Несебър. За да отмени решението, съдът приел, че оценката по процесното решение е извършена по реда на чл. 193, ал. 1, ал. 2 и 3 ЗУТ, който не е приложим за конкретния случай, тъй като производството пред административния орган е започнало и се движи по реда на чл. 145 и чл. 148 ЗУТ, а съгласно първия текст, за одобряването на инвестиционни проекти се заплащат такси по ЗДТ и ЗМДТ, а не обезщетение по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Приел също така, че учредяването на ограничено вещно право върху обекти публична общинска собственост, каквито в случая са улиците на гр. Несебър, по които се иска преминаване на газификацията, се извършва с решение на общинския съвет, както и че чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ в случая е неприложим с оглед последната му редакция, както и че оценката е следвало да се извърши в нарочно производство, а не в процедура по разрешаване на строителството и като предпоставка за издаване на акта по чл. 148 ЗУТ. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустима жалба. Жалбата срещу процесния административен акт е подадена от активно легитимирана страна, засегната от акта, тъй като определената цена по него следва да се заплати от жалбоподателя, а жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано. В конкретния случай "Булгаргаз" ЕАД, със заявление вх. № 92-00-8467/26.08.2008 г. до главния архитект на община гр. Несебър, е поискал да бъде съгласуван проект за обект "газификация на гр. Несебър, подобект "разпределителни газопроводи и отклонения до консуматори по опис с технологичен кабел", ж. к. "Черно море" гр. Несебър, както и да му се издаде разрешение за строеж за обекта. В чл. 143 ЗУТ е посочено въз основа на какви доказателства се съгласуват и одобряват инвестиционните проекти, а в чл. 144, ал. 1 ЗУТ, е казано, че инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на съответните документи, като в т. 1 е посочен документ за собственост. Съгласно чл. 161 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови газопроводи, в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. За да придобие качество на възложител и да се издаде разрешение за строеж в полза на заявителя "Булгаргаз" ЕАД, следва за него да възникне сервитут, по силата на който дружеството ще има право да строи в чужд имот съгласно специалния ЗЕ, а не с решение на общинския съвет по реда на чл. 21, т. 8 ЗМСМА, както е приел съдът. Сервитутът възниква при две кумулативно дадени предпоставки по чл. 64, ал. 4 ЗЕ, а именно: 1. когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2. е изплатено еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, като съгласно ал. 5 от същия текст, титулярят на сервитута заплаща на собственика на земята еднократно обезщетение. Съгласно ал. 6 на посочения текст, определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните. В конкретния случай, за да възникне предвидения в специалния закон сервитут в полза на "Булгаргаз" ЕАД, който представлява право да се строи в чужд имот и да се изпълнят изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и дружеството да придобие качеството на възложител, на който да се издаде исканото разрешение за строеж, дружеството следва да заплати обезщетение, което може да се определи по взаимно съгласие между него и общината като собственик на имотите, през които ще преминава сервитутът или обезщетението да се определи по реда на чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Съгласно последният текст, ал. 2 кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересувани лица определянето на обезщетението от комисия. В конкретния случай кметът на общината е наредил определянето на размера на обезщетението служебно, което е в правомощията му с оглед чл. 64, ал. 6 ЗЕ във връзка с чл. 210, ал. 2 ЗУТ. Като се има предвид изложеното до тук, не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспореното решение, при определянето на обезщетението в производството по искането за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж, тъй като, за да се издаде исканото разрешение за строеж, следва да възникне сервитутът в полза на искащия, като органът е имал право на посочените по-горе основания да действува за това служебно, като възложи на комисията да извърши оценката по чл. 210, ал. 1 ЗУТ. Точното правно основание за издаване на процесното и оспорено решение се извежда от фактическите основания за издаването му, а не буквално на посочения в него текст, както е приел съдът. Последният именно е следвало да изведе точното правно основание, а това е чл. 210, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 6 във връзка с ал. 5, 4 и 2 ЗЕ, а не посочения в решението чл. 193 ЗУТ. Като е приел, че оспореното решение на комисията е издадено при нарушаване на административнопроизводствени правила и в противоречие на материалноправни норми съдът е постановил решението си при необоснованост и нарушения на материалния закон и подлежи на отмяна. Тъй като съдът не е изложил мотиви отговаря ли определеното обезщетение на изискванията по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, настоящата инстанция не би могла да се произнесе по основателността изцяло или отчасти на жалбата, а с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първостепенният съд е длъжен да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед на това след отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като последният се съобрази с изложеното по-горе. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2 АПК