Решение № 7282 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2019 г.

Решение № 7282 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Шопова от [населено място], [област], чрез адв. Петкова против решение № 401/17.06.2019 г. по адм. д. № 947/2018 г на Административен съд - Пазарджик. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Пазарджик, чрез гл. юрк. Виячева ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящата касаторка против заповед № 2089/05.09.2018 г. на кмета на Община Пазарджик, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено на наследниците на З. Велев да премахнат незаконен строеж "масивна стопанска сграда", изградена частично в УПИ IХ-61 и в улица о. т. 16 -о. т. 15 по плана на селото. С бланкетни мотиви за липса на строителни книжа и несъответствие на незаконния строеж с нормите на ППЗТСУ/отм/ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ е прието, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като разпоредения за премахване строеж не е търпим. Така постановеното решение е незаконосъобразно – допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Мотиви за вида на административното производство, спазване на процедурата и наличието на визираните в заповедта две правни основания по т. 1 и т. 2, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ не са изложени от съда. Липсват и фактически установявания, на които следва да почиват правните изводи, като не е обсъдено и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. На база свидетелските показания е прието, че процесния незаконен строеж е извършен през 1991-1992 г. от праводателя на оспорващата Шопова, без да се обоснове в коя хипотеза за търпимост съдът приема, че попада незаконния строеж -ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 или ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗУТ според времевия период на изграждане, с оглед различните изисквания, вкл. и това за декларирането му. Липсата на мотиви в съдебното решение съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172 а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. Предвид горното, обжалваното решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение,