Решение № 15464 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4374/2013 г.

Решение № 15464 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4374/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив обжалва решение № 409/18.02.2013 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм дело № 2090/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 16251100228 от 01.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 647/06.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" град Пловдив /с променено наименование - дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания касаят изводите на съда за наличие на доказателства за прехвърляне право на собственост върху процесните стоки и наличието на доставка по чл. 6 от ЗДДС. Касаторът счита, че събраните по делото доказателства не установяват съгласие между страните по доставката за индивидуализиране на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, респективно такива за тяхното предаване. В тази връзка посочва, че практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на която се е позовал първоинстанционния съд е неприложима, тъй като фактическата обстановка в настоящия случай не е идентична с тази, предмет на главното производство по цитираните дела. Искането е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация - "Юпитер 05" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид установените по делото факти и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Пловдив е бил ревизионен акт № 16251100228 от 01.12.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 647/06.06.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" /с променено наименование - дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"/, с която на Юпитер 05 ООД гр. Пловдив е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 23 543.78 лева и съответните лихви от 12 484.48 лева за данъчни периоди м. 02.2007, м. 07.2007 г. и м. 09.2007 г. по 10 фактури, издадени от "Диметал Трейд" ООД, с предмет доставка на ламарина. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел за доказано действителното осъществяване на фактурираните доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и наличието на предпоставките по чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит в полза на "Юпитер 05" ООД, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Решението е неправилно постановено. По делото е установено, че предмет на процесните доставки са стоки, определени по своя род. Поради това правилно съдът е обсъждал условията за прехвърляне правото на собственост предвидени в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и настъпването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Но изводът му, че стоките са индивидуализирани по съгласие на страните, респективно чрез тяхното предаване е в противоречие с представените по делото писмени доказателства - складови разписки, пътни листове и кантарни бележки. От съдържанието на тези документи се установява, че същите са подписани единствено от ревизираното лице, в качеството му на получател по доставката. Нито един от тези документи не съдържа подпис на прекия доставчик, респективно на лице, което от негово име е предало стоките на "Юпитер 05" ООД. Нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В конкретния случай представените по делото документи не удостоверяват предаване на стоката от прекия доставчик по спорните фактури на ревизираното лице, тъй като не съдържат негово волеизявление за това. Във всички складови разписки липсва подпис за предал. Данни за предаване на стоката от "Диметал Трейд" ООД на ревизираното дружество не се съдържат и в представените кантарни бележки. В тези документи фигурира името на доставчика, но същите са подписани от оператор на кантара, за когото няма данни, че действа от името на доставчика. Заключението на вещото лице има за предмет проверка в счетоводството на "Юпитер 05" ООД. По отношение на доставчика експертът е ползвал единствено констатациите при ревизията от данните в служебните регистри на НАП, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в справка декларация по ЗДДС. Действително експертът е установил, че ревизираното дружество разполага със складови бази, транспортни средства и транспортна везна /автокантар/, но заключението на експерта за приемане и транспорт на стоките се основава на представените по делото складови разписки и кантарни бележки, респективно пътни листове, които както се посочи по-горе не съдържат конкретна информация за предаване на стоката от прекия доставчик. Конкретни факти и обстоятелства за това, че стоките, които са товарени, респективно предадени и получени от "Диметал Трейд" ООД, не се съдържат и в показанията на разпитания по делото свидетел Емил Тарашев. Свидетелят описва процеса на товарене и вида на превозваната стока, ламарина на големи рулони, но посочва единствено, че натоварването й е ставало в град София, от Кремиковци основно, но не твърди, че стоките са предадени и получени при натоварването от прекия доставчик. Ето защо изводите на първоинстанционния съд, че по делото са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства, че ламарината, предмет на процесните фактури, издадени от "Диметал Трейд" ООД действително е предадена на жалбоподателя от прекия доставчик, се опровергават от събраните по делото доказателства. Счетоводното отчитане на стоката в счетоводството на получателя и използването на стоки от същия вид при последващи доставки, са ирелевантни за индивидуализиране на вещите по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС и момента на прехвърляне правото на собственост върху стоки, определени по своя род. Неправилната преценка на съда за наличието на доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки има за последица неправилно приложение на материалния закон - чл. 68 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с изискуемостта на данъка. Данъкът е изискуем съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС /в приложимата за 2007 г. редакция/, към момента на настъпване на данъчно събитие. Нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС определя, че данъчното събитие при доставки на стоки, настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост. В конкретния случай не се установява именно прехвърляне правото на собственост върху фактурираната ламарина, чрез нейното предаване от прекия доставки на ревизираното лице. Поради това и само на това основание отказът на правото на приспадане на данъчен кредит съответства на материалния закон. Липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху процесните стоки препятства правото на приспадане на данъчен кредит. В това отношение основателно се позовава касатора на решението на Съда на ЕС по дело С-285/11. Според т. 33 от цитираното решение по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако в резултат на преценката на фактите и обстоятелствата по конкретния случай се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя (Боник) за целите на неговите облагаеми сделки. В случая не се установява именно реалното осъществяване на доставки на ламарина, поради което правото на приспадане не следва да се признава. Решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което се е позовал първоинстанционния съд също предполага установяване осъществяването на доставки, което в случая не е доказано. Като е достигнал до други изводи и е отменил ревизионния акт, поради доказано реално осъществяване на доставките, административния съд е постановил решение в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта на разноските. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата против ревизионния акт. При този изход на спора, разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК се дължат на ответника. "Юпитер 05" ООД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 1170.56 лева, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,