Решение № 11483 от 13.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИЛСИ ГРУП ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, против решение 1575/11.03.2022 г. по адм. дело 3512/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване на нищожност на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01 - 2600/5379 от 13.09.2019 г., по мярка 214 Агроекологични плащания /АЕП/ от ПРСР 2007г. - 2013г., за кампания 2017г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и прогласяване на нищожността на оспореният акт. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в писмена молба чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли, като такова, то да бъде потвърдено. Прави евентуално възражение за прекомерност за размера на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспореният акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие е отказана финансова помощ и прекратен агроекологичния ангажимент на дружеството по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС - 1) . АССГ е изложил доводи, че актът е издадена от компетентен орган заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата законова форма, при наличие на фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени административно - производствени нарушения, които да водят до нищожността му. АС е посочил, че оспореният акт не е нищожен, тъй като липсват особено съществени нарушения на чл.146 АПК. Предвид неоснователността на жалбата, са налице и основанията на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК за отхвърляне на жалбата. Решението е правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК и е преценил валидността на административния акт към момента на издаването му. Мотивите относно надлежното делегиране на правомощия на издателя на акта кореспондират със законовите норми, споделят се от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. От описаните факти не може да се направи извод за наличие на съществен, основен порок на обжалвания за нищожен акт по чл. 146 АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. С оглед изложеното липсват основания за прогласяване на нищожността на акта, както правилно е приел и АС. Наведените в касационната жалбата доводи, свързани с евентуална незаконосъобразност на заповедта не могат да бъдат проверявани в настоящето производство, доколкото по първоинстанционното дело е постановено влязло в сила на 29.11.2021 г. определение 5791 / 03.08.2021 г. на АССГ, с което е оставено без разглеждане оспорването с искане за отмяна на акта като незаконосъобразен и производството е прекратено в същата част. Прието е, че е недопустимо поради просрочие оспорването от Илси Груп ЕООД срещу акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01 - 2600 / 5379 от 13.09.2019 г. по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от ПРСР 2007 - 2013 г., за кампания 2017 г. на заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие , в частта, с която се иска да бъде отменен като незаконосъобразен. Посоченото определението е обжалвано пред Върховния административен съд и същото е оставено в сила от касационната инстанция. С оглед последното, АССГ правилно е посочил, че въпросът относно твърдяната незаконосъобразност на акта е преклудиран, не е предмет на делото и не следва да бъде разглеждан. С оглед изложените съображения, решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение