Решение № 6257 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14509/2016 г.

Решение № 6257 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14509/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, срещу Решение № 4775/06.07.2016 г. по адм. д. № 736/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, тъй като не били налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Твърди се, че решението е неправилно и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по всички доводи на ответника и по представените от негова страна писмени доказателства. Моли да се отмени решението на Административен съд С.-град /АССГ/ и да се отхвърли предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът - Н. Д. М., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира разноските по делото, съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е уважил частично предявения от Н. Д. М. иск срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, от незаконосъобразно бездействие на ответника. По подробно изложени съображения първоинстанционния съд е приел, че вредите представляват лихва за забавено възстановяване на разноски за заплатено в чужбина лечение, като в исковата молба се твърди, че периода на бездействието е от 29.05.2014 г. до 24.06.2015 г., докато съдът е приел, че същото е осъществено в периода от 13. 06. 2014 до 18. 06. 2015 г., поради което е уважил иска за сумата от 3 155,28, лв., вместо претендираната сума от 3333,67 лв., като е отхвърлил иска за горницата. С решението е осъден ответника да заплати и разноските по делото, съобразно уважената част от иска. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Н. Д. М. е здравноосигурено лице в България, която е била на лечение в Гърция за периода 22.12.2011 г. - 19.04.2012 г. с диагноза остра миелогенна левкемия. Направените разходи за лечение в размер та 15 622,01 евро са заплатени от ищцата. Със заявление № Е126-01-132/21.05.2012 г. до управителя на НЗОК, Методиева е поискала да й бъдат възстановени направените разходи за лечение. С Решение № РД-Е126-227/14. 0.2013 г. на управителя на НЗОК, е отказано възстановяването на разходите. С Решение № 550/03.02.2014 г. по адм. д. № 10973/2013 г. на АССГ, е отменен горепосочения отказ и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Решението на АССГ, е оставено в сила с Решение № 7305/29.05.2014 г. по адм. д. № 4305/2014 г. по описа на ВАС. С Решение № РД-Е126-96/18.06=2015 г. на управителя на НЗОК, е определена за възстановяване на Методиева сумата от 30 553, 53 лв., която сума е преведена по сметката на ищцата на 24.06.2015 г. Съдът е посочил, че с решението на АССГ, с което е отменен първоначалния отказа за възстановяване на направените разходи за лечение, е даден 14-дневен срок от влизането му в сила, в който срок административния орган е следвало да възстанови претендираната сума. Незаконосъобразно този орган е бездействал, като не е било необходимо правенето на допълнителни запитвания, тъй като е следвало да се съобрази със задължителните указания в съдебните решения, в които е посочено, че непопълването на част "Б" от унифицирания европейски формуляр Е126 не е пречка за възстановяване на сумите, тъй като има точни данни за заплатените разноски. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за основателност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за причинена вреда от бездействието на ответника. Видно е, че както в решението на АССГ, така и в решението на ВАС, по повод оспорването на отказа за възстановяване на разноските за лечение в чужбина, е посочено, че независимо от липсата на коректно попълнен формуляр, е посочен точния размер на сумата, която е изразходвана. В този смисъл, от страна на административния орган не е било необходимо, изпращането на нови запитвания относно този размер. В същото време, изрично в Решение № 550/03.02.2014 г. по адм. д. № 10973/2013 г. на АССГ, е предвидено задължение за административния орган да се произнесе, съобразно дадените му указания по тълкуването и прилагането на закона, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. Доколкото това решение е влязло в сила на 29.05.2015 г., е следвало административния орган да се произнесе до 12.06.2014 г. След като, в указания му с влязло в сила решение, срок за произнасяне липсва такъв, то с изтичането на срока, е налице незаконосъобразно бездействие, както правилно е констатирано и от страна на административния съд. Периода на това бездействие е продължил до произнасянето с изрично решение за възстановяване на разходите, което е станало на 18.06.2015 г. В същото време, доколкото се касае за забава при възстановяването на парична сума, "цената" на вредите е именно законната лихва за забава, върху изплатената главница. При изчисляването на този размер от страна на административния съд е използван лихвения калкулатор на официалната електронна страница на НАП, като същия е правилно установен. В тази връзка, настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба, че този размер е следвало да се определи чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. В касационната жалба не се сочи, че този размер е друг, различен от определения от съда, като става въпрос за просто пресмятане, поради което не са били необходими специални знания, с които не разполага съдът. Касационната инстанция намира за неоснователни и доводите в касационната жалба, че първоинстанционния съд не се бил произнесъл по всички доказателства и най-вече получените нови отговори от страна на Гърция, тъй като такива доказателства не са представени по делото. Същите не са представени и с касационната инстанция, независимо че от страна на административния съд изрично е констатирана тяхната липса. Неоснователно е позоваването в касационната жалба и на бланката в заявлението за възстановяване на разходите, където е предвидено, че сумите се възстановяват след получаване на информация за действително заплатените разходи, тъй като видно от мотивите на Решение № 550/03.02.2014 г. по адм. д. № 10973/2013 г. на АССГ /обвързващо страните/, такава информация е получена още при първото запитване, поради което не е било необходимо да се правят последващи такива. Административният орган е бил длъжен да се произнесе, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, поради което неизпълнението на това задължение представлява незаконосъобразно бездействие, както правилно е установил и решаващия съд. Правилно е установен и размера на вредата, вследствие на правилни изчисления, поради което Административен съд С. - град, е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ се дължат и разноски за адвокат, като по делото е представен (стр. 12) договор за правна защита и съдействие, като договорената и съответно заплатена сума е в размер на 500 лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност, тъй като се касае за дело с определен материален интерес, като минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е близък до заплатения размер, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение