Решение № 8546 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Добрич против решение 390 от 30.12.2020г. по адм. дело 480/2020 г. на Административен съд Добрич. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът Х. Иванов не представя отговор на касационната жалба и не взема становище в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Добрич е отменил по жалбата на Х. Иванов Решение 19/24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено разпореждане [ЕГН]/07.05.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на Иванов придобит в периода от 01.01.1975 г. до 30.09.1975 г. и в последствие в периода от 01.01.1986 г. до 28.06.1993 г. е в АПК Ленин, ТКЗС с. Росица, Автобаза на длъжностите шофьор, тракторист, монтьор и механик не е попада в приложното поле на чл.52б от ПКТП/отм/. Относно периода 12.01.1978 год. 31.12.1985 г. по делото е представена трудовата книжка на лицето, в която е записано, че през този период е работил в АПК Ленин гр. Ген. Тошево, вид дейност Селско стопанство, на длъжност шофьор. Според предоставената от архива на ТП на НОИ Силистра информация и от експертизата, изслушана по делото, лицето е открито във ведомостите без длъжност и бригада. Съдът е приел, че след като към момента на произнасяне на административните органи липсват данни за вида на управлявания автомобил - товарен или лек и за дейността, която е извършвана с него, както и след като работодателят не е отразил тези обстоятелства в разплащателните ведомости за процесния период и не са съхранени и други документи, съдържащи подобна информация, то установяването на обективната истина става с всички допустими доказателствени средства. В тази връзка по делото са изслушани свидетелски показания, които установяват, че през спорните години Иванов е работил в автобаза Росица като шофьор. Карал е ЗИЛ над 12 тона с ремарке и основно като дейност са превозвали селскостопанската продукция. Първоинстанционният съд обосновава правните си изводи на разпоредбата на т.66 и от ПКТП /отм./, действаща до 31.12.1999 год., с която е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите мъже като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл и възраст 57 години, като изискването е трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т.52б от ПКТП /отм./. Съдът приема, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП /отм./ се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и други, а в кръга на механизаторите т. 66и от ПКТП /отм./-обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите превозващи селскостопанската продукция, поради което положеният труд от Иванов като шофьор в ТКЗС , за времето от 12.01.1978 год. до 31.12.1985 година/оспореният период/ следва да се зачете като такъв от втора категория. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че Х. Иванов е подал заявление вх. 2113-24-60/15.01.2020 г.,с което поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, измежду които трудова книжка, военна книжка, както и удостоверение обр. УП-2 и други. С Разпореждане от 07.05.2020 г., ръководителят на отдел Пенсионно осигуряване е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на законоустановените предпоставки за пораждане правото на пенсия, визирани в разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО. Длъжностното лице по представените документи е зачело осигурителен стаж от втора категория труд за периода 01.01.1975 г. до 30.09.1975 г, на длъжността тракторист в АПК Ленин по т.66и и 52б от ПКТП /отм./, като общо зачетеният стаж от втора катеория е 8 г., 1 м. и 25 дни и е недостатъчен за придобиване право на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО,т.к. трудовият му стаж на длъжността шофьор в АПК Ленин през периода 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г. не е зачетен като такъв по втора категория. Именно този период е предмет на установяване в производството пред първоинстанционния съд. Предвид липсата на писмени документи за установяване на трудов стаж по см. на чл.40 ал.1 от НПОС, осигурителният стаж на Иванов не може да се установи посредством данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, т.к., осигурителя АПК Ленин гр.Генерал Тошево, което е с прекратена дейност и няма правоприемник. След като в документите предадени в съответното ТП на НОИ на основание чл. 5, ал. 10 и 11 от КСО, не е описано точно превозното средство/а, предоставено на жалбоподателя за изпълнение на трудовата му дейност, законосъобразно съдът е пристъпил към установяване на този факт чрез събиране на гласни доказателства, което кредитирал при излагане на правните си изводи, както и докадателствата събрани чрез изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно т. 52б ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието "механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник-тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи шофьори. При липса на легално понятие на понятието "механизатор" и при съпоставяне със записа на т. 52б от ПКТП (отм.) следва да се приеме, нормата има предвид техническия персона, работещ непосредствено в производството на селскостопанска продукция. 3а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. Останалите механизатори са обхванати от записа на т. 66и ПКТП (отм.), според която трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство е втора категория по силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съдът правилно и законосъобразно се е позовал на възприетото в съдебната практика тълкуване на нормата на т. 66и от ПКТП (отм.), приложена в случая във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, съгласно което трудът на обслужващия селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и работещите на длъжностите "шофьор" без оглед товароподемността на управляваните автомобили, е от втора категория. Лицето отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и по чл.69б, ал.2 от КСО тъй като има осигурителен стаж , който следва да бъде зачетен изцяло като втора категория труд за периода от 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г., който осигурителен стаж е 7 г. 11 м. и 19 дни на длъжността шофьор, посочена в трудовата му книжка и попада в предметния обхват на длъжностите посочени в т.52б от ПКТП, защото реално същият е изпълнявал функциите в селскостопанското производство. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд Добрич е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,