Решение № 14735 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2012 г.

ВАСVI отделение22.11.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1180 от 17.05.2012 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело № 3247/2011 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14735 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1180 от 17.05.2012 г. по административно дело № 3247/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил като незаконосъобразна заповед № ЗР 1777 от 28.10.2011 г. на ИД Директор на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Раковски, потвърдена с решение № РД 01/250 от 14.11.2011 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив, с която на Мая Милкова Чонкова от гр. Раковски е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в от ЗСПД (Закона за семейни помощи за деца); 2) разпоредил връщане на административната преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Раковски, за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № ЗР 1777 от 17.10.2011 г., подадена от Мая Милкова Чонкова от гр. Раковски, с която е направено искане за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в от ЗСПД, при съобразяване на указанията за приложение на закона, дадени в мотивната част на решението на първоинстанционния съд. Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Раковски, подадена от пълномощника му юрисконсулт Гарабедян. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон (обоснована е теза за неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 във вр. с чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца), касаторът моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за решаване с указание за приложимия закон. Ответницата по касация - Мая Милкова Чонкова от гр. Раковски, чрез повереника си адв. Джатова в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № ЗР 1777 от 28.10.2011 г. на ИД Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Раковски, с която на Мая Милкова Чонкова от гр. Раковски е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в от ЗСПД. Отказът е мотивиран с изтичането на погасителния срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД - шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето (родено на 19.02.2011 г.). При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01/250 от 14.11.2011 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив. За да уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че тя е материално незаконосъобразна. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което оспорената пред него заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Решението на Пловдивския административен съд, противно на твърдяното от касатора, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца във връзка с чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца. Съдът законосъобразно е приел, че 6-месечният срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в от ЗСПД в хипотезата на записване на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, не е нормативно уреден. Ако се приложи по аналогия чл. 12, т. 7 от ЗСПД, срокът за подаване молба-декларацията ще започне да тече от края на месеца, през който майката е записана за студентка в редовна форма на обучение. Мая Милкова Чонкова е записана за студентка, учаща в редовна форма на обучение, на 19.09.2011 г., а молба-декларацията й за отпускане на помощта по чл. 8в от ЗСПД е подадена на 17.10.2011 г. преди изтичането на шестмесечния срок на 31.03.2012 г. Касационните доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца са неоснователни. Разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД създава право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година за майка (осиновителка), която е студентка, учаща в редовна форма на обучение, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Правото се упражнява по реда на чл. 16а, ал. 2 от ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. По силата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (нов - ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г.), който следва да осигури прилагането на ЗСПД в неговата цялост, правото на получаване на еднократната помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД. По силата на цитираната подзаконовата норма за Мая Милкова Чонкова, която е родила детето си на 19.02.2011 г., е възникнало право на еднократна помощ на датата 19.09.2011 г., когато се е записала като студентка в редовна форма на обучение. С разпоредбата на чл. 12, т. 7 от ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1, възникнали от раждането на детето. За вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. На основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В разглеждания случай намира приложение чл. 12, т. 7 от ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването. С молба-декларация вх. № ЗР-1777 от 17.10.2011 г. ответницата по касация Чонкова е упражнила правото на еднократна помощ преди изтичане на шестмесечния срок, считан от 30.09.2011 г. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, е незаконосъобразна и като я е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

7