Решение № 14403 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2017 г.

Решение № 14403 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6218/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. От АПК. Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане гр. София срещу Решение № 2330/6.04.2017 г. по адм. дело № 9964 по описа на Административен съд София-град за 2016 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсвали доказателства за настъпили за И. Котрулев неимуществени вреди, които да подлежат на компенсиране. Според административния орган е от съществено значение обстоятелството, че Котрулев не е съдействал на административния орган за изясняване на въпроси свързани с наличието на собственост върху имоти. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен изцяло, като бъде отхвърлен изцяло и предявения от лицето иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната по жалбата страна лично и чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че жалбата е неоснователна. Излага доводи по същество. С оспорения пред настоящия инстанция съдебен акт, състав на Административен съд София-град е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на И. Котрулев сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна Заповед с № 91-ЗСП-836/15.10.2014 г. на Директор на ДСП – Люлин ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 1.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 300 лв., както и възнаграждение за участващия в хода на производството на страната на ищеца адв. Живков. В полза на Котрулев е присъдена и сумата от 180 лв., направени от лицето по делото разноски. За да постанови акта си, съдът е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, а именно Заповед с № 91-ЗСП-836/15.10.2014 г. на Директор на ДСП – Люлин, с който на лицето е отказано отпускане на поискана целева месечна помощ за отопление. Преценено е, че забавянето във времето и липсата на яснота относно възможността за отпускане на исканата от лицето помощ, е причинила у него тревоги, неудобства и напрежение, които следва да бъдат определени като вреди от неимуществен характер, подлежащи на обезщетяване. Тези тревоги, неудобства и напрежение са оказали негативно влияние върху психиката на Котрулев и е налице непосредствена връзка между тях и отменения като незаконосъобразен административен акт. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в описаните в чл. 211 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения: В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са изследвани всички относими и значими за мотивирано произнасяне факти и обстоятелства. Безспорно е установено наличието на отменен по съответния ред административен акт, касаещ пряко и непосредствено правната сфера на лицето, подало иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Чрез допуснатите и разпитани в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд свидетели са събрани доказателства за негативни преживявания, свързани с неяснотата относно отпускането на целева помощ за отопление на Котрулев, както и за забавянето на тази помощ в значителен период от време. Както правилно е приел и състава на Административен съд София – град, неотпускането на търсените от лицето средства за отопление са предизвикали негативни усещания и са рефлектирали пряко върху неговата психика. Според информацията, изнесена от разпитаните свидетели, чиито показания не са оспорени или оборени по допустимия от закона ред, в резултат на незаконосъобразния отказ за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия, Котрулев е търпял дискомфорт – душевен и физически. Налице е пряка и непосредствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и търпяните от Котрулев негативни усещания. Предвид описаното предявеният от лицето иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е правилно квалифициран от първоинстанционния съд като основателен. Размерът му е определен по справедливост, съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като са взети предвид сравнително дългия период от време, през което лицето е търпяло негативните усещания, подлежащи на компенсиране и техният интензитет. Дали Котрулев е съдействал на административния орган или не в хода на производството по подадената от него молба за отпускане на целева помощ за отопление не е от значение за съда, произнасящ се в хода на производството по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният орган е следвало да се възползва от дадените му от закона възможности и да събере необходимата му информация с или без съдействието на търсещото помощ лице. Настоящата съдебна инстанция, а и решаващият състав на Административен съд София-град не може и не следва да обсъжда въпроси свързани с мотивите на административния орган да издаде обявения за незаконосъобразен с влязло в законна сила решение административен акт. В този смисъл, доводите в жалбата в тази насока настоящата инстанция счита за неоснователни. Представеното по делото пред настоящата инстанция пълномощно от адв. Живков е без договорено възнаграждение, като изрично е описано основанието на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Искането за присъждане на възнаграждение по този текст следва да се квалифицира като основателно и настоящата инстанция следва да определи възнаграждение на за осъществяването на правна помощ от упълномощения адвокат по реда и в размерите по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Като се прецени сложността и продължителността на производството пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на адв. Живков адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид описаното, първоинстанционния съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден като правилен и обоснован, постановен при липса на допуснати нарушения на приложимите процесуалноправни и материалноправни норми. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение