Решение № 9207 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2018 г.

Решение № 9207 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2018 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от секретаря на СО – Район "Люлин", чрез пълномощника му, против Решение № 4386 от 28.06.2018 г. по адм. дело № 1665/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба – Д. Саид, чрез пълномощника си адв. Димитрова излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. Саид срещу писмо рег. № РЛН18-УГО01-1346 от 23.01.2018 г. на секретаря на СО – Район "Люлин", в което е обективиран отказ за провеждане на процедура по реда на чл. 65, ал. 2 от Семейния кодекс чрез вписването му като баща в акта за раждане на детето Р. В. Съдът е отменил отказа за извършване на исканата административна услуга по заявление вх. № РЛ417-УГ01-18453 от 20.10.2017 г. от Д. Саид за вписването му като баща в акт за раждане на детето Р. В. и е върнал преписката на административния орган, изпълняващ функцията на длъжностно лице по гражданско състояние, съгласно заповед № СОА16-РД09-1038 от 22.07.2016 г. за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, а и твърдението, че съобщаването на искането е съобщено на другия родител към момента на подаване на касационната жалба и тече срок по чл. 66, ал. 1 СК, не е подкрепено с писмени доказателства. Съдът е установил фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходима да се повтарят. Касаторът счита, че: 1. Обжалваното писмо има само уведомителен характер и не представлява годен за оспорване административен акт и 2. Предвид характера на отправеното до административния орган искане съобщаването не следва да бъде извършвано по реда на чл. 61 АПК. Възраженията са неоснователни. На първо място, пред административния орган е образувана преписка по подаденото от Д. Саид заявление (молба) вх. № РЛ417-УГ01-18453 от 20.10.2017 г. до СО – Район "Люлин" с искане да бъде вписван като баща в акта за раждане на детето Р. В., р. [дата на раждане]. Към молбата си е приложил нотариално заверена декларация за припознаване на дете. Следователно, и по арг. от чл. 24 АПК, в ход е поставена административна процедура по чл. 65 СК. Съгласно чл. 49 ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние извършва административна услуга - вписване на извършено припознаване от жалбоподателя в акт за раждане на детето, поради което отказът му подлежи на оспорване по реда на АПК. Без вписване на припознаването този едностранен личен акт не проявява правно действие. След като е налице административна процедура, то съобщаването следва да бъде извършвано по установения в АПК ред, тъй като в специалните закони не е предвиден такъв, и редът е установен в чл. 61 АПК, като за неуредените случаи приложим субсидиарно е ГПК. Както правилно е установил решаващия съд, за образуваната преписка с рег. № РЛ417-УГ01-18453 и направеното искане майката на детето е уведомена с писмо с обратна разписка, изпратено на г. жа Ванкова на 26.10.2017 г. (л. 26). Данни, че г-жа Ванкова е получила посоченото писмо обаче не са налични, както и данни административният орган да е положил други усилия да я уведоми. Както се посочи по-горе, не се представиха и данни, че към момента на подаване на касационната жалба уведомяването е факт. При така изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,