Решение № 6091 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16/2010 г.

Решение № 6091 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 125 от 23.11.2009 г., постановено по адм. д. № 291/2009 г. Ловешкият административен съд е отменил изцяло като незаконосъобразно решение № 16/14.08.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Николай Цачев Присадашки срещу разпореждане № ПР-184/01.06.2009 г. на ръководител ПО при РУСО-Ловеч, с което е отказано да се отпусне лична пенсия ОСВ на жалбоподателя при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върнал преписката на ТП на НОИ-Ловеч за произнасяне по същество при спазване указанията на съда, дадени с решението. Осъдил е ТП на НОИ да възстанови на Николай Цачев Присадашки сумата 400 лв. направени по делото разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУСО-Ловеч с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и оспореният административен акт бъде приет за законосъобразен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за постановено в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по установената фактическа обстановка, проявил активност при прилагане разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК за пълнота на съдебния контрол по проверка законосъобразността на оспорения административен акт. Правилно и обосновано съдът е приел, че категорията труд за спорните периоди, в които лицето е работило като "шлосер" в "Осъм" АД - Ловеч, следва да се определя съгласно чл. 67 от ПКТП (отм.), съобразно действителната тежест и вредност на труда. Според теста на цитираната норма, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труд. Волята на законодателя е - при определяне категорията на полагания труд, когато наличните писмени доказателства не са достатъчни за пълна яснота, да бъде акцентирано върху характера и особеностите на труда - чл. 104, ал. 1 от КСО. За изясняване на спорните обстоятелства по делото, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е ценил безпристрастно и компетентно. От констатации на вещото лице е видно, че за спорните периоди на положен труд в Завод за високоякостен чугун - "Осъм" АД гр. Ловеч, Николай Присадашки е заемал длъжностите, както следва: от 09.01.1979 до 01.11.1979 г. "шлосер"; от 01.02.1981 г. до 30.06.1981 г. "дежурен шлосер ОГМ"; от 01.04.1983 г. до 30.04.1984 г. "шлосер" цех 40; от 01.03.1986 г. до 08.12.1993 г. "шлосер" цех 40,60; от 01.10.1999 г. до 30.11.2000 г. "майстор леярска техника" цех 40ЕМО. След подаване от Николай Присадашки на заявление за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, пенсионният орган започва извършване на проверка по представената документация, като за визираните периоди е счел положения труд от трета категория. За останалото отработено време в същия завод е приел за установен осигурителен стаж от първа категория 10 г., 7 м. и 17 дни, от втора категория 8 г., 2 м. и 4 дни и общо от трета категория 13 г., 4 м. и 2 дни. Тъй като общият сбор от точки и възраст не достига 100, административният орган е отказал отпускане на пенсия ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С оглед различната категоризация на полагания труд, вещото лице е извършило на место проверка на ведомостите за заплата и друга документация и установило за спорните периоди допълнителни плащания за вреден за здравето труд и за стабилизиращи за организма, поради опасна и вредна среда на работа. В съдебно заседание процесуалният представител на РУ"СО е оспорил констатациите на експерта, позовавайки се в писмена защита на отразената длъжност в трудовата му книжка, заповеди за преназначаване, трудови договори, производствена характеристика - "шлосер", без да бъде пояснено за спорните периоди в кой точно цех - 10, 20, 40, 60. Съдът е разграничил данните от заключението на вещото лице, които приема за безспорни и въз основа на тях обосновал правния си довод - защо приема положения от Николай Присадашки труд за спорните периоди за такъв от втора категория. Настоящата инстанция намира съжденията за съобразени с релевантните за спора материалноправни норми и целта на закона. Неоснователни са доводи в касационната жалба за неправилно тълкуване на закона. Цитиран е "Коментар по пансионното осигуряване", според който "когато в резултат на нарушение на щатната дисциплина лицата са били назначавани на една длъжност, а фактически са изпълнявали друга, при пенсиониране ползват категорията труд на длъжността, на която са назначени и се водят по първично-отчетна документация". Тези коментари са верни, но в случая е налице друг фактически състав. Не се касае за нарушение на щатната дисциплина и за подмяна на заеманата длъжност, а за непълнота при отразяване на данни във връзка с точното място на работа. Поради това правилно тази празнота е изяснена посредством заключение на вещото лице, отразило данни от първичната документация на завода по разплащателните ведомостите и отразени добавки за вреден труд, изплащани само за извършване на дейности с по-специфични условия на дейност. Правилно съдът е приложил тези факти към нормите на ПКТП (отм.) и преценил положения труд като II категория, при условията на чл. 67, ал. 1 от същия. При липса на достатъчно годни писмени доказателства за установяване на правнозначимия факт относно категорията на полагания труд от Присадашки, правилно е даден превес на установените факти относно вредността и тежестта на труда и обоснован довод, че са изпълнени нормираните условия за прилагане на цитираната разпоредба. Законосъобразен е изводът, че разпоредбите на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО са налице за жалбоподателя и правилно процесното решение на директора на ТП на НОИ е отменено като издадено в противоречие на материалния закон, а преписката върната за ново произнасяне по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,