Решение № 694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г.

Решение № 694 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Т. Ф., срещу въззивно решение № 1717 от 20.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2680/2008 г., с което е отменено решение № 120 от 16.06.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 4258/2007 г. в частта, с който е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и е уважен искът, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал извършването на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието "уволнение". Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно, тъй като самият ищец в писмените си обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е признал извършването на дисциплинарните нарушения. Ответникът по касационната жалба Д. А. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 683 от 06.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1717 от 20.11.2008 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2680/2008 г. Обжалването е допуснато по процесуалноправни въпроси относно това каква доказателствена сила имат писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, в които се признава извършеното нарушение. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и оглед на актовете, съставени от длъжностни лица на работодателя, на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници. Признанието по реда на чл. 193, ал. 1 КТ на нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното наказание е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл. 193, ал. 1 КТ се основава на неизгодността съобразно правилото: "scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem". Съществуващата обаче възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като "шофьор на тролейбус". Дисциплинарното му уволнение със заповед № 186 от 19.10.2007 г. е незаконно, тъй като не е доказано извършването нарушенията на трудовата дисциплина, въпреки извънсъдебното им признание по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Процесната заповед е издадена за нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, а именно за злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в констатирани при три извършени проверки от контролни органи на дружеството - работодател - на 12.09.2007 г., на 22.09.2007 г. и на 08.10.2007 г. препродавания на вече използвани билети. По начало дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя" се изразява в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или служителя, или за трето лице. Това нарушение е съставомерно когато има преднамерено извличане на облага. Установено е по делото, че процесните нарушения са извършени и не се оспорват от ищеца като последният е посочил причина за извършването им "недостига и безпаричието". Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - работникът е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.