Решение № 8937 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2009 г.

Решение № 8937 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на САЛМАН ЮСЕФ АХМАД, гражданин на Сирия, срещу решение № 1593 от 05.02.2009 г. по адм. д. № 12017 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 472 от 03.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че съгласно чл. 75, ал. 5 от ЗУБ, председателят на ДАБ е бил длъжен да се произнесе относно сигурността на държавата, в която чужденецът следва да се върне, а това не е направено. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС - чрез процесуалния си представител юрк. Владимиров оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 472 от 03.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на САЛМАН ЮСЕФ АХМАД. С обжалваното решение № 1593 от 05.02.2009 г. по адм. д. № 12017 по описа за 2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата на САЛМАН ЮСЕФ АХМАД срещу решение № 472 от 03.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. Приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Възоснова на направения анализ на твърденията на Ахмад при проведеното интервю е направен верен извод, че същите са недостоверни относно политическите му убеждения, членуването му в партия "Йекити" и осъщественото в тази връзка преследване. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства за това, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предвид представените справки, не се установява наличието на вътрешен въоръжен конфликт в Сирия. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на съда, че преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю САЛМАН ЮСЕФ АХМАД е заявил, че от началото на 2004 г. е член на кюрдската организация "Йекити", а от 2006 г. е отговорник за квартала, в който живее. Занимавал се е с привличането на нови партийни членове, с разпространяване на вестника, издаван от организацията и е събирал членски внос. На 16.08.07 г. бил арестуван във връзка с тази негова дейност и е държан в продължение на два месеца. След освобождаването му не е бил съден. Предприел е нелегалното напускане на страната на 30.01.08 г., тъй като имало вероятност отново да бъде викан за разпит. Заявява, че не разполага с членска карта, тъй като членовете на партията по принцип нямат такива. Действително, се установяват несъответствия между отговорите на Ахмад във връзка със създаването, организацията, ръководните органи, изискванията за членство в партия "Йекити" и информацията за тази партия, съдържаща се в справка-вх. № 1557/20.05.08 г. на Дирекция "Международно сътрудничество", което обосновава извод за недостоверност на твърденията му, че е активен член на тази партия и изпитва основателен страх от преследване във връзка с политическите си убеждения. Отделно от това, според справка вх. № 2935 от 09.10.07 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", в Сирия няма народностна група, принадлежността към която да се преследва от държавата. Това се отнася и до лицата от кюрдска националност. В Сирия не се извършва преследване от страна на държавата и на членове на определени религиозни общности. Обикновената критика, обикновената ангажираност с политическа дейност и обикновеното членство в политически групировки не са основание за напускане на страната, поради страх от преследване. Към търпимите партии принадлежат и кюрдските групировки. Преследване на лица от рискови групи (партии) е възможно при явно противодържавно, напр. сепаратистко, поведение. Правилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Липсват дори твърдения от страна на Ахмад за това, че е бил принуден да напусне държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 75, ал. 5 от ЗУБ, която е отменена (ДВ, бр. 52 от 29.06.07 г.) преди постановяването на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Въпреки това, информацията за обстановката в Сирия, съдържаща се в справка вх. № 2935 от 09.10.07 г. на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", е обсъдена в мотивите на решението при преценката относно предпоставките по чл. 9 за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното, решението на тричленния състав на ВАС, трето отд., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия