Решение № 3029 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2020 г.

Решение № 3029 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на М. Борисова Демерджиева от гр. Асеновград, подадена чрез адвокат М. Ножаров, против Решение № 1665/30.09.2020 г. по адм. д. № 3493/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касаторката, като наследница на Е. Бориславов Демерджиев срещу ЕР № 1002 от заседание № 057 от 16.09.2019 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1751 от заседание № 062 от 29.03.2019 г. към УМБАЛ "Пловдив" АД и не се произнася по причинна връзка. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва се, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели във връзка с обясненията на вещото лице, поради което е достигнал до неправилния извод, че настъпилата в работно време внезапна смърт е без функционална връзка с трудовия процес. Твърди се, че настъпилата смърт вследствие на миокарден инфаркт има пряка връзка с условията на труд и по конкретно е в следствие на отправените заплахи и обиди от началника на Демерджиев, което се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и от непоискването от страна на работодателя да се извърши аутопсия. Поддържа се, че в случая е налице разрив на сърцето, който е трудова злополука, понеже е незабавен и свръхостър внезапен, протекъл за минути, не е патoлогичен и плод на заболяване. Иска се отмяна на атакуваното Решение № 1665/30.09.2020 г. по адм. д. № 3493/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив и постановяване на друго, с което да бъде отменено ЕР № 1002 от заседание № 057 от 16.09.2019 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1751 от заседание № 062 от 29.03.2019 г. към УМБАЛ "Пловдив" АД. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, не прилага писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът - Б. Емилов Демерджиев, не ангажира писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът - "КЦМ" АД гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Гинева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на атакуваното решение. Ответникът - ТЕЛК- Пети състав при УМБАЛ "Пловдив" АД, не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът- Агенция за хората с увреждания, не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът- Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив, не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът - ТП на НОИ гр. Пловдив, не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е ЕР № 1002 от заседание № 057 от 16.09.2019 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1751 от заседание № 062 от 29.03.2019 г. към УМБАЛ "Пловдив" АД и не се произнася по причинна връзка. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени и дадените гласни доказателства в тяхната съвкупност, установявайки следното: Наследодателят на касаторката - Е. Бориславов Демерджиев е заемал длъжност "ВР Апаратчик хидрометалургия и кранист" в "КЦМ" АД гр. Пловдив. На 17.08.2018 г. последният пристигнал на територията на "КЦМ" АД гр. Пловдив в 07, 20 ч., към 07, 25 ч. се почувствал зле, в 07, 45 изпаднал в безсъзнание и в 08, 00 ч. починал. Съгласно изготвеното на 17.08.2018 г. съобщение за смърт, причината за смъртта е остра дихателна и сърдечна недостатъчност – внезапен сърдечен арест, дължаща се на остър миокарден инфаркт. За злополуката е извършено разследване от ТП на НОИ-Пловдив, резултатите от което са обективирани в протокол № 32 от 10.09.2018 г. В същия е отразено, че причината за смъртта не е установена с аутопсия, при което положение протоколът за резултатите от проведеното разследване се изпраща на ТЕЛК за произнасяне относно "причинна връзка - трудова злополука". Издадено е Експертно решение № 4270 от заседание № 158 от 27.09.2018 г. на ТЕЛК, пети състав към УМБАЛ "Пловдив" АД, според което експертната комисия, по документи, не признава причинна връзка- трудова злополука. С Експертно решение № 0282 от заседание № 032 от 26.02.2019 г., специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови заболявания отменил и върнал ЕР на ТЕЛК от 27.09.2018 г. за ново освидетелстване. Специализираният състав на НЕЛК счел, че ЕР на ТЕЛК не е изчерпателно мотивирано, като не са коментирани условията на труд и ролята им за здравното състояние на лицето, не е обсъдено значението на степента на натоварване при обичайна работна среда, не е разгледана оценката на риска по производствена характеристика, не са преценени ефектите на сменния режим, липсата на данни за ползвана отпуска в предходните 6 месеца, липсва информация за среднодневната структура на работното време на лицето, както и не е взето под внимание становището на ръководителя на СТМ при КЦМ. При повторното си произнасяне с ЕР № 1751 от заседание № 062 от 29.03.2019 г. към УМБАЛ "Пловдив" АД, след нов щателен преглед на медицинската документация и при липса на аутопсионен протокол, на основание чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ ТЕЛК не се произнася по причинна връзка. Последвало издаването на атакуваното ЕР № 1002 от заседание № 057 от 16.09.2019 г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1751 от заседание № 062 от 29.03.2019 г. към УМБАЛ "Пловдив" АД и не се произнася по причинна връзка. Подробно в същото са отразени извършените констатации за факторите на работната среда и трудовия процес, както и липсата на аутопсия и са изложени съображения в подкрепа на заключението за правилност на решението на ТЕЛК. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице след задълбочен анализ на МЕД на починалото лице посочва, че лицето е в рискова за изява ИБС възраст и предвид отбелязани стойности на кръвното му налягане се е налагало проследяването му /за установяване на "скрита артериална хипертония"/ и че липсват данни за предходни електрокардиограми и кръвни изследвания. Вещото лице заключава, че поради липса на аутопсия, причината за смъртта остава недоказана, както и че не са установени фактори на работната среда, които да са в причинна връзка с внезапното влошаване на здравословното му състояние. Подробно в заключението си изяснява естеството на сърдечния арест и причините за проявлението му. Разпитани са и двама свидетели, които установяват че в деня преди злополуката между Демерджиев и началника му е имало разправия заради претоварен камион, като началника Пачов е заплашил Демерджиев че ще го изгони от работа. Св. Бръсков сочи че на 17.08.2018 г., преди злополуката Пачов и Демерджиев са разговаряли с нормален тон. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд счел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, в предвидената форма и при правилно приложение на материалния закон. Съдът, след задълбочен анализ на приложимите материалноправни норми приел, че атакуваното решение е правилно и предвид липсата на протокол от аутопсия и неизвършването на такава, с оглед приложението на установената забрана в чл. 66, ал. 2 от НМЕ, НЕЛК законосъобразно не се е произнесла по причинната връзка. По изложените съображения, жалбата като неоснователна била отхвърлена. Върховният административен съд – шесто отделение намира съдебното решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които да обуславят неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето /33 и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като правилно е приложен и материалният закон. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на функционалната причинна връзка, както правилно е установил и първоинстанционния съд. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесния случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). Горното разрешение е продиктувано от регламентираното в чл. 73, ал. 2 от НМЕ, че когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, т. е. болестно състояние, следствие на заболяване от каквото и да е естество, сред които исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В случая не е налице твърдяното от касатора нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в неизследване на фунkционалната връзка между увреждането и условията на труд, при които Демерджиев е изпълнявал служебните си задължения. НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхвата на регламентацията на нормите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ, в т. ч. са отчетени условията на труд, степента на натоварване при обичайна работна среда, данните за ползваната отпуска, разгледана е оценката на риска по производствена характеристика, взето е под внимание и становището на ръководителя на СТМ при "КЦМ" АД гр. Пловдив. Неоснователни са и възраженията на касатора относно неправилно приложение на материалния закон. По силата на чл. 66, ал. от 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В случая параметрите на произнасянето на ТЕЛК предвид липсата на протокол от аутопсия я задължава да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е процедирано. При нетравматичните злополуки следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка, нещо което органът по чл. 60 КСО не може самостоятелно да извърши, с оглед на което е налице задължението за издаване на акт от органите на медицинската експертиза. Неизвършването на аутопсия, каквато може да се извърши по искане на лицата визирани в чл. 98, ал. 3 от ЗЗ, сред които не е работодателя, препятства установяването на причината за смъртта, в т. ч. и причинната връзка между увреждането и условията на труд. В тази връзка не могат да се кредитират и показанията на разпитаните по делото свидетели. Липсата на положително решение на ТЕЛК/НЕЛК относно причинната връзка, респ. липсата на произнасяне налице ли е или не причинна връзка не може да бъде преодоляно в настоящото производство, което е лимитирано по своя предмет и доказателствени средства от разпоредбата на чл. 66 НМЕ. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Ето защо, решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,