Решение № 10156 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Б. С. от гр. София, подадена чрез пълномощника- адвокат М. Кирева от САК, против Решение за допълване 27567/ 18.08. 2025 г., постановено по административно дело 6569/ 2024 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена молбата за допълване на Решение 18301/ 29.05.2025г. по същото дело. В касационната жалба са развити съображения за неправилност, на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита се, че макар и в исковата молба да не е изрично посочена конкретна начална дата на исковата претенция за лихви, тази дата е определяема въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Поради тези съображения се иска отмяна на обжалваното допълнително решение, като вместо него да се постанови ново, с което да се уважи изцяло депозираната молба по чл.176 от АПК. При условия на евентуалност моли да се върне делото на друг състав на АССГ за разглеждане на молбата по чл.176 от АПК с изрични указания по тълкуване на материалния и процесуалния закон. Ответната страна Столична община не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред адм. съд по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК и е било образувано по молба на И. Б. С., с искане за допълване на Решение 18301/ 29.05.2025г. по адм. дело 6569/ 2024г. на АССГ. Твърденията са, че съдът не се е произнесъл по всички претенции, а именно по отношение на дължимостта от ответника на законната лихва за забава за периода от датата на влизане в сила на Решение 1872/ 11.04.2023г. по гр. дело 9564/ 2022г. по описа на Софийски градски съд, до датата на предявяване на исковата претенция по настоящето дело 03.07.2024г. Моли адм. съд да допълни решението с осъдителен диспозитив по отношение на дължимата закона лихва върху сумата от 3090 лева. Съдът е посочил, че видно от Разпореждане 19015/ 07.10.2024г. по адм. дело 6569/ 2024г. (лист 149), както и от първа страница на Решение 18301/ 29.05.2025г. по адм. дело 6569/ 2024г. на АССГ (лист 207), са приети за разглеждане кумулативно съединените искове на И. Б. С. за имуществени и неимуществени вреди, както следва: Посочил, че това кореспондира на заявената претенция в исковата молба изрично изписано на лист 4 и лист 16 от делото. Претенцията за законната лихва за забава за периода от датата на влизане в сила на Решение 1872/ 11.04.2023г. по гр. дело 9564/ 2022г. по описа на Софийски градски съд, до датата на предявяване на исковата претенция по делото 03.07.2024г. се явявала нов иск, който подлежи на разглеждане по общите правила в процеса. Според съдебният акт твърдяното от молителя непроизнасяне се основавал на съжденията на адм. съд, че принципно се дължи лихва (лист 212), но такава не е била присъдена, т.к. това би било свръх петитум, предвид посочените по горе съображения. Допълнителното решение е правилно. С исковата молба в титула и в съдържанието не е претендирана лихва. В петитума, обаче се претендира законна лихва за забава върху главницата до окончателното и изплащане. Административният съд в Решение 18301/ 29.05.2025г. по административно дело 6569 / 2024 г. и в двата осъдителни диспозитива е присъдил законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. АССГ правилно е приел, че така подадената молба за допълване на съдебното решение е неоснователна. При условие, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, за ищеца има възможност на основание чл.176 АПК да поиска постановяване на допълнително решение. При пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законната лихва, този процесуален пропуск може да бъде преодолян по реда и в сроковете за допълване на постановеното съдебно решение. Производството по чл. 176 АПК не е предвидено за изменение на резултата (чл.172, ал.2-3 АПК) от вече постановеното решение по предявената искова претенция. В съдебната практика е последователно застъпено становището, че присъждането на законната лихва върху съдебно предявено парично вземане за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане има акцесорен характер, и е пряка законна последица от уважаване на иска за главницата. Основанието за това е, че периодът след предявяване на исковата молба до окончателното изплащане не може да бъде предварително определен, поради което законната лихва, ако е присъдена, се изчислява в рамките на изпълнителното производство. Ето защо за присъждането на законната лихва в подобна хипотеза следва да е налице изрично искане пред съда. При липсата на такова искане от страната, съдът не дължи служебно произнасяне. Спорният въпрос по делото е от кой момент следва да се присъди лихва върху определеното от съда обезщетение. Според т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело 38/ 2004 г. на ОСКГ на ВКС началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, за незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая с исковата молба е претендирана законна лихва, без да се посочи от кой момент и поради това се счита за предявена, заедно с претенцията изразена с исковата молба 03.07.2024г. При диспозитивното начало е валидна волята на ищеца и съответно съдът служебно не може да разшири или измени претенцията чл.6, ал.1, ал.2 и чл.124 от ГПК, чл.126 от АПК. Едва с допълнителната молба се претендира лихва за периода от датата на влизане в сила на Решение 1872/ 11.04.2023г. по гр. дело 9564/ 2022г. по описа на Софийски градски съд, до датата на предявяване на исковата претенция по процесното дело на АССГ 03.07.2024г. Тази претенция, обаче е извън предмета на делото и съответно неоснователно се претендира да се присъди с допълнителното решение. АССГ, като е отхвърлил искането за допълнително решение, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,