Решение № 984 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2015 г.

Решение № 984 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Й. Н. от гр. С. срещу заповед № 8121К-1919/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 8121К-1919/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи на Н. Й. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 26.05.2014 г. около 08:30 часа, в гр. С., бул. "К. М. Л.", на входа на метрото и на спирката на автобус № 86 са се срещнали старши инспектор Н. Й. Н. и негова позната Я. Д. С., като при срещата между двамата е възникнала конфликтна ситуация, при която Н. е издърпал от ръката на С. мобилен телефон и нанесъл удар с ръка по лицето й и същия ден чрез Л. Г., Н. е предал мобилния телефон на съпруга на С.. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, спрямо разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-896/26.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи. На 11.12.2014 г. дисциплинарно - разследващият орган, чрез директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР г-н В. М. е изготвил предложение до министъра на вътрешните работи за удължаване срока на образуваното дисциплинарно производство поради продължителен отпуск за временна неработоспособност на държавния служител в периода от 24.06.2014 г. до 08.12.2014 г. и нуждата от извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства. С последваща заповед № 8121К-3081/18.12.2014 министърът на вътрешните работи удължава срока за провеждането на дисциплинарното производство до 30.01.2015 г. Изготвено е становище от 30.01.2015 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи с предложение на основание чл. 235, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.) да се прекрати дисциплинарното производство образувано с горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. От направените от дисциплинарно-разследващия орган изводи и констатации във връзка със събраните доказателства относно проведено дисциплинарно производство образувано на основание чл. 230. ал. 1 от ЗМВР (отм.) срещу държавен служител от дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР е направено предложение, обективирано в становище рег. № 8121р-7745 от 13.02.2015 г. от директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР В. М. до министъра на вътрешните работи за неправилност на предложението на дисциплинарно-разследващия орган изразено в становище рег. № 5785р-1814/30.01.2015 г. за прекратяване на дисциплинарното производство срещу държавния служител Н. Н. с мнение същото да не бъде уважено и на основание чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) срокът за провеждане на дисциплинарното производство да бъде удължен до 09.03.2015 г. Със заповед рег. № 8121К-395/13.02.2015 г. срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължен до 09.03.2015 г. На 09.03.2015 г. е изготвено становище рег. № 5785р-4013 относно резултатите от проведеното разследване по образуваното дисциплинарно производство за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител в дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР с повторно направено предложение на основание чл. 235, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.) да се прекрати дисциплинарното производство образувано със заповед № 8121К-896/26.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. Направено е предложение, обективирано в становище рег. № 8121р-16550 от 02.04.2015 г. от директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР старши комисар В. М. до министъра на вътрешните работи за неправилност и необоснованост на предложението на дисциплинарно-разследващия орган изразено в становище рег. № 5785р-4013/09.03.2015 г. за прекратяване на дисциплинарното производство срещу държавния служител Н. Н. с мнение същото да не бъде уважено и на основание чл. 245, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) срокът за провеждане на дисциплинарното производство да бъде удължен до 20.04.2015 г. С последваща заповед № 8121К-1177/02.04.2015 министърът на вътрешните работи удължава срока за провеждането на дисциплинарното производство образувано със заповед № 8121К-896/26.06.2014 г. до 20.04.2015 г. На 16.04.2015 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначената комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Служителят е запознат със справката на 16.04.2015 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива, не са депозирани от него. Изготвено е становище от 20.04.2015 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година" на жалбоподателя. Н. е поканен да даде писмени обяснения с писмо рег. № 8121р-22046 от 14.05.2015 г., като такива не са депозирани от него. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № 8121К-1919/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР (отм.) и Г. шеста от ППЗМВР (отм.). При издаването й е спазен материалният закон и е съобразена с целта, преследвана от закона. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушенията. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказано е извършеното нарушение на 26.05.2014 г. около 08:30 часа, в гр. С., бул. "К. М. Л.", на входа на метрото и на спирката на автобус № 86 са се срещнали старши инспектор Н. Й. Н. и негова позната Я. Д. С., като при срещата между двамата е възникнала конфликтна ситуация, при която Н. е издърпал от ръката на С. мобилен телефон и нанесъл удар с ръка по лицето й и същия ден чрез Л. Г., Н. е предал мобилния телефон на съпруга на С., което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) се налага дисциплинарно наказание порицание. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че налагането на дисциплинарното наказание е извън сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като не съответства на представените към административната преписка писмени доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 20.04.2015 г., когато материалите по преписката на комисията са получени в Министерството на вътрешните работи, чрез директора на Дирекция "ЧР" с писмо рег. № 5785р-7227/20.04.2015 г., а заповедта е издадена на 05.06.2015 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишния срок от извършване на нарушението. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), която задължава държавните служители от МВР да не извършват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, уронващи престижа на службата, както и действията на жалбоподателя, представляващи нарушения на етичните правила, визирани в точки 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). В цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание точки от Етичния кодекс (отм.) е посочено, че служителите в МВР съобразяват законността на действията, които възнамеряват да предприемат (т. 4); държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7) и държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 8). Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от жалбоподателя, които изискват от него да не извършва действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс (отм.). Напротив, извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от Етичния кодекс, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. Поведението на служителя освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. По изложените съображения жалбата на Н. Й. Н. срещу заповед № 8121К-1919/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,