Решение № 14002 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2015 г.

Решение № 14002 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3865/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на служител на "Тет-61" ЕООД - Алин Стойчев Йорданов срещу решение № 133 от 27.01.2014 г. по адм. д. № 2890/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, представляваща принудително преместване на паркиран лек автомобил марка "Форд" с рег. № В 0147 КА без знанието на собственика му, наложена от него на 13.08.2014 г. Излага доводи за неправилност на решението, тъй като принудителната административна мярка е наложена за това, че водачът е паркирал в зелените площи, част от уличната мрежа, която е в капитала на "Паркстрой-Златни пясъци" ООД и се регулира от пътни знаци, за която има изградена схема. Освен от показанията на свидетеля наличието на пътни знаци може да се установи и от представена по делото схема на тази част от комплекса, от която се установява, че този пътен участък е регулиран от пътен знак Б-27, както и че там са обособени зелени площи. Счита, че неправилно съдът е приел, че за да бъде извършено репатриране на автомобил на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е необходимо кумулативно да са налице предвидените в закона предпоставки. Обстоятелството, че мястото е означено с предупреждение за принудително преместване с техническо средство тип Паяк и телефон за информация се установява от приложената пътна схема знакът е поставен в началото на пътния участък. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че правилно административният съд е приел, че не за всяко нарушение на ЗДвП обуславя налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Неправилното паркиране на автомобила в терен определен за озеленяване, което причинява имуществени щети на к. к. "Златни пясъци" АД е извън нейния обхват. Правилно съдът не е взел предвид свидетелските показания, не се е доказало наличието на поставен знак указващ, че паркиралите в нарушение превозни средства ще бъдат принудително премествани. Към описания в жалбата до съда метален стълб не е бил закрепен неподвижен знак, указващ, че паркиралите в нарушение превозни средства ще бъдат принудително премествани и такъв знак няма поставен по цялата дължина на улицата. Прокурорът дава заключение за неправилност на решението. Доказателствата по делото не установяват, че служителят на "ТЕТ-61" ЕООД Алин Стойчев Йорданов, приложил процесната мярка, има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Освен че не е определен от собственика на пътя "Паркстрой-Златни пясъци" ООД да налага съответната мярка, съгласно трудовия му договор, той изпълнява длъжността "водач открита платформа с повдигащо устройство", а обстоятелството, че с длъжностната характеристика му е вменено задължение да определя кои автомобили са в нарушение на ЗДвП и на заповедите на директора на "Паркстрой", свързани с терени, определени за озеленяване, е без правно значение, поради което, като приложена от лице, което не разполага с предвидената в закона материална компетентност, оспорената мярка е нищожна. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съдът е изложил съображения, че компетентността за налагане на мярката по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач е уредена в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и принадлежи на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правна възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания за собственика на пътя, т. е. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителна мярка. Такъв може да бъде и частен субект, натоварен от закона с административни правомощия. В конкретния случай, поземлен имот с идентификатор 10135.513.389 /откъдето е репатриран автомобила/ е съгласно КККР с начин на трайно ползване "за второстепенна улица", т. е. попада в обхвата на дефиницията за път, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП /всяка земна площ, предназначена или обикновено използвана за движение на ППС или на пешеходци, към които са приравнени и улиците/. Собственик на този път е "Паркстрой-Златни пясъци" ООД, поради което това дружество е правен субект от кръга на изброените в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. Със своя Заповед № 6/17.04.2014 г. на представляващия го прокурист, дружеството е възложило на служители на "Тет-61" ЕООД, които управляват техническо средство тип "паяк" да извършват дейност на територията на к. к. "Златни пясъци" по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и паркирани МПС в площи, предназначени за озеленявани и собствени на "Паркстрой-Златни пясъци" ООД в съответствие в ЗДвП за период от 17.04.2014 г. до 30.09.2014 г. Съгласно представения трудов договор № 291/16.04.2014 г., Алин Стойчев Йорданов е работник в "Тет-61" ЕООД на длъжност "Водач на открита платформа с повдигащо устройство" и по длъжностната му характеристика, основно негово задължение е да превозва МПС от местата на нарушение до паркинга на фирмата, да попълва и подписва констативен протокол, с който е установено съответното нарушение. Съдът е приел, че в конкретния случай е налице надлежно възлагане на правомощия от страна на собственика на пътя - "Паркстрой -Златни пясъци" ООД на служителя на "Тет-61" ЕООД -Алин Стойчев Йорданов, поради което мярката по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "б" ЗДвП е наложена от компетентен орган. Приел, че не е необходимо нарочно персонално възлагане на правомощия от страна на "Тет-61" ЕООД на Йорданов /за което е издадена заповед № 35/15.04.2014 г. с недостоверна дата/, тъй като съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП предоставянето на права се осъществява от собственика на пътя /налице в случая/. Съдът не е споделил доводите на жалбоподателя, че Йорданов няма качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 НК, тъй като този закон е неприложим в случая. Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява, че собственикът "Паркстрой - Златни пясъци" ООД Варна не е упълномощил поименно длъжностни лица, които да извършват действията по преместването на автомобилите на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, а е възложил тази дейност на "ТЕТ -61" ЕООД със заповед № 06/17.04.2014 г., който от своя страна със своя заповед № 35/15.04.2014 г. определил служителите в дружеството, които да извършват репатрирането на неправилно паркиралите автомобили, т. е. оправомощаването не е непосредствено както изисква закона. От друга страна има граждански спор за собствеността на улиците включени в капитала на дружеството, поради което частната собственост на дружеството не е установена. Независимо от това, в настоящото касационно производство не следва да се разглежда нищожността на мярката, тъй като няма подадена касационна жалба от водача на автомобила срещу решението на административния съд и не следва да се влошава положението на касационния жалбоподател. Не е подадена касационна жалба от Яни Иванов Касъров, затова, че неправилно административният съд не е приел, че мярката не е нищожна, а че е незаконосъобразна. Съдът е постановил допустимо решение, тъй като пред него е оспорена принудителна административна мярка наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. В издадения фирмен констативен протокол е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП и ответникът пред административния съд не оспорва, че е наложена принудителна административна мярка на това основание. Налагането на мярката от неоправомощено лице води до нищожност на мярката, а не до липса на административен акт, да се приеме противното означава да се откаже съдебна защита на лицата на които е наложена принудителна административна мярка. Обстоятелството дали отговорността ще се реализира по реда на ЗЗД или по реда на ЗОДОВ не е основание да се приеме, че не е налице принудителна административна мярка, тъй като за да се реализира отговорността мярката следва да бъде отменена. За да отмени оспорената мярка, съдът е изложил мотиви, че посоченото в съставения констативен протокол от 13.08.2014 г. нарушение - неправилно паркиране на автомобила в терен, определен за озеленяване, с което причинява имуществени щети на к. к."Златни пясъци"АД" не сочи за нарушение от категорията на тези по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Именно защото е бил паркиран извън платното, автомобилът не е пречел за преминаването на останалите участници в движението и не е създавал опасност за движението. По делото не е установена и другата предпоставка за налагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - паркирането на автомобила на място, обозначено с неподвижен знак, който да предупреждава принудителното му преместване. При липса на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, наложената мярка се явява материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Изводите на административния съд за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка по изложените мотиви са правилни. Правилни са изводите на съда, че разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП в първата хипотеза изисква наличието на кумулативни предпоставки. Първата хипотеза предвижда паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората хипотеза изисква алтернативно предпоставките да създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В случая не е установено МПС да е създавало опасност или правило невъзможно преминаването на другите участници в движението. Не е доказана и първата хипотеза- паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В представения фирмен констативен протокол е посочено, че автомобилът е паркиран неправилно в терен, определен за озеленяване в ръкава на хотел "Преслав", с което причинява имуществени щети на к. к. "Златни пясъци" АД. Както е установил съдът на представената снимка на автомобила и част от пътното платно не са видни поставени знаци и табели. Жалбоподателят пред съда е заявил, че няколко дни след налагане на мярката е посетил същото място и е установил, че извън пътя в тревната площ има захвърлен на земята метален стълб със закрепени към него знаци В27 и Ж13, които не могат да се забележат от участник в пътното движение и към знака В27 не е имало табела обозначаваща, че от мястото се репатрират паркирани в нарушение на знака превозни средства. Представена е снимка, че по- късно този стълб е изправен, но и към този момент към него не е бил закрепен неподвижен знак, указващ, че паркиралите в нарушение превозни следства ще бъдат принудително премествани, не се установява да е бил поставен по дължината на улицата. Следователно правилно е прието от съда, че не са били налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд