Решение № 13920 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2009 г.

Решение № 13920 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) - сега министърът на физическото възпитание и спорта против решение от 07.01.2009 година, постановено по адм. дело № 704/2008 година на Административен съд - София-град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Национална федерация за спорт в училище", със седалище град София, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил Заповед № РД-10-34/28.12.2007 година на председателя на ДАМС, с която е отнета спортна лицензия № 000053/05.06.1997 година на сдружение с нестопанска цел Национална спортна федерация "Спорт в училище" (НФСУ). Установено е било по делото, че със Заповед № РД-09-361/11.06.2007 година председателят на ДАМС е възложил на комисия в състав от двама държавни инспектори да извърши проверка на НФСУ за целесъобразното и законосъобразно разходване на средствата, предоставени от ДАМС, както и на документите за организационното състояние и дейността на федерацията за периода 01.01.2006 г. - 31.05.2007 година. Комисията е извършила възложената й проверка, като резултатите от нея са изложени в доклад, който е предоставен на председателя на ДАМС, с посочени конкретни нарушения от страна на НФУС. Председателят на ДАМС е разпоредил спиране на финансирането на НФСУ. На 29.11.2007 година централната комисия по лицензиране (ЦКЛ) е взела решение, с което е предложила на председателя на ДАМС да издаде заповед за отнемане на спортната лицензия на НФСУ за констатираните нарушения, което е извършено с оспорената пред първоинстанционния съд заповед. АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на заповедта за отнемане на спортния лиценз на НФСУ, като е приел, че тя е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на съдопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Като мотиви в оспорената пред АССГ заповед са посочени следните четири групи нарушения. Съгласно т. I от нея е посочено, че от 27 спортни клуба, приети за членове на федерацията, уставите на 15 от тях противоречат на изискванията на чл. 11, ал. 1 от ЗФВСП, а именно - допускат физически лица и юридически лица за членове на клубовете. Това нарушение е счетено за основание за отнемане на лиценза по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 за лицензиране на спортните организации в Република България. За това нарушение първоинстанционният съд е приел, че в Уставите на подробно изброените в т. I на заповедта дружества е допуснато нарушение на посочената правна норма, но нарушението на чл. 11, ал. 1 от ЗФВС в уставите на отделните спортни клубове, членуващи в НФСУ не обосновава извода, че самата федерация е допуснала такова нарушение, което да е основание за отнемането на лиценза й. С оглед на това е приел недоказаност на нарушението по т. I от заповедта. Касационната инстанция счита, че тези правни изводи са необосновани и противоречат на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗФВС и на Наредба № 2 за лицензиране на спортните организации в Р България. В чл. 20 от Наредбата са изброени нарушенията, при констатирането на които се отнема лиценза за извършване на спортна дейност, а това са: 1. нарушения на изискванията на ЗФВС и на тази наредба; 2. нарушения на Устава на спортната организация; 3. нарушения на учебно - тренировъчния и спортно-състезателния процес; 4. нарушения на финансовите задължения към държавата и общините и 5. нарушения на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. В чл. 11, ал. 1 от ЗФВС е дадено определение на спортните клубове, които според закона са доброволни сдружения на граждани, юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно - състезателна дейност по един или по няколко вида спорт. Тази законова уредба следва да бъде тълкувана в смисъл, че всяко от изчерпателно предвидените в чл. 20 от Наредбата нарушения е самостоятелно основание за отнемане на издадения лиценз за спортна дейност. В т. 2 от Устава на НФСУ е посочено, че тя е сдружение, юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза с ученици. В чл. 5, ал. 1 от Устава е предвидено, че членовете на тази федерация са училищни, общински, областни училищни клубове - сдружения, юридически лица с нестопанска цел, за спортна дейност в училище. Обстоятелството, че съгласно устава на НФСУ има изрични текстове, които изключват членството на физически и юридически лица във федерацията, и обстоятелството, че 15 от тези клубове нарушават посочените текстове в Устава на федерацията, е основание да се приеме, че тя е нарушила забраната на чл. 11, ал. 1 от ЗФВС и на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Предвид на изложеното, изводите за недоказаност на нарушението по т. I от заповедта са неправилни. В т. II от заповедта за отнемане на спортния лиценз е посочено като нарушение неспазване на изискването на чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗЮЛНЦ за наличие на покана и обнародването й в ДВ за свикване на Общо събрание на федерацията, проведено на 25.06.2006 година, което е в нарушение на чл. 10, ал. 8 и 9 от Устава на НФСУ и е основание за отнемане на лиценза по чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 за лицензиране на спортните организации в РБългария. Видно от представения по делото пред касационната инстанция Устав на НФСУ - цитираните разпоредби от Устава уреждат съдържанието на поканата за Общо събрание и обнародването й. Правилно обаче в мотивите на оспореното решение е прието, че при оспорване на факта на провеждане на Общо събрание на федерацията на посочената дата - 25.06.2006 година и непредставяне на такива от страна на административния орган, това нарушение следва да се счита за недоказано. В т. III от заповедта като нарушение е посочено неспазване на организацията и провеждането на ученическите игри през 2007 година, съобразно издадената лицензия на федерацията, което е в противоречие с чл 14, ал. 1, чл. 17, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗФВС. Изброени са конкретните нарушения, като органът е квалифицирал тези нарушения като основание за отнема на лиценза по чл. 20, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от Наредбата. Първоинстанционният съд е приел за недоказани цитираните нарушения, поради непосочване на правните норми, които са били нарушени от федерацията, с оглед на което не може да се установи кои задължения са нарушени. Този извод следва да бъде споделен, предвид редакцията на цитираните в раздел III на заповедта разпоредби от ЗФВС, които са общи и не регламентират конкретни задължения за спортните клубове и федерацията. С оглед на тези изводи следва да се приеме за недоказано нарушението по раздел III на заповедта. В т. IV от оспорената пред АССГ заповед са изброени конкретни допуснати нарушения на финансови задължения на Федерацията, които са определени като нарушения по чл. 20, ал. 1 т. 4 от Наредбата - финансови задължения към държавата и общините. Първоинстанционният съд е приел, че констатираните финансови задължения произтичат от неизпълнение на договори, а не са такива към държавата или общините, с оглед на което цитираното нарушение не е извършено от жалбоподателя. Последният извод е необоснован, предвид приложените по административната преписка и приети като доказателства по делото договори за предоставяне на федерацията на целеви финансови средства за спортно развитие и отправените във връзка с тяхното изпълнение многобройни писма до председателя й Стоян Тончев, с които е изисквано представянето на финансовите отчети за усвояване на средствата, както и съответната счетоводна документация. Аргумент в тази насока е и представеното с касационната жалба решение от 15.07.2008 г. на Софийския районен съд, по гр. дело № 7291/2008 година. От тези доказателства се установяват задължения на федерацията към ДАМС, с оглед на което е налице нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредбата - наличие на финансови задължения към държавата, което е самостоятелно основание за отнемането на лиценза. Доколкото всяко от нарушенията, описани в заповедта, съставлява самостоятелно основание за отнемане на издадения спортен лиценз, е без правно значение обстоятелството, че не са налице посочените в Раздел II и III от нея нарушения, след като са налице нарушения по раздел I и IV от същата. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Национална федерация "Спорт в училище" срещу Заповед № РД-10-34/28.12.2007 година на председателя на ДАМС. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение