Решение № 1424 от 9.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници, подадена чрез юрк. Роева срещу решение 1720 от 21.12.2021 г., постановено по адм. дело 1246/2021 г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение е отменено по жалба на Гарван ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от В. Неков, решение към MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 г. с peг. 32-157621/19.05.2021 г. на с.д. директор на ТД Северна Морска (понастоящем ТД Митница Варна) към Агенция Митници. С отмененото решение на митническия орган е отказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока по позиция 2 по MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 г., определена е нова митническа стойност, извършена е корекция на MRN с промяна на тарифния код на стока по позиция 2 и са установени, за доплащане допълнителни държавни вземания за мита (А00) в размер на 2 695.52 лв., окончателно антидъмпингово мито /АЗО/ 27 898.64 (АЗО), окончателно изравнително мито (А40) в размер на 7 727.16 лв., ДДС (В00) 16 649.33 лв., заедно с лихва за забава и Агенция Митници е осъдена да заплати на Гарван ЕООД, разноски по делото в размер на 1 858 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и че митническите органи неправилно са приложили чл. 140 вр. чл. 141 и чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Според касатора пред митническите органи не са предоставени документи, доказващи по безспорен начин декларираната митническа стойност. Сочи се, че установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност не е нарушена, прилагането на точки а, б, в и г от чл.74, параграф 2 от MKC е било невъзможно поради не представяне на достатъчно данни в подкрепа на декларираната митническа стойност на стока с 2 по МД с MRN 19BG002002007435R3/ 08.05.2019 г. С писмо peг. индекс 32-119485/23.04.2020 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява митическите органи за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от КНР чрез под фактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. Разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди (ЕАПВ) и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 EUR средна цена за брой, като най-ниската установена пазарна цена за най-евтините модели велосипеди. В касационната жалба са изложени съображения, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава митническият орган се е съобразил с Решение на СЕС от 16.06.2016г. по дело С-291/15. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В представено становище по делото e направено искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21. Направено е и искане, при преценка от настоящия съдебен състав за противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да се отправи преюдициално запитване до СЕС, без да са изложени мотиви и конкретизация на това искане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът Гарван ЕООД, чрез адв. Желязкова оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 608 лв., като представя доказателства за направено плащане. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение, тъй като касаторът не сочи в какво се изразява противоречието между националното законодателство и правото на Европейския съюз. Настоящият състав не констатира неяснота на разпоредбата или необходимост от тълкуване на правото на ЕС, което да налага отправяне на преюдициално запитване. По искането за спиране на производството по делото: Искането за спиране на производството по делото до постановяване на решение от СЕС по дело С-770/21 е неоснователно и следва да се остави без уважение. Не е налице тъждественост на разглежданите правни спорове в двете производства. Различията във вида на стоките, условията при които се внасят, както и липсата на обвързаност между поставените въпроси пред СЕС с предмета и спора на настоящия казус, обуславят неоснователност на направеното искане за спиране на настоящото производство във връзка с образуваното по пред СЕС дело С-770/21 г. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е решение към MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 г. с peг. 32-157621/19.05.2021 г. на с.д. директор на ТД Северна Морска към Агенция Митници, с което е отказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока по позиция 2 по MRN 19BG002002007435R3/08.05.2019 г. Определена е нова митническа стойност, извършена е корекция на MRN с промяна на тарифния код на стока по позиция 2 и са установени, за доплащане допълнителни държавни вземания за мита /А00/ в размер на 2 695.52 лв., окончателно антидъмпингово мито /АЗО/ 27 898.64, окончателно изравнително мито /А40/ в размер на 7 727.16 лв., ДДС /В00/ 16 649.33 лв., заедно с лихва за забава. Според фактическите установявания, оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол на цитираната митническа декларация. В декларацията е посочен режим допускане за свободно обръщение стоки, 181 колета, 5400 кг. бруто, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СРЯ Варна. Стока 2 от процесната митническа декларация е описана като електрическо колело - 128 броя поз. 2-11, деклариран код по ТАРИК 8711609010, 4094 кг. нето, 4248 кг. бруто, декларирана митническа стойност за 1бр. ел. колело в размер на 59.18 лв. Към митническата декларация са приложени: фактура YWS 1.9032618 от 22.03.2019; опаковъчен лист, коносамент WMS 19010844А; декларация от управителя на дружеството, че за стоката няма направена застраховка; сертификат за непреференциален произход 19С3307А5333/01503 от 25.03.2019 г.; фактури за митническо представителство; спедиторска услуга и товаро-разтоварни такси; пълномощно; платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета; декларация за стойността D.V.I. Съгласно приложените документи изпращач и продавач на стоките е китайското дружество YIWU ZUOZHUANG IМРОRТ&ЕХРОRТ СО.Q LТD. Пред митническият орган е представен и договор за покупко-продажба на стоката от 2 март 2019 г., сключен между китайското дружество, като продавач и Гарван ЕООД, като куповач. Въз основа на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по - високи стойности, които съществено се отличават от декларираната стойност от дружеството. Приели са, че в тези случаи следва да се определи нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Административният орган е направил анализ в митническата информационна система MIS ЗА за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, но не е намерил резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. В резултат, на което митническата стойност на процесните стоки е определена по метода по чл. 74 ,§ 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По делото е допуснато изготвянето на ССЕ, от заключението по която се установява, че подлежаща на плащане цена от Гарван ЕООД за процесната стока по търговска фактура YWS19032618/22.03.2019 г., е в размер на 5 076 USD. Вещото лице е посочило, че плащането на стойност 5 076 USD с левова равностойност от 8 906.25 лв., е извършено с валутен превод в размер на 40 622.80 USD, защото обхваща няколко фактури, по сметка на бенефициента. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен административен орган, но е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона. Съдът е приел, че само формално е спазено правото на изслушване на дружеството, което е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение, като се е позовал на Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49. Съдът е приел, че от страна на митническите органи е нарушена процедурата по прилагането на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от МКС, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на Гарван ЕООД правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата обстоятелства. Според съда в изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от МКС, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. Не е ясно и не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) от § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на метода по чл. 74, § 3 от МКС. Съдът е направил извод, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. С оглед изложеното съдът е приел, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съдът е прел, че с оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за мита и ДДС на стоката по позиция 2 по процесната митническата декларация, както и лихви върху определените суми, поради което, обжалваното решение е отменено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за действащата правна уредба на Съюза относно митническото остойностяване, нейните цели и принципни положения, както и методите за определяне на митническата стойност. Определен е правилно и основният спор по делото, а именно: налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стока под 2 по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 . Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент, тъй като хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност, и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. В тази връзка решаващият състав се мотивира, че тази предпоставка в разглеждания случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти. Правилен е и изводът на съда за липса на мотиви в решението на митническия орган за определяне на митническата стойност на декларираните под 2 стоки по метода, посочен в чл. 73, § 3 от МКС. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В конкретния случай формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност на процесната стока по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013. Настоящият състав намира, че при издаване на решението си директорът на ТД Северна морска при Агенция Митници е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 лежи върху митническите органи и е предпоставка за не приемането на декларираната митническа стойност. В случая е предоставена допълнителна информация дружеството е представило договор, фактура YWS 1.9032618 от 22.03.2019, опаковъчен лист, коносамент WMS 19010844А, декларация от управителя на дружеството, че за стоката няма направена застраховка, сертификат за непреференциален произход 19С3307А5333/01503 от 25.03.2019 г., фактури за митническо представителство, спедиторска услуга и товаро-разтоварни такси, пълномощно, платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета, декларация за стойността D.V.I., доказателства за плащане на цената на спорната стока, въз основа на които документи следва да се приеме, че в действителност е извършено плащане по фактурата, което съвпада с декларираната стойност на процесния внос. Това обстоятелство е потвърдено и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, което правилно е кредитирано от административния съд. Предвид тези данни следва да се приеме, че декларираната от дружеството стойност на стоките по процесния внос е реално заплатената договорена стойност на същите. Действително първоинстанционният съд не е коментирал, писмо peг. индекс 32-119485/23.04.2020 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF), с което митическите органи са уведомени за започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от КНР чрез под фактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза, а само го е посочил в описаната фактическа обстановка. Разследването е във връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите на велосипеди (ЕАПВ) и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00 и 8711 60 90 10. Настоящият състав намира, че писмото на OLAF е с уведомителен характер и към постановяване на спорния административен акт и първоинстанционното решение не е бил представен окончателен доклад на OLAF, който да бъде съобразен. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в претендирания размер от 1 608 лв. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговорената и платената сума за адвокатско възнаграждение е съобразена с фактическата и правна сложност на делото, и е под нормативно определения размер съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение