Решение № 11033 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4548/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВТА Секюрити Глобал ЕООД ЕИК 206109880 със седалище гр. Гурково, [улица], [адрес] срещу Решение 3570 от 19.11.2024 г. по адм. д. 522/2024 г. на Административен съд Стара Загора, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 3286з-2054/04.06.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция при Министерство на вътрешните работи (ГД НП ) - МВР, с която е отнет лиценз 3/02-557/21.12.2020 г. в частта за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) за охрана на имуществото на физически и юридически лица на територията на цялата страна, издаден на ВТА Секюрити Глобал ЕООД. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел, че е бил редовно уведомен за започване на административното производство. Твърди, че допуснатото нарушение при провеждането на административното производство е засегнало правото му на участие в него. Моли за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът директорът на Главна дирекция Национална полиция - МВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Заповед 3286з-2054/04.06.2024 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция МВР, с която е отнет лиценз 3/02-557/21.12.2020 г. в частта за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД за охрана на имуществото на физически и юридически лица за територията на цялата страна издаден на ВТА Секюрити Глобал ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че със съобщение рег. 328600-23553/09.04.2024 г. по описа на ГД НП на основание чл. 26, ал. 1 АПК дружеството е уведомено за започване на производство по отнемане на лиценза му за извършване на частна охранителна дейност. Като основание за отнемането са посочени разпоредбите на чл. 49, ал. 1, т. 7 ЗЧОД, като е предоставена възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението да бъдат представени допълнителни доказателства и възражения. Видно от приложеното копие на пощенско известие за доставяне съобщението е било връчено на лицето П. Д. Т. служител на дата 18.04.2024г. на адрес град Гурково, [улица]. По делото е приложена докладна записка рег. 3286р-27358/21.05.2024 г., с която се удостоверява, че на 16.05.20204 г. в 9.30 часа началник сектор ЛКЧОД по посочен служебен телефон е провел телефонен разговор с управителя на дружеството М. В. относно връчване на съобщение за започване на производство по отнемане на лиценз, което съобщение е било изпратено за връчване с препоръчано писмо чрез Български пощи ЕАД и получено от служител П. Д. Т. на 18.04.2024 г. В проведения телефонен разговор управителят е заявил, че служителят П. Т. е освободен от длъжност и не му е предал съобщението. На същата дата в 10.50 ч. управителят М. В. е върнал обаждане и е потвърдил, че намерил съобщението в офиса на дружеството и е запознат с факта на започване на производството по отнемане на лиценз, вкл., че очаква и получаване на крайния акт, разпореждащ отнемането. Производството е приключило с постановяване на процесната Заповед 3286з-2054/04.06.2024 г., с която директорът на ГД НП на основание чл. 49, ал. 1, т. 7 ЗЧОД отнема лиценз 3/02-557/21.12.2020 г. в частта за извършване на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (охрана на имуществото на физически и юридически лица) на територията на цялата страна издаден на ВТА Секюрити Глобал ЕООД. Заповедта е мотивирана, че дружеството има 3 бр. наказателни постановления, връчени и влезли в сила за нарушения на чл. 50, ал. 1 ЗЧОД в рамките на една година с наложени на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧОД имуществени санкции. Съдът е установил релевантните факти и обстоятелства и е извършил проверка на административния акт на основанията по чл. 146 АПК, в резултат на която е обосновал извод за неговата законосъобразност - актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правилен извод, че дружеството е надлежно уведомено за започналото административно производство по издаване на оспорения акт. В случая съобщението е връчено на адреса на управление на дружеството чрез Български пощи ЕАД. В съобщението са попълнени данните относно името и длъжността на лицето, на което е връчено П. Д. Т. служител на дружеството. Ирелевантен е фактът, че впоследствие служителят е бил освободен от длъжност. Във връзка с гарантиране на участието на адресата на акта в производството по издаването му е извършено повторно уведомяване на управителя на дружеството по телефона. Следователно адресатът на акта е разполагал с достатъчно време да организира защитата си, включително да подаде възражение в указания 7-дневен срок от уведомяването. По горните съображения доводът на касатора за допуснато от органа нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК е неоснователен. По делото е безспорно установено, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 7 ЗЧОД, съгласно която лицензът се отнема, когато на едноличния търговец или юридическото лице са наложени имуществени санкции за системни нарушения на основание чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 74, ал. 1 и чл. 77 от същия закон. В случая за периода 17 - 22.11.2022 г. от дружеството са извършени три нарушения, за които са му наложени имуществени санкции на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧОД с влезли в сила наказателни постановления. Извършването на три нарушения в продължение на една година съответства на дефиницията за системно по § 1, т. 7 от ДР на ЗЧОД. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение