Решение № 5067 от 30.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Шакар, чрез пълномощника му адв. Р. Недева, срещу Решение 1339 от 25.10.2021 г., постановено по адм. дело 978/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на производствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението, като се постанови ново по същество, с което да се уважи иска в неговата цялост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Варна не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил иска на Б. Шакар срещу ОД на МВР Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 2 600 лева - заплатен адвокатски хонорар, както и неимуществени вреди в размер на 4 500 лева, изразяващи се в стрес и притеснения, претърпени във връзка със съдебното производство по НАХД 4099/2020 г., по описа на Районен съд Варна при обжалването и отмяната на Наказателно постановление 19-0819-007401/21.01.2020 г. на началника на група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна (Решение 260431 от 24.03.2021 г., постановено по същото дело). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление 19-0819-007401 от 21.01.2020 г., издадено от началника на група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Варна на Б. Шакар е наложено административно наказание - глоба в размер 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1 от същия закон. Актът е обжалван и с Решение 260431 от 24.03.2021 г., постановено по НАХД 4099/2020 г. на Районен съд Варна е отменен, като незаконосъобразен, след като с Решение 1466 от 13.10.2020 г. по КНАХД 2039/2020 г. на Варненския административен съд е отменено Решение 1102/27.07.2020 г. на ВРС по НАХД 1509/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила. Със същото решение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОД на МВР - Варна е осъдена да заплати на Б. Шакир адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск за имуществени вреди. Посочено е, че при наличието на произнасяне по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение с влязъл в сила съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо, е недопустимо повторното преразглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на искане за присъждане на разноски в пълен размер. По отношение на този за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото, и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен и недоказан. Решението е частично неправилно. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по отношение на претенцията за имуществени вреди по следните съображения. Както правилно е отбелязал съда, към датата на постановяване на съдебния акт по НАХД 4099/2020 г. на Районен съд Варна, вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която, в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК и на това основание съдът се е произнесъл и по претенцията за разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон (ЗОДОВ) не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При наличието на ефективен ред за защита съдебното производство по реда на чл. 203 и сл. АПК е недопустимо и искът, в частта досежно претенцията за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, е следвало да бъде оставен без разглеждане. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т.е. той трябва, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, да докаже претърпените неимуществени вреди както и да докаже пряката им и непосредствена връзка с отменения акт. В случая твърдените в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от изготвената съдебно-психологична експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел, както правилно е прието в обжалваното решение. От тези доказателства не се установява соченото в исковата молба обективно състояние, като пряка последица от отменения, като незаконосъобразен, акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. С оглед гореизложеното обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сума в размер на 2 600 лева за заплатен адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление, като недопустимо, следва да бъде обезсилено и съдебното производство прекратено. В останалата част настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение