Решение № 3342 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2008 г.

Решение № 3342 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано по жалбата на Йорданка Михова Тодорова против заповед № ЗС-36/24.03.2008 г. на министъра на отбраната за изземване на ведомствено жилище в гр. Ямбол. Иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Твърди, че е изпълнявала задълженията си по наемното правоотношение, няма собствен имот, увеличена е наемната цена. Многократно на нея и на съпруга й, починал на 23.06.2004 г., им е отказвано закупуване на апартамента. В хода на съдебното производство писмено е заявила, че изземване е извършено. Ответната страна министърът на отбраната, чрез процесуалния представител юрисконсулт Трифонова, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованото лице ИА "Социални дейности на МО" не е изразило становище. Върховният административен съд, III отделение, намира жалбата за допустима. Заповедта е връчена на 18.04.2008 г., а жалбата е подадена по пощата, с пощенско клеймо върху плика от 30.04.2008 г. и следователно е в 14-дневния срок. Разгледана по същество е основателна. С договор за наем от 6.02.1992 г. във ведомствено жилище в гр. Ямбол, ул. "Д-р Д. Дончев" бл. 35, вх. Б, ап. 8 е настанен Тодор Вълчев Тодоров, съпруг на жалбоподателката., починал на 23.06.2004 г. Към административната преписка има приложени писма до Йорданка Михова Тодорова с покана за плащане на неплатени наемни цени за различни периоди от време. На 19.09.2007 г. й е изпратено писмо от Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" Бургас - ИА "Държавна собственост на МО", с което е уведомена, че молбата й да закупи ведомствения тристаен апартамент, не може да бъде удовлетворена, защото като едночленно семейство може да закупи двустайно жилище и не попада в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ППЗДС. С писмо изх. № 62-00-4554/29.10.2007 г. на изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост при МО" жалбоподателката е уведомена, че договорът за наем от 6.02.1992 г. "ще бъде прекратен" на основание чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, гаражи от ведомствения жилищен фонд на министерството на отбраната. Поканена е в едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи доброволно заеманата жилище, като в противен случай, на основание чл. 29, ал. 2 от Наредба № 3/1998 г. ще бъдат предприети всички законоустановени действия за освобождаване на имота. Писмото е получено от наемателката на 22.11.2007 г. Със заповед № ЗС-36/24.03.2008 г. издадена от министъра на отбраната, на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване на недвижим имот, представляващ ведомствено жилище. В заповедта е посочено като правно основание за прекратяване на наемното правоотношение - чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. Обсъдени са като доказателства договорът за наем от 1992 г., заповедта за настаняване от 6.02.1991 г. с титуляр Тодор Вълчев Тодоров - съпруг, едностранно предизвестие за прекратяване на договора изх. № 62-00-4554/29.10.2007 г. на изпълнителния директор на ИА "Държавна собственост при МО". Като адресат на заповедта е посочено лицето "Йорданка Илиева Тодорова". Представен е протокол от 14.05.2008 г. за принудително изземване, изготвен от комисия към Регионален отдел "Управление и разпореждане с недвижими имоти" Бургас - ИА "Държавна собственост на МО". От така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката като член на семейство на военнослужещ, в качеството й на съпруга на Тодор Вълчев Тодоров, е настанена през 1992 г. във ведомствено жилище на министерството на отбраната. Поради това и въз основа на сключения през 1992 г. наемен договор е наемател и след смъртта на съпруга. Заповедта е издадена на правно основание чл. 80, ал. 1, предл. 1 от ЗДС поради отпаднало основание - прекратен договор за наем по чл. 27, т. 5 от НАРЕДБА № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната, когато жилището е наето от лице, което не работи в Министерството на отбраната. Съгласно чл. 24 от ЗДС наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите, т. е по реда на чл. 238 от ЗЗД с едностранно предизвестие до другата страна. В случая жалбоподателката не е получила едностранно предизвестие с волеизявление, че договорът се прекратява едностранно на определено основание. От текста на писмото става е видно, че наемният договор "ще бъде прекратен" на основание чл. 27, т. 5 от Наредба № 3/1998 г. Което не може да се тълкува в смисъл, че наемното правоотношение се прекратява след изтичане на един месец от получаване на изпратеното предизвестие. След като писмото на наемодателя не е в тази насока, не може да се приеме за доказано от административния орган, че е изразил по недвусмислен начин и ясно волята си за прекратяване на наемни правоотношения с лице, което не е служител в министерство на отбраната, но с което до последно е разменяна кореспонденция за евентуална продажба на наеманото жилище. Административното производство е проведено с участието на жалбоподателката Йорданка Михова Тодорова, а в обстоятелствената част и в разпоредителната част на заповедта е посочено лицето Йорданка Илиева Тодорова. Поради това, че са обсъдени доказателствата от преписката с участие на Йорданка Михова Тодорова, следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по чл. 62 от АПК, за поправянето на която има специален ред. Поради това, че Йорданка Михова Тодорова е ползвала ведомственото жилище описано в заповедта, същата е изпълнена спрямо жалбоподателката, за нея е налице правен интерес да обжалва, макар ида не е посочено точното името й като адресат на заповедта. Така е, защото със заповедта са накърнени нейни права. Заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение