Решение № 7635 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2016 г.

Решение № 7635 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Н. - старши полицай в сектор "Общинска полиция" при Отдел "Охранителна полиция" - СДВР, чрез юрк. Боянова, срещу Решение № 1619/9.03.2016 г. по адм. д. № 7656/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, 2-ри състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че безспорно било установено, че автомобила е бил паркиран на тротоара, поради което пречел на движението на пешеходците. Моли да се отмени решението на АССГ, като се отхвърли жалбата и се потвърди издадената принудителна административна мярка за преместване на автомобил. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - "В. К." ООД, чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С оспореното в настоящото производство Решение № 1619/9.03.2016 г. по адм. д. № 7656/2015 г. по описа на АССГ, е отменена принудителна административна мярка /ПАМ/ - преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения водач, наложена с разпореждане на В. В. Н. - - старши полицай в сектор "Общинска полиция" при ООП" - СДВР, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. С решението също така е уважен предявения иск по чл. 203 от АПК и е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ищеца "В. К." ООД, направените разноски в размер на 66 лв. във връзка с принудителното преместване на автомобила и престоя на наказателен паркинг, както и направените по делото разноски в размер на 650 лв. В хода на съдебното производство, административният съд е приел за установено, че на 3.07.2015 г. лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег. № СА 9407 ММ, собственост на "В. К." ООД, е бил паркиран на ул. "Р.", пред бл. ..., като от страна на В. Н. с позивна 408, било разпоредено преместването на автомобила, тъй като бил паркиран на тротоара и пречел на движението. От страна на първоинстанционния съд е посочено, че наложената ПАМ за преместване на автомобила, е издадена от компетентен орган, съобразно представените заповеди за това, но в нарушение на материалния закон. Прието е, че от представените доказателства, не може да се установи, че автомобила е бил паркиран на тротоара, както и че прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби. Касационната инстанция намира за необосновани изложените от първоинстанционния съд мотиви, че не може да се установи, че автомобила е бил паркиран на тротоара, както и че прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Принудителната административна мярка е извършена от компетентен орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП - от старши полицай, с позивна № 408, в сектор "Общинска полиция" при отдел "Охранителна полиция"-СДВР, който като длъжностно лице от структурното звено на СДВР - "Пътна полиция " е натоварен с това правомощие по силата на Заповед № Iз-269/11.02.2013 г. издадена от министъра на вътрешните работи. С цитираната заповед се упълномощават длъжностни лица от структурните звена на "Пътна полиция" и "Охранителна полиция" да преместват или да нареждат преместването на пътно превозно средство, като полицай Н. е именно държавен служител в "Охранителна полиция". По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП за прилагането на този вид принудителна мярка не се изисква писмена форма. От съдържанието на докладната записка на полицай Н. (стр. 7), се установява, че МПС-то е било паркирано на тротоара, а не успоредно на оста на пътя. Съгласно чл. 94, ал. 3, изр. 1 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. В изречение второ на същата разпоредба законодателят е предвидил, че се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая е безспорно, че МПС-то, е било паркирано на тротоара, неуспоредно на оста на пътя, но паркирането на тротоара на необозначено за това място, е в нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. В случая в тежест на жалбоподателя в първоинстанционното производство, доколкото черпи от това благоприятни за себе си правни последици, е да докаже, че паркирането на тротоара, е било на обозначено за това място, но такива доказателства не са представени и въобще такива доводи не са изложени. Освен това и в нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, /посочена, като правно основание в цитираната по-горе докладна/ е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредбата на Столичен общински съвет за организация на движението на територията на Столична община, съгласно която се забранява движение, престой и паркиране на ППС върху тротоари, в паркове, градини, зелени площи, пешеходни подлези, детски и спортни площадки, територията на детски ясли, детски градини и училища. При осъществяването на административната принуда не се констатираха процедурни нарушения, които да са ограничили правото на защита на страната. Действително по делото липсват данни органите, извършили преместването на процесния автомобил да са спазили изискването на чл. 168, ал. 2 от ЗДвП като укажат местонахождението на преместеното МПС. Т. обаче не е засегнало съществено правото на защита на дружеството, което го е реализирал в пълен обем и в срок чрез съдебното оспорване на мярката. Спорът по делото касае материалната законосъобразност на извършеното "репатриране" на автомобила, собственост на "В. К." ООД, без знанието и съгласието на водача му. Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай е налице, както първата хипотеза, така и третата, тъй като очевидно автомобила е бил паркиран в нарушение на съответните правила, така и е пречил на другите участници в движението, между които се включват и пешеходците, съгласно легалното определение на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал, по безспорен начин се установява, че лек автомобил марка "Тойота", модел "Корола", с рег. № СА 9407 ММ, собственост на "В. К." ООД, е бил паркиран в нарушение на правилата за движение - на тротоара, на необозначено за това място. От докладната записката на полицай Н. се установява както времето - дата и час, така и мястото на паркирането. Тези обстоятелства се потвърждават и от деветте броя цветни снимки. В тази връзка са необосновани доводите на първоинстанционния съд, че не било ясно къде точно е паркиран автомобила. Мястото на паркирания автомобил е посочено в скицата към докладната записка, а и потвърждава от страна на призования като свидетел В. З., който е бил водач на автомобила. Видно от неговите показания, същия не оспорва, че е паркирал автомобила на тротоара. В същото време, не следва да се кредитират неговите показания, в частта, в която сочи, че не пречил на движението, тъй като на тротоара имало дърво, от което не можело да се минава. Видно от снимковия материал, дървото е в едната част на тротоара, като само по себе си не представлява пречка за преминаване, но в комбинацията с паркирания автомобил, това преминаване става невъзможно, поради което безспорно е налице третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Освен това, касационната инстанция намира за неправилни и доводите на първостепенния съд, че не било видно, че автомобила е бил паркиран на тротоара. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, тротоар е е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. В конкретния случай, този факт се потвърждава, както от докладната записка, така и от приложения снимков материал, но също така и от показанията на водача на автомобила, който признава, че е бил паркирал на тротоара. Във връзка с приетия като безспорен факт, че автомобилът е бил паркиран на тротоара, съдът намира, че въпросът дали е имало поставен неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство в случая е ирелевантен. Това би имало значение само ако МПС е паркирано на пътното платно, в нарушение на правилата за движение, но не и върху тротоара, където паркирането по принцип не е разрешено. Независимо от това, съдът счита, че от представените от ответника снимки, представляващи годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е видно че преминаването покрай автомобила е затруднено, като същия пречи на движението и е налице и третата хипотеза на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като прави преминаването невъзможно, особено на майки с колички или възрастни хора. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание, по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Именно затова тя се прилага като временна мярка - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението в тази му част следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество, като се отхвърли подадената жалба. Постановеното решение в частта относно предявения иск за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, е недопустимо на няколко основания. Видно е, че като страна в първоинстанционното производство е бил констатиран единствено старши полицай Н., като орган издал разпореждането за преместване на автомобила. В същото време, на основание чл. 205 от АПК, искът за вреди се предявява срещу юридическото лице, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай, юридическото лице - Столична дирекция на вътрешните работи, не са били конституирани, като страна по делото, поради което решението в тази му част е недопустимо. Освен това, с оглед изложените по - горе мотиви за неоснователност на жалбата срещу наложената ПАМ, доколкото нямаме отменен акт, то и обезщетение не се дължи, поради което на основание чл. 207, ал. 2 от АПК, производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване. По горните съображения, съдебното решение в частта в която е уважена жалбата, се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на "В. К." ООД срещу атакуваната ПАМ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата част, по отношение предявения иск по ЗОДОВ, решението следва да се обезсили, като недопустимо, а производството по делото, да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,