Решение № 2385 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1177/2015 г.

Решение № 2385 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1177/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 2791/05.12.2014 г. по адм. д. № 2531/2014 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 181305286/01.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационна жалба Цветан Цанев, действал като ЕТ "Ния-Цветан Цанев", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 181305286/01.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна, с който са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ: за 2007 г. изцяло с определените лихви, за 2009 г. - данъкът над 1128,41 лв. и съответните лихви са отменени, а за 2012 г. е отменен данъкът над 1245,53 лв. и съответните лихви, като жалбата в останалата й част е отхвърлена. Съдът е цитирал заповед за определяне на компетентен орган, каквато в делото няма приложена и е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, предвид приложените заповеди за възлагане на ревизията на л. 5 и 7 от преписката, с които Йонка Кирова е определена за ръководител на ревизията, а РА е издаден от нея и Елена Христова - началник сектор, възложил ревизията, по изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и законосъобразно е проведена ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е определена данъчна основано по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че за данъчна основа за всяка от годините следва да се вземе превишението на разходите над приходите, определени на годишна база предвид годишния характер на данъка. Доводът на касатора за неправилност на този извод на съда е неоснователен. Основателно е възражението на касатора за неправилно включване като начално салдо за 2007 г. на сумата 5006,55 лв., представляваща половината от цената на продаден през 2005 г. недвижим имот, семейна имуществена общност. Видно от декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2007 г., подадена от ревизираното лице, на стр. 1005 г. от преписката в графа банкови сметки и парични средства не са декларирани налични парични средства в началото на ревизирания период, поради което необосновано съдът е приел, че половината от цената на имота следва да бъде приета като начално салдо за 2007 г. За 2007 г. неправилно съдът е приел, че са налични 5006,55 лв., които покриват установеното в РА превишение на разходи над приходи от 4797,95 лв. и остават налични към 1.01.2008 г. 958,60 лв. Неправилно съдът е отменил РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. с лихви и в тази част решението следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2009 г. съдът законосъобразно е определил облагаемата основа на годишна база в размер 11 284,06 лв. и дължим данък 1128,41 лв. с 454,60 лв. лихви, за разлика от РА, в който основата за облагане е определена върху моментни преразходи през годината. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За 2012 г. съдът обосновано е приел, че е дължим данък само върху доходите за управление и контрол в размер 1245,53 лв. със 116,51 лв. лихви. Правилно съдът е приел, че неправилно е определена данъчна основа за облагане в РА върху моментни преразходи, след като на годишна база приходите на ревизираното лице надвишават разходите. Правилен е изводът, че годишният характер на данъка не позволява изчислените моментни преразходи да се включат в данъчната основа на ревизираното лице. Решението и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта за разноските за първата инстанция поради промяната в резултата за 2007 г. следва да се присъдят още 17,53 лв. юрисконсултско възнаграждение. За касационната инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 дължимото юрисконсултско възнаграждение е 300 лв. или общо ревизираното лице следва да бъде осъдено да заплати на касатора 317,53 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,