Решение № 10336 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. С. от [населено място], общ Стара Загора, чрез процесуален представител адв.П.Петков срещу Решение 1106 от 28.03.2024 г., постановено по адм.д. 39/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 349з-72 от 04.01.2024 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Стара Загора, в частта й, с която е отстранен временно от длъжност. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че административният орган е мотивирал втората предпоставка от хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и че непосочването на срока през който служителят е временно отстранен от длъжност не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като в подкрепа на горното излага подробни доводи в касационната жалба. Иска обжалваното решение за бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Заповед 349з-72 от 04.01.2024 г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора в обжалваната й част и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОДМВР - Стара Загора не е взел становище по нея. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 349з-72 от 04.01.2024 г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора, в частта й /т.2/, с която мл.инспектор Ж. Г. С. старши полицай в група Патрулно-постова дейност на сектор Охранителна полиция към Първо РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора временно е отстранен от длъжност. Съдът е установил, че въз основа на докладна записка УРИ: 349р-534/ 04.01.2024г., изготвена от председателя на определената със Заповед 349з-5766/ 31.12.2023г. на Директора на ОДМВР - Стара Загора комисия, е издадена оспорената Заповед 349з-72/ 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора, с която на основание чл. 207, ал.1, т. 2, ал. 12, и чл. 214, ал. 1, т. 1, чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, и чл. 44, ал. 1 от Инструкция 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Ж.С. старши полицай в група Патрулно-постова дейност на сектор Охранителна полиция към Първо РУ Стара Загора при ОД на МВР Стара Загора /т.1 от заповедта/. Административният орган е приел наличие на предварителни данни, че с поведението си мл.инсп.С. не е спазил етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т.15, т.19, т.20, т.21 и т.89, като установените данни от сведение с рег. 349000-271/ 04.01.2024г., снето от И. Б. А. от гр.Стара Загора и сведенията, дадени от мл.инсп.Н. И. и мл.инсп.Ц. Н., сочат на действия на служителя от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Съдът е установил, че с т. 2 от диспозитива на Заповед 349з-72/ 04.01.2024г., мл.инспектор Ж. С. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, по съображенията, че заеманата от него длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху граждани при събирането на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение, че повечето лица, от които следва да се съберат сведения за пълно и обективно установяване на действителната фактическа обстановка, живеят в гр.Стара Загора, на чиято територия С. изпълнява служебните си задължения и с оглед на полицейските си правомощия има непосредствен достъп до тях, както и че служебното му положение му позволява да оказва натиск и въздействие, както върху граждани, така и върху негови колеги, за промяна на даваните сведения и по този начин да повлияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина. При тези фактически установявания, които не се оспорват от страните, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - образувал дисциплинарното производство, при спазване на общите изисквания за форма на административния акт, регламентирани в чл. 59 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е, че са налице и двете кумулативни предпоставки, посочени в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за временно отстраняване от длъжност на служителя, като административният орган е изложил подробни мотиви защо служебното положение на С. би затруднило разкриването на обективната истина. Посочил е, че е правилна преценката на административния орган, че заеманата от С. длъжност старши полицай в група Патрулно-постова дейност, му дава възможност за непосредствен достъп до лицата, които следва да дадат сведения по образуваното дисциплинарно производство и не са дали такива и че, по силата на създадени колегиални взаимоотношения, би могъл да окаже влияние върху свои колеги, по начин да попречи на разкриване на обективната истина в рамките на провежданото дисциплинарно производство. Обосновал е и извода, че непосочването на срока, през който служителят е временно отстранен от длъжност, не може да се квалифицира като съществено нарушение, тъй като при липса на изрично определен в заповедта по-кратък срок, следва да се приеме, че волята на административния орган е да се отстрани служителя от длъжност за нормативно установения максимален период от 2 месеца. По изложените съображения постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на Заповед 349з-72/ 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора в оспорената й част, на всички основания по чл.146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за неоснователност на оспорването, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Правилни са изводите на съда, че в случая материалноправните предпоставки за временно отстраняване от длъжност на младши инспектор Ж.С. са били изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство срещу служителя на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са твърденията на касатора, че изложените от административния орган мотиви, относими към оспорената част на Заповед 349з-72 ат 04.01.2024 г., са общи и формални и не са съобразени с конкретната фактическа обстановка. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, същите кореспондират с необходимостта в хода на дисциплинарното производство да се събират допълнителни доказателства сведения от граждани и полицейски служители, присъствали на произшествието и недали такива при извършената предварителна проверка. Това означава, че служебното положение на С., в качеството му на полицейски орган и създадени от него колегиални отношения, независимо от РУ, в което полицейските служители служат, биха могли да затруднят разкриването на обективната истина при провеждане на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че непосочването на срок за временното отстраняване от длъжност, не може да се приеме за съществено процесуално нарушение и не влече като последица незаконосъобразност на заповедта в оспорената част. По делото няма твърдения и данни служителят да е бил отстранен от работа за период по-дълъг от законовоустановения, а при липса на определен в заповедта по-кратък срок, следва да се приеме, че волята на административния орган е да отстрани служителя за максимално определения законов срок от два месеца. Наред с горното, срокът за отстраняване от длъжност е кратък - два месеца, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Предвид изложените съображения и липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение