Решение № 6337 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2012 г.

Решение № 6337 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11896/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Тортън" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. "Витоша", № 5, подадена чрез процесуалния му представител адв. Найденова, срещу решение № 395/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 525/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 0201001183/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-52/16.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, след като от страна на органа по приходите, издал обжалвания РА не само че не е доказано използването на процесния автомобил за други цели освен за отдаване под неам, но и липсват такива твърдения. Данъчният кредит е признат за ревизираните данъчни периоди, за които са отчитани приходи от отдаването му под наем. При това положение незаконосъобразно не е признато право на данъчен кредит за част от данъчните периоди, през които същият не е отдаван под наем. Потвърждавайки РА, съдът е приложил неправилно закона, като го е тълкувал превратно и разширително и поради това е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 0201001183/20.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-52/16.02.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Тортън" ЕООД на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. октомври и м. декември 2008 г., м. май и м. юни 2009 г. в общ размер 2573.56 лв. и е начислена лихва в размер на 548.63 лв. по фактури, издадени от "Уникредит Лизинг" АД по лизингов договор за лек автомобил марка "Ягуар". Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Тортън" ЕООД срещу РА, като е приел, че правилно органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит, тъй като не са били налице условията по чл. 70, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. За първите два данъчни периода липсва договор за отдаване под наем, за всички процесни данъчни периоди липсват приемо-предавателни протоколи, които да удостоверяват предаването и приемането на автомобила от наемодателя на наемателя, няма издадени фактури за плащане на наемната цена, а от заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че няма отчитани приходи по сметка 703 "Постъпления от продажби на услуги" от дейност отдаване на автомобила под наем. Не са отчитани разходи за горива и консумативи и издавани пътни листи. Обсъдено е в мотивите на обжалваното решение и решение № 8248/10.06.11 г. на ВАС по адм. д. № 15209/10 г., на което жалбоподателят се е позовал. Прието е, че фактическата обстановка е различна и че в конкретния случай автомобилът не е отдаван под наем за продължителни периоди от време, представляващи цели данъчни периоди. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Установената фактическа обстановка по делото е следната: Между "УниКредит Лизинг" АД и "Тортън" ООД е сключен договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 83403/27.05.08 г. - лек автомобил марка "Ягуар", модел ХF 4.2 при лизингова цена 90 500.16 евро със срок от 27.05.2008 г. до 31.07.2013 г., встъпителна вноска 7669.38 евро и 60 месечни лизингови вноски. Автомобилът е заведен като ДМА в счетоводството на дружеството по сметка 205, видно от представената справка и според справката за начислените амортизации с инв. № 20501, дата на придобиване 27.05.08 г., която е посочена и като дата на въвеждане в експлоатация. Видно от втората справка, амортизации са начислявани за периода от м. май 2008 г. до м. юли 2010 г. Представен е договор за наем от 18.08.2008 г. при договорена наемна цена 500 лв. месечно без ДДС. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че в счетоводството на дружеството са осчетоводени приходи от наем в размер на 600 лв. в т.ч. 100 лв. ДДС за следните периоди: м. август, м. септември и м. ноември 2008 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., м. януари, м. февруари, м. март, м. април и м. май 2010 г. За ревизираните периоди, за които е отказано право на данъчен кредит, не са отчитани приходи от отдаване под наем на автомобила, както и разходи за горива и консумативи. Жалбоподателят твърди, че попада в изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, тъй като лекият автомобил се използва единствено за отдаване под наем. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, ако е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Исторически погледнато Втора Директива на Съвета в чл. 11, ал. 4 допуска държавите членки да въвеждат ограничения на правото на приспадане за разходи, свързани с придобиването на стоки и получаването на услуги, които е възможно да се използват както за стопанската дейност, така и за лични нужди. В чл. 17, ал. 6 от Шеста Директива е предвидена възможността в срок от не повече от 4 години от датата на влизането й в сила по предложение на Комисията Съветът да вземе единодушно решение относно разходите, за които общата система на ДДС не допуска приспадане на данъка. В чл. 176, ал. 1 от Директива 2006/112 отново е предвидено, че Съветът по предложение на Комисията ще определи разходите, по отношение на които ДДС няма да подлежи на приспадане. Според ал. 2, страните-членки могат до тогава да запазят всички ограничения, регламентирани в националните им законодателства към 1 януари 1979 г., а присъединилите се към Общността след тази дата, към датата на присъединяването им. Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС алинея 1, т. 4 не се прилага, ако превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови услуги, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително и при последващата им продажба. За да се признае следователно правото на приспадане на данъчен кредит по доставка за придобиване на автомобил, е необходимо разходът да е чисто стопански, т. е. автомобилът да се използва от данъчнозадълженото лице единствено във връзка с конкретни, предоставяни от него услуги, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС или да е предназначен за продажба. От заключението на вещото лице е установено, че за по-голямата част от месеците през трите проверени от него години /2008 г., 2009 г. и 2010 г./ в дружеството са отчитани приходи от постъпили наемни вноски в изпълнение на представения договор за наем на процесния автомобил. Органът по приходите не твърди, че автомобилът въобще не е използван за отдаване под наем и за данъчните периоди, в които има отчетени такива приходи от отдаването му под наем, правото на данъчен кредит не е отказано. Основателни са доводите на касатора, че от страна на ревизиращият екип и ответник по делото нито се твърди използването на автомобила за цели, различни от отдаване под наем, нито се представят доказателства за това. Поради изложеното следва да се приеме, че неотдаването на автомобила под наем за отделни данъчни периоди не е основание да се откаже правото на данъчен кредит, платен във връзка с придобиването му. В решение № 8248/10.06.11 г. на ВАС по адм. д. № 15209/10 г. е прието за установено от фактическа страна, че придобитият автомобил е използван за по един ден в рамките на три последователни месеца за отдаването му под наем на гости на хотела. Съдът е приел, че не следва да се откаже правото на данъчен кредит, поради неприложимост на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, след като не е доказано ползването на автомобила за други дейности освен за отдаването му под наем. Макар и фактическата обстановка по делото, по което е постановено това решение, да не е напълно идентична с тази, установена по настоящото дело, направеният извод се споделя изцяло като правилен от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд. С оглед на така изложените съображения, решението на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Тортън" ЕООД срещу РА, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание ч л. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство, които са общо в размер на 925 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение