Решение № 7447 от 26.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) и касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (ОПРР) срещу Решение 581 от 03.02.2022 г. по адм. дело 10083/2021 г. на Административен съд София-град.

С обжалваното съдебно решение по жалба на АПИ е отменено Решение РД-02-36-1075/23.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР в частта по т. 1 и 3, с които е отказана верификация на разходи по искане за плащане 8 (окончателно) на обща стойност 10 971,87 лева. В останалата част срещу т. 2 от отказа, жалбата на АПИ е отхвърлена.

С касационната жалба на АПИ съдебното решение се обжалва в частта му, с която частично е отхвърлена жалбата й срещу т. 2 от отказа за верификация на разходи в размер на 34 512,23 лв. Оплакванията са, че органът е цитирал предходни решения, с които е отказана верификация по искания за междинно плащане и същите не могат да бъдат основание за издаване на процесния административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част като неправилно поради нарушение на материалния закон и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба на ръководителя на УО на ОПРР съдебното решение се обжалва в частта му, с която е отменен отказът за верификация в частта по т. 1 и 3. Изложени са оплаквания, че съдът е отменил акта, без да извърши обективна преценка на доказателствата по делото. По т. 1 от административния акт се твърди, че съдът не е взел предвид факта, че ВиК мрежата е собственост на друго дружество, поради което съгласно Насоките за кандидатстване разходите се явяват недопустими. Оспорват се и изводите на съда по т. 3 от административния акт, че строително-монтажните работи (СМР) са реално извършени и отчетени от бенефициера, поради което съответните разходи са допустими. Във връзка с тази част от акта съдът е тълкувал буквално разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е достигнал до неправилен извод, че реално доставени са онези услуги, които са вече веднъж извършени и отчетени. По горните съображения счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество касационната жалба на АПИ е основателна, а касационната жалба на УО на ОПРР е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение РД-02-36-1075/23.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР за отказ за верификация по искане на АПИ за окончателно плащане за три групи разходи по проект BG16RFOP001-7.001-0018 Лот 18 Път III-112 Дъбова махала Монтана от км 10+500 до км 16+174, от км 20+579 до км 27+736.15, от км 29+675 до км 36+654.63 и от км 37+825 до км 47+806.74, с обща дължина 29,793 км, област Монтана:

1. разходи в размер на 7 172,43 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 79 и 84 от Общите условия към Административен договор BG16RFOP001-7.001-0018-С02 (Общите условия) разходите са недопустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ съгласно Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-7.001 Регионални пътища;

1. разходи в размер на 34 512,23 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ разходите са недопустими за финансиране, тъй като са отчитани и не са верифицирани по предходни искания за междинни плащания. Същите са определени като недопустими в предходни решения на ръководителя на УО, които не са обжалвани и са влезли в сила;

1. разходи в размер на 3 799,44 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5, чл. 79 и чл. 84 от Общите условия не е спазено задължението на бенефициера в период от 5 г. след извършване на окончателното плащане да поддържа в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция и доставеното оборудване, като неспазването на това задължение може да доведе до определяне на финансови корекции, поради което не следва да се верифицират заявените разходи.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Административният съд е отменил оспорения акт в частта му по т. 1, тъй като съгласно одобрения технически проект е предвидено изместване на съществуващи ВиК тръбопроводи в пътния участък, т.е. разходите са извършени за допустими дейности.

Отменил е акта и в частта му по т. 3, тъй като претендираните разходи са за реално извършени СМР и същите са отчетени. Според първата инстанция органът не е подвел установените факти към релевантната правна норма и изводът му за недопустимост на претендираните разходи е необоснован.

По т. 2 от акта съдът е приел, че не са изпълнени изискванията за допустимост на заявените разходи и отказът за верификация е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата.

Съобразно изхода на спора в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 136 лв., а в полза на ответника в размер на 151,76 лв.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

1. Относно разходите по т. 1 от административния акт.

Отказът за верификация e за сумата от 7 172,43 лв. с ДДС, от които 6 796,44 лв. с ДДС за преместване на водопровод и окачване на крайна главна греда страна Вток, по детайл и 375,98 лв. с ДДС за хидравлични проби. Отказът е постановен, тъй като са недопустими разходите за СМР върху собственост, различна от тази на бенефициера или на съответната община, на територията на която преминава пътната отсечка. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ и чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 79 и чл. 84 от Общите условия към административния договор.

В тази част отказът е законосъобразен, поради което неправилно е отменен от съда. Основателни са касационните оплаквания на ръководителя на УО за неправилност на съдебния акт в тази част. Мотивите на съда, че процесните строително-монтажни работи са били необходими за изпълнение на проекта, са правилни и по този въпрос не се спори по делото. Относно допустимостта на разходите обаче е релевантна регламентацията на Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16RFOP001-7.001 Регионални пътища (151215_Nasoki za kandidatstvane_API 2015.pdf (bgregio.eu). В същите изрично е предвидено в случай, че на етапа на верификация бъдат установени разходи за СМР върху собственост, различна от тази на бенефициера или на съответната община, на територията на която преминава пътната отсечка, тези разходи няма да се финансират чрез БФП и ще се поемат като собствен принос на бенефициера. По делото не е спорно, че ВиК мрежата не е собственост нито на бенефициера, нито на общината, а на Водоснабдяване и канализация ООД гр. Монтана, поради което разходите са недопустими. Данни относно собствеността на ВиК мрежата се съдържат в документацията на проекта, поради което бенефициерът е запознат с това обстоятелство, освен това същият е запознат и с правилата, съдържащи се в Насоките за кандидатстване. Липсата на данни в административния акт относно собствеността, върху която се извършват СМР, не е основание за отмяна на административния акт в частта по т. 1, тъй като същата е изяснена още при сключване на административния договор. При тези обстоятелства правилно ръководителят на УО е приел, че разходите за дейности, свързани с ВиК тръбопроводи, независимо от необходимостта от тяхното осъществяване за завършването на проекта, са недопустими за финансиране с БФП.

По изложените съображения съдебното решение в частта на отмяната на акта по т. 1 е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата в тази част.

1. Относно разходите по т. 2 от административния акт.

Отказът за верификация е за сумата от 34 512,23 лв. с ДДС, която според административния орган е за отчитани и неверифицирани разходи по предходни искания за плащане. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ.

Отказът в тази част е незаконосъобразен, поради което съдът неправилно е отхвърлил жалбата на АПИ.

Квалификацията на отказа по чл. 57, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗУСЕСИФ не е достатъчна за изпълнение на задължението на органа да изложи фактическите и правните основания за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта не са изложени мотиви за обусловеността на изхода на производството по искането за окончателно плащане от изхода на производството по предходните искания за междинни плащания. Липсват анализ и правни изводи за приложимост чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. По изложените съображения в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на т. 2 от отказа.

1. Относно разходите по т. 3 от административния акт.

Отказът е за сумата от 3 799,44 лв. с ДДС поради невъзстановяването от страна на бенефициера на предпазна ограда, повредена вследствие на пътен инцидент, във връзка с което органът е отбелязал, че може да доведе до определяне на финансови корекции. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 и чл. 62, ал. ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5, чл. 79 и чл. 84 от Общите условия към административния договор.

Отказът в тази част е незаконосъобразен, поради което съдът правилно е отменил т. 3 от акта.

По делото не се спори, че строително-монтажните работи са реално осъществени, но впоследствие оградата е повредена от трето лице при пътен инцидент. Действително съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 4 от Общите условия към договора за БФП в период от 5 години след извършване на окончателното плащане по договора бенефициерът е длъжен да поддържа в добро експлоатационно състояние обектите на интервенция и доставено оборудване. В тази връзка на АПИ са дадени препоръки за отстраняване на повредата на предпазната ограда. Съображенията на органа обаче от правна страна сочат на смесване на институтите на верификация и финансова корекция, което е достатъчно основание за отмяна на акта. С оглед изложеното правилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът не е подвел установените по делото факти към релевантна правна норма. Основанията за определяне на финансова корекция не могат да служат за отказ за верификация. По изложените съображения в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на разноските, като в полза на АПИ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 781,44 лв., а в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 73,15 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение