Решение № 9502 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2020 г.

Решение № 9502 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. М. Йорданова против решение № 193/06.12.2019 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 233/2019 г., с което е отменена заповед № 343-ФК/26.09.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на стопанисвания от "Петрол – Търговище" ЕООД търговски обект - бензиностанция в гр. Търговище, Промишлена зона и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че извън рамките на своята компетентност, съдът се е произнесъл относно липсата на нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, тъй като същото не е предмет на спора и относно това обстоятелство е образувано административно-наказателно производство. Счита, че представените от дружеството доказателства не подкрепят тезата относно липсата на извършено нарушение. В тази връзка излага доводи, че при наличието на технически проблеми в инсталирания в търговския обект ЕСФП софтуер, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, задълженото лице следва да уведоми лицето, извършващо техническо обслужване и ремонт, поддържащо нивомерната система, каквото уведомяване в случая не е констатирано. На следващо място твърди, че необосновано и при липса на мотиви е достигнатият от съда извод относно определения с процесната заповед срок на принудителната административна мярка. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Петрол – Търговище" ЕООД, гр. Търговище не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 343-ФК/26.09.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Петрол – Търговище" ЕООД е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Търговище, Промишлена зона и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Административният орган е приел, че дружеството предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които не дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на горива в обекта за търговия с течни горива - нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Този извод е обоснован след извършена съвместна проверка от контролни органи към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, заедно с органи на МВР, Агенция "Митници" и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" в търговския обект на 12.09.2019 г. и след направена справка в информационната система на НАП, програмен продукт "Фискални устройства с дистанционна връзка", при които е установено, че за периода 01.09.2019 г. - 11.09.2019 г. са извършвани доставки на гориво, за които в НАП са постъпили данни от въведените по документи доставки, но няма постъпили данни от нивомерната система. По документ са доставени общо 86 581 л. гориво, а според нивомерната система са доставени общо 42 628. 64 л. Видно от констатациите в изготвения протокол за извършена проверка на 04.09.2019 г. има подадени данни за две доставки по документ и една по нивомерна система, на 05.09.2019 г. отново има разлика между подадените данни по документ (доставени 17 317 л.) и по нивомерна система (доставени 11 767. 89 л.) на 11.09.2019 г. - няма данни от нивомер за доставка на бензин, а по документ има доставка на 4 940 л. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че при издаването на процесната заповед административния орган допуснал нарушение на материалния закон и целта на закона. Според съда, не е спорно обстоятелството, че към момента на извършената проверка в сървъра на НАП не е налична информация, постъпила чрез дистанционната връзка за определяне на наличните количества заредено гориво в резервоарите за съхранение на горива в обекта, за част от доставките по документи, осъществени в периода от 01.09.2019 г. до 11.09.2019 г. Според състава обаче от доказателствата по делото не може да се установи, че липсата на тази информация на сървъра на НАП е резултат от неизпълнение на задължението на търговеца за подаване на такава информация. В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че констатациите в заповедта са направени на база сравнение между наличните данни в сървъра на НАП от нивомерната система в обекта и данните за доставки на гориво по документи, отчетени от търговеца. С тези мотиви в решението е прието, че не се установява по безспорен начин осъщественият от дружеството състав на нарушението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка е несъобразяването на определения срок на действие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК. След като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е непосредствено след проверката и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 14 дни на процесния обект според съда не би могло да се определи като съразмерно, тъй като при тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на съответстващи на нарушението мерки. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка се налага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в Националната агенция за приходите. В конкретния случай заповедта е издадена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Според тази норма всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, което извършва продажби на течни горива от търговски обект е длъжно да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено, че това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В конкретния случай при извършената в търговския обект проверка е установено, че за периода от 01.09.2019 г. до 11.09.2019 г. са извършени доставки на гориво, за които в информационната система на НАП са постъпили данни от въведените по документи доставки, но няма постъпили данни от нивомерната система. Данните от въведените по документи доставки сочат за доставени 86581 л гориво, а постъпилите в НАП данни от нивомерната система – наличие на 42 628. 64 литра. Фактическите констатации на органите по приходите за несъответствие между данните за доставки на горива по документи и от НИС са направени по подадените от дружеството данни. Правилно в тази връзка съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че липсата на информация в сървъра на НАП за наличните количества заредено гориво в резервоарите за съхранение на горива в обекта, се дължи на неизпълнение на задължението за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. От друга страна при налагането на принудителната административна мярка на 26.09.2019 г. органът по приходите не е съобразил представените от задълженото лице писмени доказателства и писмено обяснение от 24.09.2019 г. на трето лице - П. Сурчев, специалист в "Партнер" ООД, дружеството, извършващо специализиран обслужващ електронен сервиз на "Петрол – Търговище" ЕООД за подмяна на ЕСФП в обекта на 23.09.2019 г. Ползвайки предоставените дневни финансови отчети и данните от документите за доставки, специалистът на Партнер ООД е представил в табличен вид движението на горивата за процесния период по документи и според НИС. В заключението си, на базата на изчисления, уточнения и технически проверки, служителят констатира, че за процесния период количествата горива по доставни документи са постъпили, в целия си обем в резервоарите на обекта. Част от разминаванията в подадените данни се дължат на обстоятелството, че някои доставки по документи са отразени на следващия ден от реалното постъпване в резервоара, а други - с невъзможността на резервоара да поеме целия обем на определена доставка поради запълването му за деня и съответно доливането на остатъка на следващия ден. Наред с това е посочено, че констатираното несъответствие в подадените данни може да се дължи на проблем на установената дистанционна връзка с НАП и поради това на 23.09.2019 г. инсталираната в обекта ЕСФП е подменена с друга, отговаряща на нормативните изисквания. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното свидетелство за регистрация на фискално устройство DFS –Q7 S-KL от 23.09.2019 г. с нивомерна система тип Gbig 15-ACCU-Rohe. От изложеното е видно, че нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС е преустановено към момента на налагането на принудителната административна мярка. При тези факти приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел. В случаи като процесния, когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. /В този смисъл решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г./. По тези съображения, следва да се приеме за правилен крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената административен акт и решението да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,