Решение № 10458 от 17.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Желязков от гр. Благоевград, чрез адв. Е. Попова против решение 368/01.03.2022 г. по адм. дело 153/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено и претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Връбница, чрез юрисконсулт Г. Прелков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за оставяне в сила на решението като правилно и присъждането на разноски по делото. Ответникът С. Желязкова, чрез адв. В. Дукова като особен представител изразява становище за неоснователност на същата. Ответниците Е. Балабанова и К. Балабанов не изразяват становище в законоустановения срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 368/01.03.2022 г. по адм. дело 153/2022 г., Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на М. Желязков лично и в качеството му на баща на малолетното си дете С. Желязкова, против Заповед ЗД/Д-С-ВР-006/21.01.2022 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Връбница.,с която детето С. Желязкова е временно настанено в семейството на Е. Балабанова и К. Балабанов със срок до произнасянето на съда с решение или до промяна на обстоятелствата . Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че С. Желязкова е родена на [дата]. и е дете на М. Желязков и С. Балабанова. Отношенията на съпрузите са били влошени и често са възниквали конфликти. Желязков е претърпял интрапаренхимен мозъчен кръвоизлив с пробив във вентрикулите, което е довело до двигателни затруднения в десните крайници, невъзможна походка и самообслужване. По-късно бракът помежду им е разтрогнат. Била е установена 100 % степен на увреждане на Желязков чрез решение на ТЕЛК, като е получавал доходи за нетрудоспособност. С. Балабанова е заживяла на съпружески начела с В. Чорлев, като от съвместното съжителство се родило детето Е. Чорлева, но при раждането на Елия на 25.10.2021 г. С. Балабанова е починала, като децата са били приети за отглеждане от Е. Балабанова и К. Балабанов/баба и дядо по майчина линия/. Въз основа на сигнал СИГ/Д-С-ВР/6 от 17.01.2022 г., е бил изготвен доклад от социален работник при дирекция Социално подпомагане Връбница за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила на дете СЛ/Д-С-ВР/556-004/20.01.2022 г., проведени срещи с бабата и дядото, декларирайки, че искат настаняване на детето при тях. Заявено е желание тя да остане при баба си и дядо си. Изготвени са социален доклад за възможности за полагане на грижи за дете от 21.01.202 г., индивидуална оценка на потребностите от 21.01.2022 г., социален доклад СЛ/Д-С-ВР/556-005/21.01.2022 г. и план за действие. Констатирано е, че между бащата и С. Желязкова е липсвала необходимата връзка между тях и родителска грижа за правилното физическо и психическо развитие на детето. Въз основа на направените фактически установявания директорът на Дирекция Социално подпомагане Връбница на основание чл.27,ал.1,вр.с чл.25,ал.1,т.1,т.3 и т.4 от ЗЗДет/Закон за закрила на детето/ е издал заповед ЗД/Д-С-ВР-006/21.01.2022 г.,с която детето С. Желязкова е временно настанено в семейството на Е. Балабанова и К. Балабанов баба и дядо по майчина линия със срок до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата . Недоволен от постановения административен акт, М. Желязков на 16.02.2022 г. е депозирал пред Административен съд - Благоевград жалба с вх. 283/16.02.2022 г. По делото са били ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на допуснатите от съда свидетели, които са установили лично възприети факти и обстоятелства. В хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет, която е релевантна за конкретния казус, може да бъде настанено извън семейството дете по т. 3 - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат и по т. 4 - което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От събраните по делото доказателства се установява, че са изпълнени предвидените предпоставки по чл. 25, ал. 1,т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДет за временно настаняване на детето. Доказателствата, които са ангажирани от административния орган във връзка с постановената заповед, сочат на безпротиворечив извод, че бащата на малолетното дете се намират в трайна невъзможност да го отглеждат, като в случая се констатира, че за него съществува сериозна опасност от увреждане на психическото, интелектуално и социално развитие. М. Желязков е в трайно затруднение, с оглед на здравословното си състояние да полага грижи както за себе си, така и за С. Желязкова. Това е послужило на административния орган да приеме, че детето е в риск. Констатациите в социалния доклад са възприети от административния орган при издаване на процесната заповед, същите се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като докладът представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Тази доказателствена сила в не е била оборена по установения ред. Посочените обстоятелства сочат за съществуваща сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. В този смисъл са били налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за закрила на детето за настаняването при Е. Балабанова и К. Балабанов, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Освен това най-добрият интерес на детето и висшите интереси на детето са доминиращи при подобни хипотези, съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДет и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. Оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Връбница е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Достигайки до същите изводи, административният съд е приложил точно материалния закон. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на касационния ответник следва да бъде частично уважена тъй като разноски не са поискани своевременно пред Административен съд Благоевград и такива се дължат в размер на 100,00/сто/ лева, единствено за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,