Решение № 14251 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2013 г.

Решение № 14251 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Даниел Милчов Бързашки срещу решение № 346 от 01.04.2013 г., постановено по адм. дело № 41/2013 г. по описа на Административен съд София - област. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът - директорът на ТП на НОИ София - област не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Даниел Милчов Бързашки против решение № РД-07-63 от 23.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ София - област, с което е оставено в сила разпореждане № 1 от 12.09.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София област. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Даниел Милчов Бързашки е подал до директора на РУ "СО" - София област заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 222-00-862 от 21.07.2010 г. за определяне на парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2010 г., в което е посочил като последен свой работодател ЕТ "Цецо Лазаров" - с. Скравена. С разпореждане № 1 от 12.09.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София област е изменено разпореждане № 222-00-862-1 от 13.10.2010 г. в частта относно размера на изплащане на паричното обезщетение за безработица, което е било определено на 7,11 лв. дневно и е отпуснато парично обезщетение за безработица на Даниел Бързашки, считано от 01.06.2010 г. до 31.01.2011 г. в размер на 10, 58 лв. на ден. Разпореждането е издадено въз основа на решение № 625 от 22.08.2011 г., постановено по адм. дело № 972/2010 г. по описа на Административен съд София област, с което съдът е отменил решение на директора на ТП на НОИ София област № 0718 от 11.11.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 222-00-862-1 от 13.10.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София област, като е върнал делото на РУ "СО" - София област за произнасяне по същество по заявление от Димитър Бързашки с вх. № 222-00-862 от 21.07.2010 г. съобразно указанията на съда, а именно, че неправилно е приложена нормата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО и вместо това следва да се приложи разпоредбата на чл. 62, § 1, във вр. с § 2 от Регламент № 883/2004 г. при определяне размера на дневното парично обезщетение за безработица само въз основа на трудовия доход, получаван от Бързашки по последната му месторабота в България. Разпореждане № 1 от 12.09.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София област е било обжалвано от Даниел Бързашки пред директора на РУ "СО" - София област, който го е потвърдил с решение № РД-07-63 от 23.11.2012 г., което е предмет на оспорването пред съда. По делото не е спорно, че жалбоподателят Бързашки е работил във Великобритания за периода 19.12.2008 г. - 09.04.2010 г., като е осъществявал дейност по бране на гъби във ферма за гъби, което се установява от представения формуляр Е 301 от 06.07.2010 г., издаден във Великобритания. Видно от същия основанията за прекратяване на договора във фермата във Великобритания е поради завръщането му в България. За времето от 18.05.2010 г. - 01.06.2010 г. жалбоподателят е работил в Република България по трудов договор с ЕТ "Цецо Лазаров" - с. Скравена, като месечното му възнаграждение е било е определено в размер на 335 лв. Трудовото правоотношение на жалбоподателя е било прекратено на 01.06.2010 г. на основание чл. 325, т. 3 от КТ /изтичане на уговорения срок/. Без значение за изхода на спора са излаганите в касационната жалба мотиви на лицето за сключването и за прекратяването на трудовия договор с българския търговец. Правните последици от съществуването на трудовия договор не могат да бъдат игнорирани и се преценяват с оглед действието на релевантните правни норми. Предмет на спора пред първата съдебна инстанция е само размерът на обезщетението за безработица, периодът, в който следва да бъде получавано признатото право е точно установен и по него страните не спорят. Предвид установената фактическа обстановка, според която през изискуемия по чл. 54а, ал. 1 КСО период на осигуряване от 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, Даниел Бързашки има завършени периоди на осигуряване, както в България, така и в друга държава членка на Европейския съюз - Великобритания, правилен е извода, че в случая са приложими разпоредбите на Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета относно координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 91, предл. 2 от Регламент № 883/2004 г., този регламент се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, т. е. от 01.05.2010 г., когато е влязъл в сила регламент № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 г. Следователно към датата на подаване на заявлението за изплащане на парично обезщетение за безработица от Даниел Бързашки - 21.07.2010 г., се е прилагал Регламент № 883/2004 г. В чл. 62, § 1 от този регламент е предвидено, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно чл. 62, § 2 от регламента, § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Налага се извода, че съобразно примата на общностното право спрямо националното, както и с оглед на обстоятелството, че правото на ЕО не съставлява международно право по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, нито по смисъла на чл. 5, ал. 2 АПК или по смисъла на чл. 54 б, ал. 7, т. 3 КСО, а самостоятелен, паралелно съществуващ особен правов ред, то правилно административния орган е приел, че в случая нормата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО е неприложима. Предвид изложеното, настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че размерът на паричното обезщетение за безработица на Даниел Бързашки правилно е бил правилно определен (в размер на 10, 58 лв. дневно) при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1, във вр. с § 2 от Регламент № 883/2004 г. - въз основа на трудовото възнаграждение, получавано от същия при последната му месторабота в България, т. е. по трудовото му правоотношение с ЕТ "Цецо Лазаров" - с. Скравена, което е прекратено от 01.06.2010 г. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано съобразно приетите по делото доказателства, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,