Решение № 5793 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4639/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна срещу решение 1669/13.02.2025 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1375/2024 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-03000323002104-091-001/27.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, относно допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер 14 121.62 лева и за лихви за забава в размер 4 382.01 лева. Доводите на касатора са за опущения в познавателната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, която е в основата на констатациите му за пазарните цени, по които е определена данъчната основа в хипотезата на предотвратяване на отклонението от данъчно облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Според касационния жалбоподател неоснователно съдът не е ценил оценителната експертиза от извънсъдебната фаза на производството, а се е доверил на приетата в хода на съдебното дирене. Двете експертизи ползвали един и същи метод, като отликата била в избора на сравними неконтролирани сделки. Грешката в експертизата от ревизионното производство, проявена в определяне на пазарната цена с включен ДДС, се преодолявала с изключване на размера на данъка от цената. В касационната жалба се сочат недостатъци на съдебната експертиза и се предлага изчислен размер на публичните задължения по заключението от ревизионното производство при редукция на ДДС. Търсената защита е за отмяната на обжалваната част от решението и за отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА/. Претендират се деловодни разноски. С допълнителна молба касационният жалбоподател е поискал възстановяване на недължимо платена държавна такса за касационното оспорване в размер 260.29 лева. Ответникът по касация Рудистрой 3 ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред Адм. съд Варна е оспорен ревизионен акт Р-03000323002104-091-001/27.03.2024 г. в частта, с която са установени в тежест на Рудистрой 3 ООД допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер 50 814.64 лева с лихви за забава 15 768.02 лева. Източник на задължението да прекия данък е основаното на разпоредбите на 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО увеличаване на декларирания счетоводен финансов резултат (СФР) със сумата 508 146.39 лева, изчислена като разлика между пазарната цена на продадените от дружеството недвижими имоти в размер 1 489 854 лева (по заключение на оценителна експертиза) и отчетените от ДЗЛ приходи от продажбите им в размер 981 707.61 лева. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за установените задължения за корпоративен данък за разликата над 12 547 лева до 51 499.52 лева и за лихвата над 3 893.39 лева до 15 980.54 лева. Тази част от съдебния акт е предмет на инстанционен контрол. При проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност, с дължимото съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. По спора за неотчетените приходи, формирани от разлика между продажната и пазарната цена на продадените имоти съдът е споделил изводите на администрацията за сключване на сделките за самостоятелни обекти в жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 10135.2563.2005 и административен адрес гр. Варна, ул. Д-р Борис Окс 9 при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. Определил е различен от възприетия от органите по приходите размер на корекцията на декларирания СФР за отчетния период 1 273 549.49 лева, като се е позовал на заключението на съдебно-оценителна експертиза. Мотивирал е отказът си да се довери на заключението от извънсъдебната фаза на производството, тъй като пазарната цена по него включвала ДДС и не съответствала на определението по § 1, т. 8 от ДР на ДОПК; обектите по неконтролираните сделки не били съпоставими с оглед етапа на завършеност и страните по сделките; не било съобразено разположението в сградата на самостоятелните обекти предмет на контролираните сделки. При съобразяване на различния размер на корекция на СФР и зачитане на преобразуването по РА с пренесена данъчна загуба и внасянето на декларирания корпоративен данък, е определен нов размер на публичните задължения. Отмяната на РА е за задълженията над този размер. Опущение на първостепенния съд е разпореждането на отмяна на РА относно установените задължения за корпоративен данък за разликата над 50 814.64 лева до 51 499.52 лева и за лихвата над 15 768.02 лева до 15 980.54 лева. Съдът е определил предмета на търсената защита частичната отмяна на РА и предмета на делото спора за съществуването на задълженията за корпоративен данък за 2020 г. в размер 50 814.64 лева с лихви за забава 15 768.02 лева. Отмяната на РА за пълния размер на установените задължения е несъответствие между формираната и обективираната воля на съда, за чието отстраняване е недължимо използването на средствата на инстанционния контрол. Несъответствието следва да се преодолее от съда постановил решението по реда на чл. 175 АПК. Оспореният съдебен акт е правилен в разрешаването на спора за размера на установените с РА публични задължения в корелация с преобразуване на декларирания от СФР за данъчната 2020 г. за поправяне на отклонението от данъчно облагане във връзка с продажбата на самостоятелни обекти в сграда. Касационният съдебен състав възприема решаващите изводи в обжалваното решение (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмнено осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. При избраното основание за корекция на СФР е дължимо доказване на сключването от РЛ на разпоредителни сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, та да се определи данъчната основа при съобразяване на сключена по пазарни цени обичайна сделка. В случая пазарната цена е ползвана като основание за извода за отклонение от данъчно облагане и като коректив на данъчната основа. Затова и спорът по фактите е концентриран до пазарната цена на продадените от ДЗЛ имоти. Доказването от администрацията на предпоставките за поправяне на отклонението от данъчно облагане не е разколебано. В извънсъдебната фаза на производството като метод за определяне на пазарна цена на стоките предмет на сделката е използван този на сравнимите неконтролирани цени. В хода на съдебното дирене е прието заключения на СОЕ, основано на същия метод. Различни са съпоставимите неконтролирани сделки и подходът на експертите при изследване на особеностите на предмета на контролираните сделки, което рефлектира върху размера на пазарната цена. Основателно съдът е отказал да цени заключението на експертизата от извънсъдебната фаза на производството. В определените от експерта стойности са включени цени с ДДС по съпоставените неконтролирани сделки в противоречие с правилото на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Това не е единственият недостатък на заключението, който да се преодолее с предложеното от касатора изключване на данъка от пазарната цена. Както правилно е отбелязал първостепенния съд, недостоверността на източника на специални знания следва от избора на съпоставените неконтролирани сделки, които са с различни видове субекти от страните по контролираната сделка, различна степен на завършеност и са времево отдалечени от контролираните сделки. Неоснователни са упреците на касационния жалбоподател към познавателната дейност на съда по преценка на заключението на съдебната експертиза. Изборът от експерта на район на разполагане на имотите предмет на съпоставените неконтролирани сделки предполага максимална точност в определянето на цените на контролираните сделки. Отликата в степента на завършеност на обектите е преодоляна от вещото лице с прилагане на корекция по чл. 20, т. 1, б. а във вр. с чл. 11 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Не е допусната изчислителна грешка в приложение 1, сравнителен 1. Определената цена е с изключване на дела в цената, съответстващ на идеалните части от терена по съпоставената сделка. След преобразуването на декларирания от данъчнозадълженото лице СФР с разликата между отчетените приходи от продажби на недвижими имоти и пазарната им цена по заключението на съдебната експертиза, при зачитане на другите извършени преобразувания и отчитане на факта на извършените плащания на корпоративен данък, дължимият допълнителен корпоративен данък за 2020 г. е този по съдебното решение. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. При този изход делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 2 000 лева. По искането на касатора правно основание чл. 4б ЗДТ следва да се произнесе председателя на Първа колегия на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение