Решение № 203 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12594/2014 г.

Решение № 203 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12594/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Любомиров Шеев от гр. Русе, против решение № 5075 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8823/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2332 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 2589.64 лв. и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. са наложени санкции за бъдещ период за СЕПП в размер на 1120.09 лв. по заявление УИН: 18/130511/49417 за финансово подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. Гачев, възразява срещу основателността на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК в случай, че са претендирани разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост и евентуално неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: За да постанови обжалвания резултат решаващият съд е установил, че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Николай Любомиров Шеев срещу уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2332 от 21.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по СЕПП в размер на 2589.64 лв. и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. са наложени санкции за бъдещ период за СЕПП в размер на 1120.09 лв. по заявление УИН: 18/130511/49417 за финансово подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. В мотивите си съдът е приел за установено, че издаденото уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3986 от 8.10.2011 г. е за осведомяване на Николай Шеев за наличие на двойно заявени от него площи, като му е предоставена възможност да представи документи, удостоверяващи право на собственост или ползване за застъпените площи. Съдът е направил извод, че мотивната част на уведомителното писмо изразява ясно волята на органа, а фактическите основания, изложени в табличен вид, съответстват на правните. В оспореното уведомително писмо отказът е обоснован със съображения, че по СЕПП кандидатът е заявил площи със застъпване, което не е отстранено (чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП) и площи с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП (чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП). Съдът е кредитирал приетото от административния орган, че размерът на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП е 5 ха, а процентът на наддеклариране, съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., е 76.22 % по СЕПП. Размерът на санкционираната площ е равен на размера на установената площ - 6.56 ха, тъй като процентът на наддеклариране е над 50 %. така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът не е допуснал нарушение на съдпроизводствените правила и в съответствие със законовите изисквания на чл. 168 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК, административният съд обосновано е констатирал, че в уведомителното писмо изрично са посочени правните и фактически основания за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Обоснован е изводът за правилно приложение на материалноправните разпоредби. Предвид представените по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил, че извършените проверки са установили недопустими за подпомагане площи в два от заявените 5 парцела. По отношение на БЗС 63427-361-1-1, в хода на първоинстанционното производство е назначена техническа експертиза, която е констатирала, че същият е заявен за подпомагане с площ от 5.29 ха като мери и пасища. При определяне на слоя на допустимите за подпомагане площи за годината във физическия блок, в който попада парцела, са установени недопустими площи. Част от тях попадат и в обхвата на заявения от жалбоподателя парцел. Общият размер на тези недопустими за подпомагане площи за парцела е 0.49 ха, като същият е потвърден при извършена на 18.11.2011 г. теренна проверка от ОЗС-Русе. Вторият БЗС 63427-552-1-1, е заявен за подпомагане с площ от 0.30 ха като засаден с орехи. За него не са констатирани застъпвания. ДФЗ-РА е установила като недопустима площ 0.01 ха. Процентът на наддекларирана площ е 75.95 % според приетото и необорено заключението, което се различава с 0.27 % от УП. При така установеното, съдът правилно е направил извод, че процентът на наддеклариране остава над 50 %, а на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. при процентно отношение на недопустимата към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената, в следствие на което не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период до сума, отговаряща на разликата между декларираната и наддекларираната площ. С оглед изложеното, решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд