Решение № 10316 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2010 г.

Решение № 10316 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 102 от 7.12.2009 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 3121/09 г. С обжалваното решение е отменен РА № 800389/15.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Благоевград, в частта, в която на "Симпролит - БГ" АД не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди: 1.01.2008 г. - 31.01.2008 г. и 1.02.2008 г. - 29.02.2008 г. в размер общо на 31 292,17 лв. по фактури № 1/24.01.08 г. и № 2/11.02.2008 г., издадени от "Бултера строй груп" ООД . В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Симпролит - БГ" АД я оспорва по съображения, развити в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Органите по приходите с РА отказват да признаят право на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури, приемайки, че ревизираният субект не е получател на доставките по тях, тъй като към датата на издаването им, собственик на имота в който са извършени СМР е друго лице - "Симпролит - България" ООД. Прието е, че ревизираното лице е извършило безвъзмездна доставка на "Симпролит - България" ООД, поради което на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за него не е възникнало право на данъчен кредит по тези фактури. Административният съд приема, че РА в обжалваната му част е незаконосъобразен, приемайки за неправилна тезата на органите по приходите, че доставките по тези фактури са реализирани в чужд имот. Административният съд приема, че ревизираният субект става собственик на имота по силата на определение от 9.01.08 г. на Благоевградски окръжен съд за увеличаване на капитала на ревизираното дружество с непарична вноска - недвижимите имоти, собственост на акционера "Симпролит - България" ООД, а вписването на това определение в Търговския регистър има само оповестително действие. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Между страните не е налице спор по фактите и те са такива, каквито са установени от първоинстанционния съд: Процесните фактури са с предмет на доставката - СМР във връзка със строежа на обект - завод за производство на изделия. Разрешението за строеж на този завод е издадено на "Симпролит - България" ООД за имотите, описани в нот. акт № 81/07 г. на "Симпролит - България" ООД, а именно ПИ № 000325 и ПИ № 000326 в м. "Орловец", землище Крупник, община Симитли. Дружество "Симпролит - България" ООД е съдружник в "Симпролит" АД. На 29.05.07 г. съдружниците в "Симпролит - България" ООД вземат решение за извършване на непарична вноска - апорт в "Симпролит" АД, а именно - поземлените имоти по нот. акт. № 81/07 г. На 19.11.2007 г. Общото събрание на "Симпролит" АД взема решение за увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска - апорт - недвижимите имоти по нот. акт. № 81/07 г. С определение № 4699, постановено по ф. д. № 1118/07 г. Благоевградски окръжен съд допуска прилагането в търговския регистър на приетото решение на Общото събрание на акционерите на "Симпролит" АД за увеличаване на капитала, обективирано в протокол от Общото събрание от 19.11.07 г. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства се установява, че имотът, в която са извършени СМР по процесните фактури е част от капитала на ревизираното дружество. Към момента на издаване на фактурите е в ход процедурата по апортиране на имота в капитала на дружеството, която е финализирана, поради което необосновано е да се приеме, че услугите са извършени в полза на трето лице. С включването на поземлените имоти в капитала на дружеството е манифестирано намерението те да се използва за дейността именно на акционерното дружество, поради което и осъществените върху тях СМР по спорните фактури са за целите на търговската дейност на ревизираното дружество. Органите по приходите не оспорват реалността на извършените СМР по фактурите, нито осчетоводяването им от страните по тях в това число и начисляването на ДДС при доставчика. Налице са всички законоустановени предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя по тези фактури. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,