Решение № 219 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2016 г.

Решение № 219 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Д. Н. против решение по адм. д. № 1047/2016 г. по описа на АС-Б. И. отмяна на решението като неправилно по подробни съображения в касационната жалба. Ответната страна полицейски орган при 02 РУ на ОДМВР Б. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1569/7.10.2016 г. по адм. д. № 1047/2016 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Д. Н. против заповед № 434зз-260/4.05.2016 г. на полицейски орган с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, задържане за срок от 24 часа във връзка с чл. 343в, ал. 2 от НК- управлява МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването й по административен ред. Задържането е за 6 часа от 4.30 ч. на 4.05.2016 г. до 10.30 ч. на същата дата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Заповед за задържане на лице № 434зз-260/04.05.2016 г. е издадена от старши полицай при 02 РУ на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Б.. С. административният орган е компетентният орган по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал. Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Установено е, че фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са следните: към момента на издаването й са налице данни за извършено от страна на С. Д. Н. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, защото е управлявала МПС без свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването й по административен ред за същото деяние. Последното е описано както в оспорения индивидуален административен акт, така и в докладна записка с рег. № 434р-7217/18.05.2016 г., изготвена от ответника, след подаване на жалбата. Принудителната административна мярка е приложена законосъобразно, а въпросът за извършване на конкретното престъпление подлежи на разглеждане в рамките на наказателното производство и не касае законосъобразността на оспорената заповед. За прилагане на мярката законът не изисква конкретно престъпление да е доказано по безспорен и категоричен начин. Достатъчно е наличието на данни в тази насока. Заповедта не противоречи и на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване, както и защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Обосновано съдът е направил извод за спазване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Жалбоподателката не е представила доказателства, които да обосноват извод, че същата е била задържана за време надхвърлящо необходимото за събиране на сведения от полицейските органи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение