Решение № 6319 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2017 г.

Решение № 6319 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13157/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Вандов, чрез пълномощника му адв. К. Цачев, срещу решение № 129 от 12.09.2017 г., постановено по адм. дело № 298/2017 г. на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 297 зз-71 от 12.08.2017 г., издадена от Т. Кръстев - полицай ППД при РУ на МВР - гр. Луковит. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяна на решението, със законните последици. Не се претендират разноски. Ответникът – Т. Кръстев - полицай ППД при РУ на МВР - гр. Луковит не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, предмет на настоящото касационно обжалване е отхвърлено оспорването на А. Вандов срещу цитираната заповед за задържане на лице, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 74 от ЗМВР форма, в акта е посочено правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическото основание за задържането – достатъчно данни за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС под въздействие на алкохол в кръвта над 1, 2 промила и предизвикване на ПТП, като по случая е образувано бързо производство № 204/2017 година. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел за установено, че на 12.08.2017 г. жалбоподателят е причинил ПТП, като е ударил два леки автомобила, като по този повод е извикан патрулен автомобил със смесен наряд, в състав издалия оспорената заповед полицейски служител и служител на КАТ. Водачът на лекия автомобил със софийска регистрация, участник в ПТП, дал проба за алкохол, като проверката е извършена с техническо средство "Алкотест Дрегер" при което е установено, че не е употребил алкохол. Жалбоподателят Вандов отказал да бъде тестван и тъй като лъхал на алкохол и имал неадекватно поведение бил придружен от полицейските служители до болницата в гр. Луковит където дал кръвна проба. От протокол за химическа експертиза № 495/15.08.2017 г., е установено наличие на алкохол в кръвта в количество 2. 50 %. На процесната дата е съставен акт за административно нарушение - АУАН № 870628 от 12.08.2017 г., за нарушения на Закона за движение по пътищата, като при съставянето му били отнети СУМПС и регистрационните табели на автомобила на Вандов. Образувано е бързо производство № 204/2017 г., по описа на РУ - гр. Луковит срещу него, на основание чл. 356, ал. 3 от НПК - с първото процесуално действие по разследването - разпит на свидетел за това, че на 12.08.2017 г., на описаното място, управлявайки собствения си лек автомобил, подробно индивидуализиран, с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 промила е осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С оспорената заповед Вандов е задържан, считано от 19. 20 часа на 12.08.2017. до 18. 20 часа на 13.08.2017 г. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че не са налице твърдените пороци за незаконосъобразност на заповедта за задържане на лице за 24 часа, по чл. 146 от АПК, на всичките основания, поради което я е отхвърлил като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена съобразно събраните по делото доказателства от първостепенния съд. Спорът по делото се свежда до приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предпоставките, въведени със законовата разпоредба, въз основа на които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, от т. 1 до т. 7 от ЗМВР. От анализа на събрания доказателствен материал по делото, правилно първостепенният съд е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни, че Вандов на 12.08.2017 г. е извършил престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК – управление на МПС под въздействието на алкохол над 1, 2 % промила. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, в това число и обясненията на административния орган, от които категорично се установява, че задържането на водача на МПС е обосновано с оглед необходимостта да бъде извършена проверка за алкохол и съпровождането му до медицински център за даване на кръвна проба – отказана на място от касатора. При тези данни, които съдът е приел за установени след подробно обсъждане на всички доказателства по делото, е извел законосъобразни изводи за съответствие на издадената заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР и АПК, както и наличието на съдържащите с е в нея фактически и правни основания за издаването й. В нея ясно е посочено, че за задържаното лице има данни за извършено престъпление и за какво престъпление се касае – управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над над 1, 2 %, което е мотивирало необходимостта полицейският орган да задържи лицето във връзка с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 343б от НК. За прилагане на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи същата. Правилно инстанцията по същество е посочила, че при издаване на обжалвания административен акт са налице достатъчно данни, които разгледани ведно с правното основание разкриват и мотивите на издателя на акта за прилагане на принудителната мярка задържане. В случая са налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че към датата на издаване на заповедта не са били налични данни за извършване на престъпление, а само такива за административни нарушения. Възражението не намира законова опора с оглед разграничението, направено от страна на законодателя на "данни" по смисъла на ЗМВР и на "достатъчно данни" по чл. 207, ал. 1 от НПК. За прилагането на принудителната мярка задържане за 24 часа не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по НК. Двете производства се развиват по различен процесуален ред като за всяко от посочените е регламентирана различна обосновка за прилагането им. Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка задържане за 24 часа е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Налице са били достатъчно признаци за управление на МПС след употреба на алкохол, което наличие впоследствие е категорично потвърдено от извършената химическа експертиза. Към момента на издаване на заповедта е достатъчно само предполагането на съпричастност към извършване на престъпление, което е и основание по смисъла на ЗМВР за налагане на процесната принудителна мярка, различна от мярката за неотклонение "задържане под стража", предвидена в чл. 146, ал. 1, т. 4 от НПК. Ето защо, доводите на касатора за необоснованост на атакувания от него съдебен акт са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като в случая задържането е обосновано от необходимостта за осигуряване на необходимите доказателства, във връзка с разследването и предотвратяване на неговото препятстване. Лицето е можело да осуети разследването, като не се яви за вземане на кръвна проба, след като е отказало тест за алкохол с техническо средство. Наложило се е издаването на заповед за задържане, след което е издаден талон за медицинско изследване, за извършване на което Вандов е придружен от полицейските служители до ФСМП гр. Луковит. Не се подкрепя от данните по делото и възражението, че не са извършени процесуални действия по бързото производство, които да налагат задържането. Напротив, има данни за разпит на свидетели, с което първо процесуално действие производството е образувано, като чрез задържането е избягната възможността за въздействие върху същите, т. е. наложената мярка не е непропорционална и несъразмерна, както се твърди в касационната жалба. По изложените съображения, съдът счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и обосновано. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение,