Решение № 13099 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2013 г.

Решение № 13099 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1603/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева С молба вх. № 2619 от 12.02.2014 г. Кольо Петров Колев и Тинка Колева - чрез адв. Мария Колева, са поискали съдът да допълни решението си № 346 от 13.01.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение - I колегия, по адм. дело № 1603 от 2013 г., с което е оставено в сила решение № 969 от 07.12.2012 г., постановено по адм. дело № 367 от 2012 г. на Административния съд - София-област. Твърди се, че съдът не се е произнесъл: 1. относно направеното в касационната жалба искане за недопустимост на първоинстанционното решение; 2. по искането съдът да се произнесе относно определението, с което е отхвърлено искането им за отвод на част от съдебния състав, и 3. относно тълкуването на същото решение - с оглед на това, че мотивите и диспозитивът са неясни и неразбираеми. Ответната страна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата изцяло. Върховният административен съд - трето отделение, намира искането за допълване на решението за допустимо, защото е направено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по подадената от молителите касационна жалба против решение № 969 от 07.12.2012 г., постановено по адм. дело № 367 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-област, като е приел, че същата е неоснователна, и е оставил в сила оспореното решение. По силата на чл. 176, ал. 1 от АПК непълно е решението, което не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора остава висящ. С процесното решение съдът се е произнесъл по реда на касационната проверка по всички касационни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът служебно е задължен да провери валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. Предмет на съдебен контрол в касационната инстанция е обжалваното решение, а не спорното материално право. Второинстанционният съд е длъжен да обсъди всички действия на съда, които касаторът е посочил като порочни, и да отговори правят ли те решението нищожно, недопустимо или отменяемо, което в конкретния случай е сторено. На лист втори от решението съдът е приел, че решението е допустимо, като отсъствието на подробни мотиви за този извод не обуславя непълнота на съдебния акт, така както се твърди от молителите. От съдържанието на писмената молба е видно, че се търси пререшаване на спора по същество във връзка с твърденията, че таксите не се дължат, тъй като общината не предоставя услугите, за които те са начислени като дължими, което е недопустимо в това производство по допълване на съдебния акт. Прието е, че при новото разглеждане на делото твърденията на молителите, че не се дължат таксите по чл. 62 от ЗМДТ, тъй като услугите не са извършвани от общината, не са доказани. Неправилно жалбоподателите твърдят, че не е налице произнасяне на съда по заявения петитум, тъй като се допуска смесване на понятията "дължими данъци" и "дължими такси" вследствие на неправилно тълкуване и прилагане на закона. В конкретния случай съдът, според жалбоподателите, при задълбочено изследване на доказателствата е следвало да стигне до извода, че приложимата разпоредба е чл. 71 от ЗМДТ, т. е. не е налице искане за допълване, а за пререшаване на спора, така както се посочи по-горе в мотивите. От друга страна, ако е налице погрешно изписване на партидите или на имота, то това следва да се поправи по реда на явната фактическа грешка, а не чрез допълване на постановеното решение. С оглед установеното следва да се приеме, че с касационното решение съдът е отговорил на всички спорни въпроси, поставени в касационната жалба, като е изложил и подробни мотиви относно дължимостта на такса битови отпадъци - предмет на съдебното производство. По отношение на искането за допълване на решението относно постановеното определение във връзка с неуважено искане за отвод: Тези определения не подлежат на съдебен контрол, тъй като те не преграждат пътя на съдебния процес по смисъла на чл. 229 от АПК. От друга страна касационната инстанция извършва контрол на всички процесуални действия на съда в хода на процеса до постановяването на съдебно решение и преценява правилността им. По искането за тълкуване на решението: Искането е с правно основание в чл. 251 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. По това искане в молбата не са изложени никакви съображения, за да се прецени каква е неяснотата на решението, чието тълкуване се иска. Искането е допустимо, но неоснователно. С решението, чието тълкуване се иска, съдът е оставил в сила решението на Административния съд - София-област. Формулираният по този начин диспозитив на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и формулирана воля на съда. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. Освен това в искането не е посочено каква е неяснотата на диспозитива, чието тълкуване се иска. В производството по молба за тълкуване на решение по реда на чл. 251 ГПК искането трябва да се отнася до тълкуване на изразената в диспозитива решаваща воля на съда, а не до фактическите или правните изводи в мотивите на съдебния акт, така както молителите са посочили в т. 3 на молбата си. Мотивите могат да служат само за указание при тълкуване на диспозитива. Производството по чл. 251 от ГПК не включва нова преценка на доказателствата и пререшаване на спора. Поради това искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 176 АПК и чл. 251 ГПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - трето отделение,