Решение № 1177 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2009 г.

Решение № 1177 от 29.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Амалия Стоянова Георгиева от гр. София срещу Решение № 16/12.06.2009 г., постановено по адм. д. № 568/08 г. по описа на Административен съд - Русе с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Огнян Йотов Цветков чрез пълномощника си, адв. Костадинова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила, претендира разноски. От юрк. Гаджонова, процесуален представител на община Русе, са представени писмени бележки с доводи за неправилност на решението и молба за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Русе по оспорването на Огнян Йотов Цветков е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД 01/3869 от 13.10.08 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е разпоредено премахването на преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности "Навес" към кафе-бар в ПИ 1769, кв. 227 по плана на гр. Русе. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обектът представлява второстепенна постройка по смисъла на чл. 119 ППЗТСУ /отм./ и не подлежи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ. Изложени са съображения, че по дори да се приеме, че обектът е такъв по чл. 120а ППЗТСУ /отм./ не би могъл да бъде премахнат по реда на чл. 56 и сл. ЗУТ, тъй като последните били приложими към хипотези, възникнали след влизане в сила на този закон. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. От фактическа страна по делото е установено, че в съсобствен ПИ 1769, кв. 227 по плана на гр. Русе ответникът по касационната жалба Цветков към узаконен по реда на отменената разпоредба на чл. 226 ЗУТ търговски обект - кафе-бар е монтирал "навес" от метални тръбни колони, метална двускатна покривна конструкция, покрита с дъсчена обшивка, върху която е опънато платнище. От представените по делото акт за узаконяване и обяснителна записка към него е видно, че съществуващият към кафенето навес не е бил предмет на процедурата за узаконяване, обстоятелство безспорно и с оглед мотивите на съдебните решения, постановени в проведеното производство по чл. 216, ал. 5 ЗУТ /ред. ДВ бр. 1/01 г/. По вид материали и начин на изпълнение навесът не представлява второстепенна постройка- същият не е с изискуемото от разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ обслужващо домакинско предназначение, нито попада в кръга на изчерпателно посочените видове второстепенни постройки. Същият би могъл да бъде определен като временно съоръжение за търговия по смисъла на чл. 120а, ал. 1 ППЗТСУ /отм./ - от една страна е преместваем /може да бъде демонтиран по ред, обратен на монтажния/, а от друга - обслужва узаконения търговски обект. Към периода на поставянето му, е бил на разрешителен режим, данни във връзка със спазването на който по делото липсват. Заварените от действащият ЗУТ временни или преместваеми обекти подлежат на премахване по реда на този закон в зависимост от конкретния им вид и предназначение. Противното би означавало такива обекти да бъдат търпени, въпреки несъответствието им с изискванията на действащия към периода на осъществяването им материален закон, което не би било унисон с целта на действащия ЗУТ. Ето защо, издадената на основание чл. 57а, ал. 1 ЗУТ процесна заповед се явява законосъобразна. Касае се до преместваемо съоръжение, обслужващо търговски обект, монтирано в съсобствен поземлен имот без съгласие на съсобственика и без разрешение за поставяне, обстоятелства безспорно установени в хода на административната преписка. По изложените съображения отменителното заповедта решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което оспорването по жалбата на Огнян Йотов Цветков се отхвърли като неоснователно. При този резултат претенцията на последния за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение